Пясъчна буря

Жак се просна по гръб в нишата. На тавана й имаше надпис на епиграфски южноарабски, което беше характерно за древните погребални крипти. Теренът наоколо беше пълен с такива, всичките засенчени от гроба на Йов на върха на възвишението, където работеше той. Целият район се беше оказал гробище. Това беше третата крипта, която документираше, и последната за този дълъг, непоносимо горещ ден.

Вече си мечтаеше за хотелския си апартамент в Салала Хилтън, за едно топване в басейна и чаша изстудено шардоне.

С тази мисъл той решително се хвана на работа. Прокара четка от камилски косми по надписа и го почисти за последно. Като археолог със специализация в древните езици Жак беше получил стипендия по един проект, чиято задача бе да картографира ранни семитски надписи, проследявайки ги от миналото до настоящето. Арамейски, елимейски, палмиренски, набатейски, самаритски, еврейски. Гробниците бяха богати източници на писмено слово, обезсмъртили молитви, похвални слова и епитафии.

Жак потръпна и свали четката. Внезапно го обзе усещането, че някой го наблюдава. Заля го на вълни като някакво първосигнално чувство за опасност.

Изправи се на лакът и погледна надолу покрай краката си. Бандити и крадци тук имаше колкото искаш. Ала в сянката на гроба на Йов, дълбоко уважавано светилище, никой не би рискувал да извърши престъпление. Би било равносилно на смъртна присъда. Понеже знаеше това, Жак беше оставил пушката си в роувъра.

Плъзна поглед по огряната от слънцето земя навън.

Нищо.

Въпреки това издърпа краката си навътре в нишата. Ако навън имаше човек с лоши намерения, може би нямаше да го забележи.

Трополене на търкалящо се по стръмен склон камъче се чу някъде отляво. Той наостри слух с чувството, че е попаднал в капан.

После нещо се появи на входа на криптата.

Движеше се небрежно и лениво, ала уверено в силата си. Червената му козина, прошарена от сенките, се сля с червената скала.

Жак затаи дъх, попаднал в капан между ужаса и удивлението.

Беше чувал слухове, предупреждавали го бяха за присъствието им в пущинаците на Дофарските планини. Pantera pardus nimr. Арабският леопард. Почти изчезнал вид, но не достатъчно изчезнал, ако питаха него.

Голямата котка подмина входа, без да му обърне внимание.

Но не беше сама.

Появи се втори леопард, който се движеше по-бързо, беше по-млад и по-възбуден. После трети. Мъжкар. Огромни лапи които се разтваряха още повече при всяка стъпка, жълти нокти.

Глутница.

Жак лежеше затаил дъх, молеше се, изгубил ума и дума — пещерен човек, сврял се в дупката си с надеждата да се опази от опасностите вън.

После друга фигура се появи пред входа на нишата.

Не беше котка.

Боси стъпала, голи крака, движещи се със същата котешка грация.

Жена.

От мястото си Жак я виждаше само от бедрата надолу.

И тя не му обърна никакво внимание, също като леопардите, мина бързо покрай входа в посока нагоре към планината.

Жак се измъкна от криптата — като Лазар, който станал от гроба си. Не можа да се въздържи. Подаде глава навън, застанал на четири крака. Жената се катереше по скалната стена, следвайки някаква пътека, която само тя знаеше. Кожа с цвета на топло какао, права черна коса до кръста, гола и без капчица чувство за срам.

Изглежда усети погледа му, но не се обърна. Той отново го почувства в главата си, окова непогрешимо усещане, че го наблюдават. Обзе го страх, но не беше в състояние да отклони поглед.

Тя крачеше с леопардите, все нагоре, към гробницата на върха. Силуетът и затрептя като мираж върху напечения от слънцето пясък.

Дращене привлече погледа му към собствените му ръце и колене.

Двойка скорпиони пробягаха по пръстите му. Не бяха отровни, но жилеха гадно. Той ахна, когато нови и нови скорпиони започнаха да извират от цепнатини и пролуки, да се спускат по стените и да падат от тавана. Стотици. Гнездо.

Излази трескаво от криптата. Усети ужилвания, огнени искри по гърба си, глезените, врата и ръцете.

Изстреля се през отвора и се търкулна по твърдата почва. Нови ужилвания го прогаряха като върховете на запалени цигари. Извика, подлуден от болка.

Изправи се, като тръскате ръце и подскачаше, съблече якето си и заудря с ръка косата си. Хукна със залитане надолу по склона. Нови и нови скорпиони извираха от входа на криптата.

Той погледна нагоре — страх го беше да не е привлякъл вниманието на леопардите. Но лицето на скалната стена беше пусто.

Жената и котките бяха изчезнали.

Невъзможно! Само че огънят от жилата на скорпионите го беше лишил от всякакво любопитство. Продължи надолу към паркирания роувър. После очите му сякаш по своя воля се плъзнаха назад и нагоре, към върха.

Където чакаше гробницата на Йов.

Отвори вратата на роувъра и седна на шофьорското място. Беше получил предупреждение да се маха. Знаеше го със сигурност, от която му настръхваха косите.

Нещо ужасно щеше да се случи там горе.

15:45

— Сафиа е жива — каза Пейнтър веднага щом влезе през вратата на обезопасената квартира.