Пясъчна буря

Зад един остър завой се показа и самото пристанище. Заливът беше почти празен, повечето петролни баржи и товар кораби бяха пристанали на доковете преди залез слънце. Товарът им щеше да бъде разтоварен и натоварен наново през нощта. Дори и сега високи кранове и огромни контейнери се люлееха във въздуха като кубчета за игра. По-нататък, близо до хоризонта, исполинското туловище на един пътнически лайнер се очертаваше върху тъмните води като торта за рожден ден с множество свещи на фона на звездното небе.

Лимузината подмина доковете и се насочи към далечната страна на пристанището, където по-традиционните платноходки съдове стояха на док. От хиляди години оманците кръстосваха моретата, от Африка до Индия. Оманските плат-ноходи представляваха простички коруби, сковани от дървени талпи с характерно триъгълно платно. Бяха различни по размер — от плитките „бадани“ до дълбоко газещите „баглахи“. Гордата редица стари кораби се нижеше покрай пристанището, пристанали нагъсто, с прибрани платна, мачтите — щръкнали нависоко сред въжетата на такелажа.

— Почти стигнахме — каза й Кара от отсрещната седалка в лимузината. Освен шофьора и един бодигард, с тях беше само Клей Бишоп. Той дремеше и изпръхтя леко, стреснат от гласа на Кара.

Зад тях се движеше другата лимузина с всичките американци — Пейнтър и колежката му, Омаха и брат му.

Сафиа поизправи гръб на седалката. Кара още не й беше казала как ще стигнат до Салала, но беше ясно, че ще пътуват с кораб, иначе не виждаше причина да ходят на пристанището. Салала беше крайморски град, също като Маскат, и пътуването между двата града беше по-кратко по вода, отколкото по въздуха. Кораби, както товарни, така и пътнически, тръгваха по всяко време на деня и нощта. Имаше всякакви — от фериботи с дизелови двигатели до два бързи като светкавица кораба с подводни криле. При нетърпението на Кара сигурно щяха да се качат на възможно най-бързия плавателен съд.

Лимузината мина през отворените порти на входа към тази част на пристанището, следвана от своята посестрима. И двете продължиха по пристана, минавайки покрай редици от пристанали платноходи. Сафиа добре познаваше пътническия терминал. Към него не се отиваше по този кей.

— Кара… — започна тя.

Лимузината подмина последния пристанищен офис в края на кея. По-нататък, ярко осветено и заобиколено от електрокари и пристанищни работници, се възправяше нещо забележително. Ако се съдеше по трескавата подготовка и разпънатите платна, без съмнение именно с това щяха да пътуват.

— Не! — промълви Сафиа.

— Да — отвърна Кара, определено доволна от себе си, ако се съдеше по тона й.

— Мили Боже! — възкликна Клей и се наведе напред, за да вижда по-добре.

Кара погледна часовника си.

— Не можех да откажа на султана, когато ми предложи да го използваме.

Лимузината спря в края на кея. Вратите се отвориха. Сафиа излезе и залитна леко, зяпнала с извита назад глава върха на трийсетметровите мачти. На дължина корабът беше два пъти по толкова.

— „Шабаб Оман“ — с благоговение прошепна тя. Клиперът с високите мачти беше гордостта на султана, водоплаващият посланик на страната му пред света, възпоменание за морската й история. Беше с традиционния английски дизайн — фокмачта с квадратни рейки, централната и задната мачти поддържаха квадратни платна. Построен през 1971 година от шотландски дъб и уругвайски бор, той беше най-големият съд от този вид в целия свят, който все още беше на вода. За трийсет години беше пътувал по целия свят за участия в надбягвания и регати.

Президенти и премиери, крале и кралици бяха крачили по палубата му. А сега бе предложен на Кара за личното и пътуване до Салала. Това повече от всичко показваше отношението на султана към семейство Кенсингтън. Сафиа разбираше защо Кара не би могла да откаже подобно предложение.

Наложи и се да потисне известно злорадство, изненадана да установи такова чувство у себе си. Тревогите за змии и тормозещите я съмнения утихнаха. Може да беше от лекарствата, но тя предпочиташе да го отдаде на свежата солена миризма на морския бриз, който прочистваше главата и сърцето й. Откога не се беше чувствала по този начин?

Другата лимузина също беше спряла. Американците излизаха и оглеждаха кораба с изумление.

Само Омаха не изглеждаше особено впечатлен, и то защото вече знаеше за промяната в транспортните планове. И все пак като видя кораба със собствените си очи не можа да остане безразличен. Той, разбира се, се постара да го скрие.

— Супер, експедицията се превръща в зрелище, грандиозен филм за Синдбад.

— Когато си в Рим… — измърмори Кара.

23:48

Касандра наблюдаваше кораба от другия край на пристанището. Гилдията беше наела склада чрез един трафикант на пиратски видеоплейъри за черния пазар. Задната половина на ръждивата постройка беше пълна с палети, натоварени догоре с нелегално внесени DVD и VHS-плейъри.