Пир за врани

— Има едно място до Тройната порта, където тръгват продоволствените кервани, преди да прекосят големия пясък — каза й Ариан. — Намери някой пътник за Принцов проход и му обещай сто сребърни елена, ако го връчи на лорд Фаулър.

— Добре. — Цедра скри писмото в корсажа си. — Ще намеря някого преди изгрев слънце, принцесо.

Но на заранта момичето не се върна. Нито на другия ден. Когато дойде ред за банята на Ариан, коритото й го напълниха Мора и Мелей и останаха да измият гърба й и да вчешат косата й.

— Цедра да не се е разболяла? — попита ги принцесата, но никоя не отговори. „Хванали са я“. Не можеше да помисли нищо друго.

През нощта почти не спа от страх какво ли предстои.

Когато на другата заран Тимот й донесе закуската, Ариан помоли да се види с Рикасо вместо с баща си. Явно не можеше да принуди принц Доран да се срещне с нея, но един сенешал едва ли щеше да пренебрегне призив от законната наследница на Слънчево копие.

Пренебрегна го.

— Предаде ли на Рикасо каквото ти казах? — попита тя следващия път, когато видя Тимот. — Каза ли му, че имам нужда от него? — Когато отказа да й отговори, Ариан сграбчи гарафата с червено вино и я изля на главата му. Слугата си излезе мокър и с лице, сгърчено в маска на наранено достойнство. „Баща ми е решил да ме остави да изгния тук — реши принцесата. — Или крои планове да ме омъжи за някой от неговите отвратителни стари глупаци и смята да ме държи заключена до брачната ми нощ“.

Ариан Мартел беше отраснала с очакването, че един ден ще бъде омъжена за някой от големите лордове по избор на баща й. Затова бяха принцесите, беше си мислила… макар че, честно казано, чичо й Оберин имаше различен възглед по въпроса.

— Ако искате да се жените, женете си — казваше Червената пепелянка на дъщерите си. — Ако не, взимайте си удоволствието, където го намерите. Без друго е толкова малко на този свят. Но избирайте добре. Ако ви оседлае някой тъпак или грубиян, не търсете мен да ви отървавам от него. Дал съм ви инструментите да го направите сами.

Свободата, която бе позволил принц Оберин на незаконните си дъщери, така и не бе споделена от законната наследничка на принц Доран. Ариан трябваше да се омъжи; беше приела това. Дрей я беше пожелал, знаеше го; също и брат му Дезиел, Рицарят на Лимоновия лес. Демън Пясък бе стигнал дотам да поиска ръката й. Демън обаче беше незаконороден, а принц Доран не мислеше да я жени за дорнец.

Ариан и това беше приела. Една година братът на крал Робърт им бе дошъл на гости и тя направи всичко, за да го съблазни, но беше още непохватно момиче и лорд Ренли като че ли по-скоро го досмеша, отколкото се възпламени от ухажванията й. По-късно, когато Хостър Тъли я покани да отиде в Речен пад и да се запознае с наследника му, тя запали свещи на Девата от благодарност, но принц Доран отклони поканата. Принцесата бе готова дори да обсъди Уилас Тирел, колкото и да беше сакат, но баща й отказа да я прати в Речен пад да се срещне с него. Опита се да иде въпреки него, с помощта на Тирел… но принц Оберин ги хвана във Вайт и ги върна. Същата година принц Доран се опита да я сгоди за Бен Бийсбъри, дребно лордче на осемдесет години и сляп, колкото и беззъб.

Бийсбъри умря след две години. Това й даде някаква утеха — не можеха да я принудят да се омъжи за него, след като е мъртъв. А лордът на Брода отново се беше оженил, тъй че и от негова страна беше в безопасност. „Елдън Естермонт обаче още е жив и неженен. Лорд Росби и лорд Грандисон също“. Грандисон го наричаха Сивата брада, но още когато я запознаха с него, брадата му беше станала снежнобяла. На пира в негова чест беше заспал между рибеното блюдо и месото. Дрей бе подхвърлил, че е съвсем подобаващо, тъй като гербът му е спящ лъв. Гарин я предизвика да види дали ще може да върже брадата му на възел, без да го събуди, но Ариан се въздържа. Грандисон изглеждаше приятен човек, не толкова кисел като Естермонт и по-здрав от Росби. Но нямаше да се омъжи за него. „Дори Хота да застане зад мен с брадвата“.

Никой не дойде да се жени за нея на другия ден, нито на по-другия. Нито Цедра се върна. Ариан се опита да спечели Мора и Мелей по същия начин, но нищо не се получи. Ако можеше да остане насаме с една от двете, сигурно щеше да има някаква надежда, но заедно двете сестри бяха като стена. Принцесата вече бе готова да я горят с нажежено желязо или да изкара една вечер на дибата, Самотата щеше да я подлуди. „Заслужила съм брадвата на палача за това, което сторих, но той и това няма да ми даде. По-скоро ще ме остави да изгния затворена и ще забрави, че изобщо съм живяла“. Зачуди се дали майстер Калеот в този момент не пише прокламация, провъзгласяваща брат й Куентин за наследник на Дорн.