Пясъчна буря

Хукна след плячката си, която изчезна в една пресечка.

Касандра изрече необходимата команда. Карта на района се появи върху лещите на очилата й. Нужно беше опитно око, за да разчетеш мишмаша от образи.

Тук, в Стария град, организацията на градската площ беше кошмарна. Наоколо се простираше лабиринт от улички и калдъръмени сокаци.

Ако крадецът успееше да избяга в този усукан лабиринт Касандра усили ход. Трябваше да забави другия. Дигиталната карта показваше, че след по-малко от трийсетина метра се пресичаха няколко улички.

Щеше да има само един шанс.

Шмугна се приведена зад ъгъла и освободи в движени подемния пистолет. Навлизайки в уличката, тя бързо откри и прихвана целта си трийсетина метра напред.

Натисна спусъка.

Кабелът изсъска. Куката литна в ниска дъга, минавайки над рамото на мишената.

Касандра превключи на прибиране и едновременно дръпна със собствената си ръка. Като при ловене на риба.

Куката се заби в рамото на другия, завъртя го, краката му се подкосиха.

Касандра си позволи лукса на една мрачна доволна усмивка.

Твърде рано се бе зарадвала на успеха си.

Противникът й довърши завъртането, наметалото описа дъга и той се освободи от него с умение, което би удивило дори факира Худини. Лунната светлина и очилата за нощно виждане очертаха фигурата ясно като посред бял ден.

Жена.

Приземи се с котешка грация на една ръка и отново скочи на крака. Тъмната й коса се развя за миг и тя хукна по улицата.

Касандра изруга и хукна да я гони. Част от нея се възхищаваше на умението, демонстрирано от противничката и, и се радваше на предизвикателството. Друга част и подшушваше да застреля жената в гръб, задето ненужно беше удължила нощта й. Но й трябваха отговори.

Тичаше след жената, чиито движения бяха гъвкави и уверени. Касандра редовно бе обирала наградите по бързо бягане в гимназията, а обучението в специалните сили я беше направило още по-бърза. Като една от първите жени сред рейнджърите за нея бързината беше повече от задължителна.

Плячката и свърна зад един ъгъл.

По това време улиците вече бяха опустели, мотаеха се само няколко омърлушени кучета и притичващи котки. След залез слънце Старият град заключваше вратите и спускаше кепенците на прозорците, а улиците потъваха в тъмнина. Тук-там откъм вътрешните дворове долиташе музика и смях. Откъм балконите по горните етажи прозираха светлинки, но дори и тези прозорци бяха зарешетени срещу крадци.

Касандра свери местоположението си с дигиталната карта. Усмивка изпъна тънко устните й. Зайчарникът от улички, в който беше хлътнала плячката й, на практика обикаляше в кръг и нямаше изход. Свършваше при високата стена на древния форт Джалай.

Касандра поддържаше темпото и съставяше план за атака. Освободи единия глок, а с другата ръка включи радиостанцията.

— Искам евакуация в десет — изрече ниско тя. — Намерете ме с GPS.

Отговорът беше кратък:

— Разбрано. Евакуация в десет.

Както беше планирано, подкомандирът на екипа щеше да прати тройка модифицирани високопроходими мотопеда със заглушени ауспуси и подсилени двигатели. Автомобили трудно се придвижваха в тесните сокаци на Стария град. Касандра много държеше на това — да избереш подходящия инструмент за всяка работа. Докато сгащи мишената си, подкреплението вече ще е на път. Ще трябва просто да задържи жената и да изчака. Ако срещне съпротива, един куршум в коляното би трябвало да сломи духа й.

Напред се мярна очертание на крайник, бял през лещите за нощно виждане, което предупреди Касандра, че целта й забавя темпото си и разстоянието помежду им намалява. Онази явно беше разбрала в какъв капан се е вмъкнала.

Касандра запази дистанцията, като внимаваше да не изпуска жената от поглед.

Най-накрая един последен завой на тясната уличка разкри надвисналата стена на форт Джалай. Фасадите на сградите от двете страни опираха плътно калканите си в крепостта превръщайки уличката в каньон.

Жената беше облечена само в свободна бяла роба. Стоеше в основата на високата стена на форта и гледаше нагоре. Най близкият отвор беше на десет метра височина. Ако се опиташе да се покатери по фасадите отстрани, Касандра щеше да я спре с няколко добре премерени изстрела.

Навлезе в уличката и затвори единствения път за бягство.

Жената я усети и се обърна с лице към нея.

Касандра изключи нощното виждане. Луната осветяваше достатъчно добре уличката. От близко разстояние Касандра предпочиташе да разчита на собственото си зрение.

С насочен напред глок тя скъси разстоянието.

— Не мърдай — каза на арабски.

Без да й обръща внимание, жената сви рамо. Робата се свлече по тялото й и падна около глезените й, тя остана гола на улицата. Дългокрака и с гърди като ябълки, извила дългия си хубав врат, жената изглежда не се срамуваше от голотата си, което беше истинска рядкост в арабския свят. Имаше някакво благородство в стойката и, като гръцка статуя на арабска принцеса. Единственото й бижу беше малка рубинена татуировка под лявото око. Сълза.