Пясъчна буря

Сафиа се наведе над топографската карта на район Дофар, Разстлана върху капака на джипа. В центъра й лежаха дигитален компас и пластмасова линийка. Тя промени леко положението на линийката върху картата, подравни я по същата ос, върху която лежеше гробницата на Наби Имран. Преди да си тръгнат оттам, беше се забавила, колкото да направи прецизното измерване с лазерно калибрирания компас.

— Какво правите? — попита Касандра иззад рамото и сигурно за пети път.

Сафиа за пореден път не й отговори, а се наведе още повече и почти заби нос в картата. „Това е най-доброто, което мога да направя без компютър.“ Протегна ръка.

— Химикалка.

Кейн бръкна в един вътрешен джоб на якето си и и подаде химикалка. Вдигнала поглед за миг, Сафиа мерна пистолета, прибран в презраменния му кобур. Пое предпазливо химикалката от пръстите му. Постара се да не среща погледа му. Този мъж я изнервяше повече и от Касандра, разклащаше решимостта й.

Концентрира се върху картата и насочи цялото си внимание върху загадката. Синя черта започваше от гробницата на Наби Имран и пресичаше района. Тя проследи с пръст чертата, търсейки едно определено име по пътя и върху картата.

Имаше известна представа какво ще открие.

Когато пръстът и подмина Салала, линиите върху топографската карта се умножиха в началото на пресечения терен в подножието, а после и в самите планини. Тя проследи линията синьо мастило до мястото, където се пресичаше с една черна точка на върха на стръмно възвишение. Там пръстът й спря и почука по картата.

Касандра се наведе по-близо и прочете името, отпечатано под пръста на Сафиа.

— Джебал Ейтеен.

— Планина Ейтеен — каза Сафиа и впери поглед в черната точка, която отбелязваше малката планина. — На върха и има друга гробница. И също като това място и другото е почитано от всички религии — християнската, юдейската и ислямската.

— Чия е гробницата?

— На друг пророк. Аюб, иначе — Йов. Касандра я изгледа намръщено и с недоумение. Сафиа обясни:

— Йов го има и в Библията, и в Корана. Той бил богат човек от добро семейство, който дълбоко вярвал в Бог. Като изпитание му било отнето всичко — богатството, децата, дори здравето му. Толкова ужасни били болестите му, че го прогонили и го принудили да живее сам-самичък тук. — Тя чукна с пръст по картата. — На върха на планина Ейтеен. Въпреки изпитанията обаче Йов все така пламенно и искрено почитал Бога. Като награда за верността му Бог казал на Йов „удари земята с крак“. Избликнал извор, от който Йов пил и се изкъпал. Изцерил се от болестите си и си върнал младостта. Прекарал целия си живот в планина Ейтеен и тук бил погребан.

— И според вас това място е следващата спирка по пътя към Убар?

— Ако първият пътен знак е бил поставен в тази гробница, логично би било следващият да е на подобно място. В друга гробница на свещен персонаж, почитан от всички религии в района.

— Значи там трябва да отидем. Касандра посегна към картата.

Сафиа я спря, като сложи решително ръка върху разгънатата карта.

— Не можем да бъдем сигурни какво ще открием там и дали въобще ще открием нещо. И преди съм ходила в гробницата на Йов. Тогава не открих нищо, което да я свързва с Убар. А и не знаем откъде да започнем търсенето. Нямаме друго желязно сърце. — Отново си спомни как сърцето се беше заклатило върху мраморния олтар като компас. — Ще минат години, докато открием следващото парченце от мозайката.

— Точно затова сте с нас — каза Касандра, дръпна картата изпод ръката и и махна на Кейн да вкара затворничката обратно в джипа. — За да разрешите тази гатанка.

Сафиа поклати глава. Задачата изглеждаше невъзможна. Или поне така и се искаше да внуши на Касандра. Въпреки Думите си самата тя имаше ясна идея как следва да действа, но още не знаеше как да впрегне това в своя полза.

Качи се отзад с Касандра и се настани на седалката, докато джипът завиваше през портата. На улицата вън продавачите бяха започнали да прибират стоката си с превалянето на следобеда. Едно улично куче, само кожа и кости, се влачеше омърлушено между пясъчната ивица и количките. Вдигна нос, когато един кон мина бавно зад редицата сергии, воден от мъж, облечен от главата до петите в бедуински пустинен плащ.

Джипът продължи по улицата към друго мицубиши, паркирано в края й. Оттам процесията щеше да продължи към планинското подножие.

Сафиа погледна към GPS устройството, вградено в таблото. Улиците сочеха навън като радиуси на окръжност. Напускаха града.

Отиваха в поредната гробница.

Надяваше се да не е нейната.

16:42

Проклетите скорпиони…

Доктор Жак Бертран смачка черния брониран натрапник с тока на ботуша си, преди да се настани на чергата, с която беше застлано работното му място. Беше излязъл за няколко минути, колкото да донесе още вода от ландроувъра си, а скорпионите вече бяха нападнали сенчестата му ниша в скалната стена. В тези сурови земи на бурени и камънаци нищо не оставаше неизползвано. Дори и малко местенце на сянка.