Пир за врани

— Знаеш ли как се използва?

— Аз съм Краб. — Дръпна меча от ръката й. — Имам същата кръв като стария сир Клартнс. — Замахна във въздуха и се ухили. — Мечът прави господаря, нали така казват.

Подрик Пейн дотича: държеше до гърдите си Клетвопазител толкова нежно, все едно носеше дете. Дик Чевръстия подсвирна, като видя украсата по ножницата — редицата лъвски глави, но се смълча, щом Бриен извади острието и замахна във въздуха. „Дори звукът му е по-остър, отколкото на обикновен меч“.

— След мен — каза тя, провря се с едното рамо напред през малката портичка и наведе глава под арката.

Стъпи в обраслия двор. Вляво от нея беше главната порта и рухналата коруба на нещо, което трябваше да е било конюшня. През сухия кафяв сламен покрив от половината ясли надничаха млади дръвчета. На мястото на някогашната цитадела беше останала грамада от срутени камъни, обрасли с тъмнозелен и червеникав мъх. Целият двор беше в бурени и борови иглички. Смърчове се извисяваха отвсякъде, в строги войнишки редици. А по средата им се възправяше блед странник: тънко язово дърво със ствол, бял като снага на девица, кичестите клони бяха отрупани с тъмночервени листа. — Зад всичко това беше пустото небе и морето, където стената бе рухнала…

… и останки от огнище.

Шепотите дращеха в ушите й. Бриен коленичи до огнището. Вдигна една главня, подуши я, разбърка пепелта. „Някой снощи се е опитвал да се сгрее. Или са се опитвали да пратят сигнал на минаваш кораб“.

— Ей! — подвикна Дик Чевръстия. — Има ли някой?

— Млъкни — изръмжа Бриен.

— Може да се крият. За да ни огледат добре, преди да се покажат. — Спря се при стъпалата, спускащи се в земята, и надникна в тъмното. — Ееейййй! — извика отново. — Има ли някой долу?

Едно от дръвчетата се поклати и от храстите се измъкна някакъв мъж, толкова оцапан с пръст, че все едно беше изникнал от земята. Държеше счупен меч, но това, което я стресна, беше лицето му — малките очи и широкият плосък нос.

Познаваше това лице. Познаваше тези очи. Пъг, така го наричаха приятелите му.

После всичко сякаш стана за миг. От кладенеца се измъкна още един, тихо като змия, хлъзгаща се по мокри листа. Носеше шлем, увит с мръсно парче червена коприна, и държеше късо дебело копие за мятане. Бриен и него позна. Чу зад гърба си шумолене и от червените листа се показа глава. Краб стоеше точно под язовото дърво. Погледна нагоре и видя лицето.

— Ето го — извика на Бриен. — Ето го твоя шут.

— Дик, ела тук! — викна тя.

Шагуел скочи от язовото дърво и се изсмя — по-точно изрева. Беше се загърнал в пъстрото шутовско наметало, толкова избеляло, че по него имаше повече кафяво, отколкото сиво и розово. Вместо шутовски жезъл държеше троен боздуган — три топки с шипове, стегнати с верига за дървената дръжка. Замахна силно и ниско — и едното коляно на Краб се пръсна в кръв и кости.

— Е, т’ва е смешно — изграчи Шагуел, докато Дик падаше. Мечът, който Бриен му беше дала, изхвърча от ръката му и тупна някъде сред високите бурени. Той се загърчи на земята и запищя, стиснал потрошения си крак. — Я виж — рече Шагуел, — че т’ва е Дик Контрабандиста, дето ни даде картата. Би целия този път да ни върнеш златото, а?

— Моля ти се бе — изхленчи Дик, — моля ти се, недей! Кракът ми…

— Боли ли? Ей сега ще ти мине.

— Остави го! — извика Бриен.

— Недей бе! — ревна Дик и вдигна ръце пред лицето си. Шагуел завъртя веднъж топузите с шиповете над главата си и ги натресе право в носа му. Костите изпукаха болезнено и в настъпилата тишина Бриен чу само тупането на сърцето си.

— Лош Шаги — каза изпълзелият от кладенеца. После погледна Бриен и се изсмя: — Пак ли ти ма? Какво, да ни изтрепеш ли дойде? Или за хубавите ни очи ти домъчня?

Шагуел заподскача от крак на крак и завъртя боздугана над главата си.

— За мен е дошла. Всяка нощ ме сънува, като си пъхне пръстите в цепката. Мен иска тя, хубавци, на голямата кобила й е домъчняло за веселичкия й Шаги! Ще я шибам в задника и ще я тъпча с шутовско семе, докато не ми окучи едно като мене.

— Друга дупка ще ти трябва за това, Шаги — каза Тимеон.

— Ами ще й го натикам във всичките тогаз. За по-сигурно. — Измести се вдясно от нея, докато Пъг я заобикаляше отляво, принуждавайки я да отстъпи към разядения ръб на пропастта. „Превоз за трима“, спомни си Бриен.

— Вие сте само трима.

Тимеон сви рамене.