Пир за врани

— Тръгнахме кой накъде свари, щом оставихме Харънхъл. Урсвик и пасмината му хванаха на юг за Староград. Рордж реши, че може да се измъкне към Солниците. Аз и момчетата хванахме за Девичето, но така и не стигнахме до кораб. — Дорнецът намести копието в ръката си. — Добре го нареди Варго с оная захапка, знаеш ли. Ухото му почерня и взе да му тече гной. Рордж и Урсвик държаха да се махаме, но Козела вика, ще си го държи замъка. Лорд на Харънхъл бил, вика, никой не можел да му го вземе. Олигави се цял, докато го каза, нали го знаеш как говори. После чухме, че Планината го убивал къс по къс. Един ден ръка, на другия крак, сечал ги чисто. После превързвали чуканите, та Хоут да не умре. Кура му оставил най за накрая, но една птица го повикала в Кралски чертог, тъй че го довършил и заминал.

— Не съм тук за вас. Търся… — за малко да каже „сестра ми“ — един шут.

— Аз съм шут — заяви щастливо Шагуел.

— Не тебе — спря го Бриен. — Онзи, който търся, е с едно благородно момиче, дъщерята на лорд Старк от Зимен хребет.

— Хрътката ти трябва тогаз — каза Тимеон. — Ама и той не е тук. Само ние сме.

— Сандор Клегейн? Какво искаш да кажеш?

— Той е спипал момичето на Старк. Както чух, била тръгнала за Речен пад и той я отвлякъл. Проклетото му псе.

„Речен пад — помисли Бриен. — Отивала е за Речен пад. При роднините си“.

— Откъде знаеш?

— Чух го от един от бандата на Берик. Господаря на мълнията също я търси. Разпратил си е хората по Тризъбеца да душат за нея. Случайно срещнахме трима от тях след Харънхъл и им го измъкнахме, преди да умрат.

— Може да е излъгал.

— Може, ама не е. После чухме как Хрътката претрепал трима от хората на брат му в един хан на кръстопътя. Момичето било с него. Ханджията се закле, преди Рордж да го убие, и курвите казаха същото. Ама грозна пасмина бяха, да знаеш. Е, не толкова грозни като тебе, но…

„Опитва се да ме разсее — помисли Бриен. — Да ми приспи ума с гласа си“. Пъг бавно се приближаваше. Шагуел направи още един скок към нея. Тя отстъпи назад. „Ще ме бутнат в пропастта, ако им позволя“.

— Не се приближавайте — предупреди ги.

— Мисля да ти го нашибам в носа, пачавро — заяви Шагуел. — Ще ти хареса, нали?

— Понеже курът му е малък — обясни Тимеон. — Хвърли го тоя хубав меч и може да го дадем по-нежно с тебе. Трябва ни злато да платим на проклетите контрабандисти, нищо повече.

— И ако ви дам злато, ще ни пуснете ли?

— Ами да. — Тимеон се ухили. — Като се начукаш с трима ни, и готово. Ще ти платим като на свястна курва. По един сребърник на тек. Иначе така и така ще ти вземем златото и ще те наебем, и ще направим с теб каквото Планината направи с лорд Варго. Какво избираш?

— Това. — Бриен се хвърли към Пъг.

Той вдигна счупения меч да си предпази лицето, но докато го вдигаше, тя замахна отдолу. Клетвопазител сряза кожа, вълна и мускул — и бедрото на наемника. Пъг посече дивашки, докато падаше, и счупеният му меч остърга ризницата й. Бриен заби своя в гърлото му, завъртя острието, измъкна го и се дръпна тъкмо когато копието на Тимеон изсвистя покрай лицето й. „Не трепнах — помисли, когато кръвта потече по бузата й. — Видя ли, сир Гудвин? Не трепнах“. Почти не усети раната.

— Твой ред е — подкани Тимеон, докато дорнецът вдигаше второ копие, по-късо и по-дебело от първото. — Хвърляй.

— Ха, че да ми се дръпнеш и да ме нападнеш, а? И да умра като Пъг. Не. Дръж я, Шаги.

— Ти я дръж — отвърна Шагуел. — Видя ли какво направи с Пъг? Побъркала се е от лунна кръв. — Шутът беше зад нея, Тимеон — пред нея. Както и да се обърнеше, единият щеше да й е в гръб.

— Дръж я и можеш да начукаш трупа й — викна Тимеон.

— [???], любима! — Боздуганът се завъртя.

„Единия избери — каза си Бриен. — Избери единия и го убий бързо“. После, сякаш отникъде, изхвърча камък и удари Шагуел в главата. Бриен не се поколеба. Полетя към Тимеон.

Беше по-добър от Пъг, но имаше само едно късо копие, а тя — меч от валирианска стомана. Клетвопазител сякаш оживя в ръцете й. Не помнеше да е била някога толкова бърза. Острието стана на сива мъгла. Тимеон я прободе в рамото, но тя му отпра ухото и половината буза, отсече острието на копието и заби цяла стъпка сребриста стомана в корема му през плетената ризница.

Тимеон още се мъчеше да се надигне, когато тя изтръгна острието от него и червата му се изсипаха, червени от кръв. Извади й обаче кама, тъй че се наложи да му отсече и ръката. „Това ти е за Джайм“.

— Майчице милостива — изохка дорнецът, кръв блъвна от устата му и рукна от отсечената китка. — Довърши ме. Върни ме в Дорн, кучко проклета!

Тя го направи.

Обърна се. Шагуел беше на колене, замаян, ръката му шареше за боздугана. Успя да се изправи, олюля се — и втори камък се натресе в слепоочието му. Подрик се беше покатерил на срутената стена и стоеше настръхнал сред червения бръшлян, с нов камък в ръката.

— Казах ти, че мога да се бия! — извика й. Шагуел запълзя назад и ревна:

— Предавам се! Недей да убиваш миличкия Шаги. Виж колко съм смешен, не бива да умра!

— Не си по-добър от другите. Крал си, насилвал си и си убивал.