Пясъчна буря

Капка пот се стече в лявото око на Пейнтър. Не беше забелязал колко влага е избила по челото му.

Корал погледна над рамото му.

— Мамка му! Меко казано.

— Всички да излязат оттук.

— Какво става? — попита Омаха.

— Капан — каза Пейнтър с дрезгав от гнева глас. — Вън! Излизайте!

— Изведи Кара! — извика Корал на Омаха и го бутна към банята. Останалите подкара към вратата.

Докато те бягаха, Пейнтър седна пред панела. Поток от ругатни се изниза през главата му като любим стар шлагер. Твърде отдавна си припяваше тази мелодия. Касандра винаги беше с една крачка преди него.

— Трийсет секунди! — предупреди го Корал и затръшна вратата на апартамента. Разполагаше с половин минута преди панелът да се самозаключи.

Останал сам, той огледа чипа.

Само ти и аз, Касандра.

Остави пилата на пода и взе нокторезачката. С мисълта колко му се иска да държи собствения си комплект инструменти той се зае да отстрани предавателя, като дишаше дълбоко, за да запази спокойствие. Докосна металната обвивка, за да отведе евентуално статично електричество, после се хвана на работа. Внимателно прекъсна захранващата жица от основата й, после също толкова предпазливо обели пластмасовата обвивка от жицата, без да я прерязва. След като жицата се оголи, той я стисна с пинцетите и я допря до жицата, по която течеше ток. Искра и съскане. Слаба миризма на изгоряла пластмаса стигна до ноздрите му.

Предавателят можеше да бъде броен за изпържен.

Осем секунди…

Отдели обезвредения предавател и го извади. Стисна го и усети острия му връх да се забива в дланта му.

Да ти го начукам, Касандра!

Бързо въведе последните три цифри. До него ключалките на вратата се отвориха с механичен съсък.

Едва тогава Пейнтър си отдъхна облекчено.

Изправи се и огледа внимателно рамката на вратата, преди да завърти дръжката. Не личеше да е пипана. Касандра бе решила, че предавателят ще си свърши работата.

Пейнтър завъртя дръжката и я дръпна. Вратата беше тежка, подсилена със стомана. Той изрече една последна бърза молитва и я отвори.

Погледна вътре от прага. Една-единствена крушка осветяваше стаята.

По дяволите!

Стаята беше пълна с метални лавици от пода до тавана. Всичките празни. Обрани.

Касандра за пореден път демонстрираше, че не е склонна да поема никакви рискове, не беше оставила и трошица, освен визитката си — килограм експлозив C4 с електронен детонатор. Ако Пейнтър беше натиснал бутона с цифрата девет, взривът щеше да събори цялата сграда. Отиде и освободи детонатора.

Смесица от гняв и безпомощност се сбра на болезнена топка в гърдите му. Идеше му да закрещи. Вместо това се върна при входната врата на апартамента и повика другите да влязат.

Корал изкачи с нетърпение стълбите.

— Изнесла е всичко — каза Пейнтър, когато партньорката му влезе в апартамента.

Омаха се намръщи точно зад Корал. — Кой?

— Касандра Санчес — троснато отвърна Пейнтър. — Похитителката на Сафиа.

— Откъде е знаела, по дяволите, за тази квартира? Пейнтър поклати глава. Откъде наистина? Заведе ги при празния склад, влезе и се приближи до бомбата.

— Какво правиш? — попита Омаха.

— Експлозивът може да ни потрябва.

Докато Пейнтър работеше, Омаха влезе в складовото помещение. Кара го последва — косата и мокра и заплетена след прекъснатия душ, тялото увито с хавлия.

— Ами Сафиа? — попита Омаха. — Нали каза, че можеш да я проследиш?

Пейнтър освободи експлозива и им махна да излязат.

— Така казах, да. Сега обаче имаме проблем. Тук трябваше да има компютър със сателитна връзка, чрез който да се свържа със сървъра на министерството.

— Не разбирам — с тъничък глас каза Кара.

Кожата й грееше бледожълта на флуоресцентното осветление. Изглеждаше изтощена по начин, който наведе Пейнтър на мисълта, че не наркотиците са виновни за състоянието й, а липсата им.

Пейнтър ги заведе обратно в предната стая, като на всяка нечетна стъпка преработваше плановете си, а на всяка четна псуваше Касандра. Знаела е за тайната квартира, добрала се е до отключващия код и им е поставила капан. Как узнаваше всеки техен ход? Погледът му се плъзна по хората в стаята.

— Къде е Клей? — попита той.

— Допушва си цигарата на стълбите — отговори Дани. — Намери един пакет в кухнята.

Сякаш по команда Клей отвори вратата и влезе. Всички очи се обърнаха към него. Той се стресна от цялото това внимание.

— Какво?

Кара се обърна към Пейнтър.

— Какво ще правим сега?

Пейнтър се обърна към капитан Ал Хафи.

— Оставих коня на султана долу при Шариф. Ще можеш ли да продадеш жребеца и бързо да осигуриш оръжия и някакъв транспорт?

Капитанът кимна уверено.

— Имам някои контакти тук.

— Разполагаш с половин час.

— Ами Сафиа? — настоя Омаха. — Губим твърде много време.

— За момента нищо не я заплашва. Касандра все още има нужда от нея, иначе Сафиа вече щеше да дели гробницата с бащата на Дева Мария. Имали са причина да я вземат със себе си. Ако искаме да я освободим, прикритието на нощта ще ни е от полза. Имаме достатъчно време.

— Как ще разберем къде са я отвели? — попита Кара. Пейнтър огледа изпитателно лицата наоколо, разколебан дали и доколко можеше да говори свободно.