Пясъчна буря

Всъщност това беше двустаен апартамент над магазинче за внос-износ близо до пазара Ал-Хафа. При наличието на подобен вид търговия на долния етаж никой не би се усъмнил във влизащи и излизащи от сградата непознати. Просто нормална част от бизнеса. Откъм пазара в съседство долиташе многоезична врява на пазарящи се гласове. Стаите миришеха на къри и стари дюшеци.

Пейнтър мина покрай Корал, която му беше отворила вратата. Вече беше забелязал двама от пустинните фантоми, заели дискретни позиции отпред, които наблюдаваха кой се приближава към къщата.

Останалите се бяха събрали в предната стая, изтощени от пътя. Откъм банята се чуваше звук на течаща вода. Кара я нямаше, а косите на Дани, Омаха и Клей бяха още влажни. Бяха се редували да отмият под душа прахта и мръсотията от пътуването. Капитан Ал Хафи си беше намерил халат който се бе оказал възтесен за плещите му.

Омаха се изправи при появата на Пейнтър. — Къде е тя?

— Когато стигнах там, тъкмо напускаха гробницата. С няколко джипа. Тежко въоръжени. — Пейнтър мина в миниатюрната кухничка. Наведе се над мивката, пусна крана и пъхна глава под водната струя.

Омаха застана зад него.

— Защо не ги проследи?

Пейнтър се изправи и приглади назад мократа си коса. Вадички вода се застичаха по врата и гърба му.

— Това правя. — Изгледа сурово Омаха, после го заобиколи и отиде при Корал.

— Как сме с екипировката?

Тя кимна към вратата за задната стаичка.

— Реших, че ще най-добре да те изчакам. Електронният панел се оказа по-сложен, отколкото очаквах.

— Покажи ми.

Тя го заведе при вратата. Апартаментът беше постоянна тайна квартира на ЦРУ, една от многото, които управлението поддържаше по целия свят. Сигма беше уведомена за местоположението й след началото на мисията — в случай че им потрябва място, където да прегрупират силите си.

Електронният панел бе скрит зад диплите на едно перде. Корал го беше дръпнала, за да не пречи. Малък комплект импровизирани инструменти лежеше на пода — нокторезачка, бръснарски ножчета, пинцети за вежди, пила.

— От банята са — каза Корал.

Пейнтър коленичи пред панела. Корал беше махнала капака, откривайки електрониката отдолу. Той огледа веригите.

Корал се наведе край него и посочи няколко прекъснати жици, червени и сини.

— Успях да изключа тихата аларма. Сега би трябвало да обезвредиш ключалката, без някой да разбере за това. Но реших, че ще е по-добре, ако преди това погледнеш какво съм направила. Това е по твоята специалност.

Пейнтър кимна. Тези заключващи механизми бяха направени така, че да пращат тих сигнал към ЦРУ, че някой използва тайната квартира. Пейнтър не искаше това да се знае. Не още. И не от толкова много хора. Те бяха мъртви… и той възнамеряваше да си останат такива колкото е възможно по-дълго.

Очите му се плъзнаха по веригите, следвайки потока на захранването, активните жици, както и другите, които бяха само за заблуда. Всичко изглеждаше наред. Корал беше успяла да прекъсне захранването към телефонната линия, без да повреди самия панел. За специалист по физика тя се беше оказала дяволски добър електроинженер.

— Изглежда добре.

— Значи можем да влезем.

По време на инструктажа преди мисията Пейнтър беше наизустил кода за достъп до тайната квартира. Посегна към панела и въведе първата от десетте цифри на кода. Разполагаше само с един опит да го въведе правилно. При грешка панелът щеше да се самоблокира. Предпазна мярка.

Той продължи внимателно.

— Имаш деветдесет секунди — напомни Корал.

Друга предпазна мярка. Десетцифрената поредица трябваше да бъде въведена в рамките на предварително зададено време. Той натискаше внимателно всеки бутон с равномерна скорост. Когато стигна до седмата цифра в поредицата — цифрата девет — пръстът му се поколеба. Светещият бутон изглеждаше малко по-мътен от съседа си, като разликата беше достатъчно малка, за да я пропуснеш. Пейнтър задържа пръста си. Дали не беше прекалено параноично от негова страна? Дали не се плаши и от сянката си вече?

— Какво има? — попита Корал.

Междувременно Омаха и брат му също бяха дошли.

Пейнтър се отпусна на пети, като мислеше трескаво. Свиваше и разпускаше пръсти. Взираше се в бутона с цифрата девет. Едва ли…

— Пейнтър! — прошепна едва чуто Корал.

Ако се забавеше твърде много, системата щеше да се самозаключи. Нямаше време за губене… но нещо не беше наред. Усещаше го.

Омаха пристъпваше от крак на крак зад него, сякаш да му напомни, че времето лети. Ако искаше да спаси Сафиа, Пейнтър имаше нужда от нещата зад тази врата.

Зарязал временно панела, Пейнтър взе пинцетите и пилата за нокти. Със сръчността на хирург внимателно освободи от гнездото му подозрителния бутон и той падна в ръката му. Твърде лесно. Пейнтър се наведе напред и примижа.

По дяволите!

Зад бутона имаше малък квадратен чип със сензор за натиск в центъра. Чипът беше плътно увит в тънко метално фолио. Антена. На микропредавател. Ако беше натиснал бутона, микропредавателят щеше да се активира. Ако се съдеше по начина на поставянето му, устройството не беше част от фабричната изработка на електронния панел.

Касандра беше идвала тук.