Пясъчна буря

През тясната пролука под вратата се сипеше пясък, гърчеше се и пълзеше по пода като гнездо от змии. През процепите на прозорците вятърът свиреше и въздишаше, непрекъснатите му вече пориви вкарваха прашни облачета в стаята.

Въздухът беше станал задушен, миришеше на кръв и йод.

Останали бяха само ранените, един лекар и двама пазачи. Преди половин час Касандра беше повела останалите под земята.

Пейнтър погледна към лаптопа. Там все още грееше синьото кръгче на Сафиа. Тя се намираше на десетина километра на север, все още дълбоко под пясъците. Пейнтър се надяваше светлинката да означава, че Сафиа е още жива. Само че приемникът нямаше да угасне след нейната смърт. Това, че продължаваше да предава, не беше гаранция. Но ако се съдеше по промяната в координатите на кръгчето, Сафиа все още се движеше. Не му оставаше друго, освен да вярва, че е жива.

Но докога?

Времето го притискаше като осезаема тежест. Беше чул пристигането на тракторите M4 от въздушната база Тумрайт, които бяха доставили новите припаси и оръжие. Керванът беше пристигнал точно когато пясъчната буря ги удари с най-голямата си злоба. И все пак групата бе успяла да надбяга предсказаната мегабуря.

В добавка към новите припаси още трийсет мъже се бяха присъединили към живата сила на Касандра. Мъже със суров поглед, бодри и тежко въоръжени. Държали се бяха така, сякаш мястото им принадлежи по право. Поредният елитен отряд на Гилдията. Без излишни приказки бяха съблекли камуфлажните си униформи и ги замениха с черни термални водонепромокаеми костюми.

Пейнтър ги беше наблюдавал от леглото си.

Доста от тях го поглеждаха косо. Вече бяха чули за кончината на Джон Кейн. Изглеждаха готови да му откъснат главата с голи ръце. Само че бързаха, изскочиха навън в бурята. През отворената врата Пейнтър бе зърнал един джет върху платформа с колела.

Водолазни костюми и джетове. Какво беше открила Касандра долу?

Продължаваше да действа под чаршафа. Бяха го оставили само по боксерки, единият му глезен прикован към крака на леглото. Имаше само едно оръжие — трисантиметрова игла. Преди няколко минути, когато двамата пазачи скочиха да затиснат отворилата се от вятъра врата, Пейнтър бе успял да грабне иглата от купчина използвани медицински консумативи.

Поизправи се малко и посегна към крака си.

Пазачът, излегнал се на съседната койка, вдигна пистолета си от свивката на лакътя, където го беше опрял.

— Лягай назад. Пейнтър се подчини.

— Сърбеше ме.

— Твой проблем.

Пейнтър въздъхна. Изчака вниманието на пазача да се отклони. Премести свободния си крак към прикования. Беше успял да стисне иглата между палеца и втория си пръст. Опита се да я пъхне в ключалката на белезниците — трудна работа, когато го правиш слепешката и с пръстите на крака си.

Но има ли желание, начин се намира.

Затвори очи и се постара леките му движения да останат незабелязани под чаршафа.

Най-накрая с облекчение усети как натискът върху прикования му крак намалява. Беше свободен. Лежеше неподвижен. Хвърли поглед към пазача.

И сега какво?

16:45

Касандра клечеше на носа на понтонната лодка „Зодиак“. Двигателят постепенно затихна зад нея. Беше фокусирала лещите си за нощно виждане към далечния бряг. Три пламъка висяха високо над града и го осветяваха ярко през лещите. Въпреки ситуацията Касандра не успя да потисне удивлението си.

От другия бряг на езерото се чу продължителен трясък на счупено стъкло.

Още една изхвърлена от ракета граната се изви в дъга откъм един от шестте джета. Удари навътре в града и изригна с ослепителен блясък през лещите й. Тя свали бинокъла. Блясъкът на сигналните ракети къпеше града в оттенъци на алено и огнено. Кълба дим висяха в неподвижния въздух. Под тавана множество енергийни дъги припукваха, издуваха се и се вихреха в лазурносин въртоп.

Тук разрушението създаваше рядка красота.

Пукот на картечна стрелба насочи вниманието и навътре по брега. Втори „Зодиак“ се движеше през града и го обсипваше с непрекъснат огън.

Нови ракети се извиха над водата и удариха града. Колони от стъкло се сриваха като отсечени дървета.

Наистина красиво.

Касандра извади портативния приемник от бойното си яке. Погледна екрана — синьото кръгче светеше, отдалечаваше се от нейната позиция към високото.

Артилерийският преграден огън целеше само да ги загрее.

Бягайте, докато можете. Купонът едва сега започва.

16:47

Сафиа се катереше с другите по тясно стълбище с много завои. Навсякъде ехтяха експлозии, трясъкът се усилваше от акустиката на стъкления мехур. Дим изпълваше въздуха. Те тичаха в мрака с изключени фенерчета.

Омаха се движеше до нея, прикрепяйки Лу’лу. Сафиа държеше едно дете за ръката, макар че едва ли вдъхваше голям кураж на момичето. При всеки взрив се навеждаше с мисълта, че това е краят и стъкленият мехур ще се срути отгоре им. Малките пръстчета стискаха нейните.

Хора тичаха пред и зад нея. Кара помагаше на друга от стариците. Дани, Клей и Корал бяха отзад и водеха деца. Част от жените Рахим се бяха шмугнали в странични улички към удобни за стрелба позиции. Други просто тихомълком бяха изостанали да бранят ариергарда им.