Пир за врани

— От хората на сир Грегър не искам нито един — заяви той, докато режеше круша, сбръчкана като него самия, като внимаваше да не пръсне от сока по безупречния си пурпурен жакет с извезаната бяла диагонална ивица на дома му. — Такива грешници няма да държа на служба при мен.

— Моят септон често казваше, че всички хора са грешници.

— Не че не е прав — съгласи се сир Бонифер, — но някои грехове са по-черни от други и по-вонящи в ноздрите на Седмината.

„А ти нямаш нос повече от малкия ми брат, иначе моите грехове щяха да те накарат да се задавиш с тази круша“.

— Добре. Ще те освободя от сганта на Грегър. — Винаги можеше да ги използва за бой. Ако не друго, можеше първи да ги прати на стълбите, ако се наложеше да щурмува стените на Речен пад.

— Вземете и курвата — подкани го сир Бонифер. — Знаете коя. Момичето от тъмниците.

— Пия. — Последния път, когато бе дошъл тук, Кибърн беше пратил момичето в леглото му: бе решил, че така ще му угоди. Но изведената от тъмниците Пия беше съвсем различно същество от онова сладко, простодушно и весело кикотещо се момиченце, което се бе пъхнало в постелята му преди. Беше допуснала грешката да проговори, когато сир Грегър искал тишина, тъй че Планината бе разбил зъбите й със стоманения си юмрук и беше счупил и хубавото й носле. Щеше да й направи и по-лоши неща, безспорно, ако Церсей не го беше повикала в Кралски чертог да се изправи срещу копието на Червената пепелянка. Джайм нямаше да скърби за него. — Пия е родена в този замък — каза на сир Бонифер. — Това е единственият й дом.

— Тя е извор на поквара — отвърна сир Бонифер. — Не искам да е при мъжете ми, да си развява… срамотиите.

— Предполагам, че времето й за развяване на срамотии е свършило. Но щом смяташ, че ще пречи, ще я взема. — Можеше да я направи перачка. Скуайърите му нямаха нищо против да вдигат шатрата му, да се грижат за коня му и да почистват бронята му, но задачата да перат дрехите му смятаха за обидна за мъж. — Можеш ли да държиш Харънхъл само със Святата стотня? — попита Джайм. Всъщност трябваше да се наричат „Святата осемдесет-и-шесторка“, след като бяха изгубили четиринайсет души при Черна вода, но сир Бонифер несъмнено щеше да попълни редиците им веднага щом си намереше достатъчно благочестиви новобранци.

— Не очаквам трудности. Старицата ще ни осветява пътя, а Воинът ще влее сили в мишците ни.

„Или Странникът ще навести цялата ви свята пасмина“. Джайм не беше съвсем наясно кой можеше да е убедил сестра му да назначи точно сир Бонифер за кастелан на Харънхъл, но назначението намирисваше на Ортън Мериуедър. Смътно си спомняше, че Хейсти някога беше служил на дядото на Мериуедър. А червенокосият юстициар бе достатъчно простодушен глупак да реши, че някой с прозвище „Добрия“ е най-добрият лек за раните на Речните земи, оставени от Рууз Болтън, Варго Хоут и Грегър Клегейн.

„Но може и да не греши“. Хейсти беше родом от Бурните земи, тъй че нямаше нито приятели, нито врагове по Тризъбеца; никакви кървави вражди, никакви дългове за плащане, никакви бивши съюзници, на които да се отплаща. Беше здравомислещ, справедлив и усърден, а неговите Святи осемдесет и шестима бяха едни от най-дисциплинираните войници в Седемте кралства и представляваха красива гледка на високите си сиви скопци. Кутрето веднъж се бе пошегувал, че сир Бонифер сигурно е скопил и ездачите, толкова безупречна бе репутацията им.

При все това Джайм хранеше съмнения към войници, прочути повече с красивите си коне, отколкото с убитите врагове. „Сигурно се молят добре, но могат ли да се бият?“ Доколкото знаеше, не се бяха опозорили при Черна вода, но не се бяха и отличили. Знаеше, че самият сир Бонифер е бил обещаващ рицар на младини, но нещо му се беше случило, поражение, опозоряване или близък досег със смъртта, след което бе решил, че турнирните двубои са празна суета, и завинаги бе оставил пиката.

„Харънхъл обаче трябва да бъде удържан, а Церсей избра да го държи точно Белор Задника“.

— Този замък има лоша слава — каза той. — И при това напълно заслужена. Разправят, че синовете на Харън все още блуждаят нощем из коридорите му, целите в пламъци. Който ги видел, също изгарял в пламъци.

— Не ме е страх от сенки, сир. В „Седемлъчата звезда“ пише, че духовете, призраците и въплъщенците не могат да навредят на благочестив човек, стига да е брониран с вярата си.

— Тогава се бронирайте с вяра, непременно, но бронята също няма да навреди. Всеки, който е държал този замък, като че ли е свършвал зле. Планината, Козела, дори баща ми…

— Ако ми простите за думите, те не бяха набожни хора като нас. Воинът ни брани, а и помощ винаги ще се намери наблизо, ако ни заплаши някой ужасен враг. Майстер Гълиан ще остане тук с гарваните си, лорд Лансел е наблизо в Дари с гарнизона си, а лорд Рандил държи Девиче езеро. Тримата заедно ще изловим и унищожим всички разбойници, които върлуват по тези земи. Стане ли и това, Седмината ще поведат добрите хора да се върнат в селата си, за да орат, сеят и строят отново.