Пясъчна буря

Пейнтър беше включил компютризирания пътен контрол на трактора. Провери и другите уреди. Имаше радарна чиния, но не знаеше как да я насочва. Все пак откри радиостанцията. Първоначалният му план беше да се приближи колкото е необходимо до въздушна база Тумрайт и да се свърже с оманските ВВС. Все някой щеше да го чуе. Ако искаше да спаси другите, трябваше да изостави прикритието си и да предупреди местното правителство.

Само че камионите го бяха принудили да поеме в посока противоположна на базата, навътре в лапите на бурята. Нямаше начин да обърне. Камионите бяха прекалено бързи.

Изкачваше се по една особено висока дюна, когато силна експлозия изтрещя вляво от трактора. Шрапнели и вълна от пясък шамаросаха тежкото возило все едно самият Господ Бог беше замахнал.

Ракетна граната.

За миг ужасен стържещ звук се разнесе откъм веригата, сякаш нещо се късаше.

Пейнтър примижа, но тракторът продължи напред, смилайки това, което беше попаднало в металните зъби. Катереше се величествено нагоре по дългия склон.

Още една експлозия, този път точно зад него. Звукът беше оглушителен, но бронята се представи блестящо — поливъглеродната стомана и кевларът си свършиха работата. Нека стрелят по него. Вятърът и бурята със сигурност щяха да затрудняват мерника им, а бронята на трактора щеше да свърши останалото.

После усети ужасно разтърсване.

Веригите на трактора продължаваха да се въртят, но скоростта му намаля и той започна да се плъзга. Внезапно Пейнтър осъзна каква е била целта на обстрелващите го преследвачи — не да пробият бронята на трактора, а да нарушат сцеплението му.

Бомбардираха склона и предизвикаха лавина. Сега целият склон се плъзгаше назад, повличайки и трактора със себе си. Пейнтър изключи автоматичното управление, стисна скоростния лост и превключи на по-ниска предавка. Натисна педала за газта в опит да възстанови сцеплението между веригите и хлъзгавия терен.

Без успех. Тракторът боксуваше в мекия пясък.

Пейнтър натисна спирачките, задницата поднесе, после включи на задна. Сега се движеше заедно с пясъка, плуваше с вълната на лавината. Завъртя трактора, докато той не застана с предницата към склона, но се наклони опасно. Трябваше да внимава да не го преобърне.

Изключи от скорост, натисна спирачката, после обратно на първа. Тракторът тръгна напред, сърфирайки надолу по склона с добро сцепление и добра скорост. Пейнтър го пришпори към дъното. Камионите го подгониха, но се наложи да намалят, застигнати от лавината.

Пейнтър стигна до подножието на дюната и сви встрани, Писнало му беше да бяга от тези лайнари.

Насочи трактора право напред, после отново включи на автоматично управление.

Пусна волана и изчака да се увери, че тракторът се движи по зададения курс. После мина в задното отделение. Там си намери един гранатомет. Зареди граната, закрепи дългата тръба на рамото си и отиде при задния люк на трактора.

Отвори го с ритник. Нахлу пясък, но не твърде много, защото се движеше срещу вятъра. Впери поглед в мрака отзад. Изчака, докато не видя две светлинки да завиват иззад последната дюна.

— Елате при татко — измърмори той и се прицели.

Кръстчето на прицела попадна върху мишената и той натисна спусъка. Гранатометът подскочи на рамото му и горещ въздух го облъхна, когато гранатата пое по пътя си.

Загледа се в червения огън на опашката й, като на падаща звезда.

Преследвачите също го забелязаха. Камионите моментално свърнаха встрани. Твърде късно. Поне за единия от тях. Гранатата избухна. Пейнтър с наслада проследи как една от светлинките се издига високо във въздуха и избухва в огнена топка, още по-ярка на тъмния фон. После падна с трясък в пясъка.

Другият камион беше изчезнал. Надяваше се да е заседнал някъде между дюните. Щеше да се оглежда за него.

Върна се на мястото си и провери и в двете странични огледала. Пълен мрак.

Възползва се от моментното затишие и отвори откраднатия лаптоп. Пикселите бавно се заредиха и засияха ярко. Молеше се батериите да издържат още малко. Появи се картата на района. Пейнтър не вярваше на очите си.

Нямаше синьо кръгче.

Обзе го паника. После кръгчето се появи. Явно беше необходимо известно време за възстановяване на безжичното захранване. Сафиа все още предаваше. Пейнтър погледна координатите. Променяха се. Тя се движеше. Жива беше. Надяваше се това да означава, че и другите са живи и здрави.

Трябваше да се добере до нея… до тях. Имплантираният приемник не можеше да се отстрани — беше конструиран така, че да се взриви при опит за изваждане, освен ако не е дезактивиран предварително. Но той можеше да изведе Сафиа извън обсега на Касандра и да й намери хирург и сапьор. Изведнъж си даде сметка, че само координатите по оста Z се променят. Тази ос измерваше вертикалата. Отрицателното число намаляваше, приближавайки нулата.

Сафиа се придвижваше нагоре. Почти беше стигнала до повърхността. Явно беше намерила задна вратичка от пещерите. Умно момиче.

После сбърчи вежди озадачено. 2 — координатите минаха нулата и продължиха да нарастват. Сафиа не само бе стигнала повърхността. Изкачваше се по-нагоре.