Пир за врани

— Ами, отидох в Тарт и я видях. Бях с шест години по-голям, но тя беше по-висока. Беше свиня в коприна, макар че повечето свине имат по-големи бозки. Когато понечи да ми проговори, едва не се задави със собствения си език. Дадох й една роза и й казах, че това е всичко, което ще получи някога от мен. — Конингтон надникна в ямата. — Мечката е била по-малко космата от онази грозотия, готов съм да…

Златната ръка на Джайм го удари през устата така силно, че той се затъркаля надолу по стъпалата. Фенерът му падна и се счупи, маслото се плисна и се подпали.

— Говорите за благородна дама, сир. Наречете я по име. Наречете я Бриен.

Конингтон залази настрана от пламъците, на четири крака.

— Бриен. Ако съизволи милорд. — Изплю кървава храчка в нозете на Джайм. — Бриен Красавицата.

ЦЕРСЕЙ

Изкачването до върха на Хълма на Висения беше бавно. Докато конете се тътреха нагоре, кралицата се беше отпуснала на дебелата пурпурна възглавница. Отвън ехтеше гласът на сир Озмунд Черно котле:

— Дайте път. Разчисти улицата. Път за Нейно величество кралицата.

— Марджери наистина поддържа много оживен двор — говореше лейди Мериуедър. — Имаме си жонгльори, шутове, поети…

— Певци?

— Певци колкото искате, ваше величество. Хамиш Арфиста свири за нея веднъж на две седмици, а и Аларик от Ейсен ни забавлява понякога вечер, но Синия бард е любимецът й.

Церсей помнеше барда от сватбата на Томен. „Млад и красив. Би ли могло да има нещо тук?“

— Чувам, че имало и други мъже. Рицари и придворни. Обожатели. Кажете ми честно, милейди. Смятате ли, че Марджери все още е девица?

— Тя твърди, че е, ваше величество.

— Твърди. А според вас?

Черните очи на Таена блеснаха лукаво.

— Когато се венча за лорд Ренли в Планински рай, помагах в събличането му за брачното ложе. Негово благородие беше добре сложен и жизнен. Видях доказателството, когато го бутнахме в брачното ложе, където чакаше младоженката му, гола и сладко зачервена пол завивките. Сир Лорас сам я беше донесъл по стъпалата. Марджери може да твърди, че бракът не е бил консумиран, че лорд Ренли е изпил твърде много вино на брачното пиршество, но ви уверявам, парчето между краката му съвсем не беше уморено, когато го видях.

— Случайно да сте видели брачното ложе на сутринта? — попита Церсей. — Имаше ли кръв?

— Не показаха чаршаф, ваше величество.

„Жалко“. Все пак липсата на окървавен чаршаф сама по себе си не означаваше почти нищо. Чувала беше, че селските момичета кървят като прасета в първата си брачна нощ, но това не беше особено вярно за благородни девици като Марджери Тирел. Казваха, че господарска дъщеря по-скоро ще даде девствеността си на кон, отколкото на съпруг, а Марджери яздеше още откакто бе проходила.

— Разбирам, че малката кралица има много обожатели сред дворцовото рицарство. Близнаците Редвин, сир Талад… кой още?

Лейди Мериуедър сви рамене.

— Сир Ламберт, онзи глупак, който крие здраво око под превръзката. Баярд Норкрос. Кортеней Грийнхил. Братята Удрайт, Портифер понякога и често пъти Лукантайн. О, и Великият майстер Пицел е чест посетител.

— Пицел? Наистина ли? — Нима старият, едва кретащ червей беше отстъпил лъва заради розата? „Ако е така, ще съжалява“. — Кой още?

— Онзи от Летните острови с наметалото от пера. Как можах да го забравя, с кожата му, черна като мастило? Други идват да ухажват братовчедките й. Елинор е обещана на момчето на Амброуз, но обича да флиртува, а Мега си сменя ухажора на всеки две седмици. Веднъж целуна едно младо прислужниче в кухните. Чувах, че щели да я женят за брата на лейди Бълвър, но ако Мега можеше да избира сама, щеше по-скоро да избере Марк Мюлендор, убедена съм.

Церсей се засмя.

— Пеперудения рицар, който си загуби ръката на Черна вода? Че какво му е хубавото у половин мъж?

— Мега смята, че е сладък. Помолила е лейди Марджери да й помогне да му намерят маймуна.

— Маймуна? — Кралицата не знаеше какво да отвърне на това. „Врабци и маймуни. Ох, това кралство наистина се побърква“. — Нещо за нашия храбър сир Лорас? Той често ли посещава сестра си?

— Много по-често от всеки друг. — Таена се намръщи и между веждите й се появи тънка резка. — Всяка сутрин и всяка нощ я посещава, стига да няма дежурство. Брат й е предан, споделят си всичко с… О… — За миг жената от Мир изглеждаше едва ли не стъписана. После по лицето й пробяга усмивка. — Хрумна ми изключително порочна мисъл, ваше величество.

— По-добре я запазете за себе си. Хълмът гъмжи от врабци, а и двете знаем колко се отвращават врабците от порочните неща.

— Чувала съм, че се отвращават и от сапун и вода, ваше величество.

— Вероятно прекаляването с молитви лишава човек от усета му за миризма. Непременно ще попитам Негова върховна святост.

Завеските се полюшваха — вълни от пурпурна коприна.

— Ортън ми каза, че Върховният септон си нямал име — сподели лейди Таена. — Възможно ли е да е истина? В Мир всички си имаме имена.