Пир за врани

— …дали е мъртва? Не, макар че Тъмна звезда направи каквото можа. Всички са гледали твоя бял рицар, тъй че никой не е сигурен какво точно е станало, но изглежда, че конят й се е дръпнал от неговия в последния миг, иначе е щял да й отсече главата. Но само е разпрал едната й буза до костта и е отрязал дясното й ухо. Майстер Калеот успя да спаси живота й, но никакъв мехлем или отвара няма да може да възстанови лицето й. Тя беше моя повереница, Ариан. Сгодена за твоя брат и под моя закрила. Ти ни обезчести всички.

— Изобщо не исках да пострада — настоя Ариан. — Ако Хота не се беше намесил…

— …щеше да короноваш Мирцела за кралица, да вдигне бунт срещу брат си. Вместо едно ухо щеше да загуби живота си.

— Само ако бяхме загубили.

— Ако? Думата е кога. Дорн е най-слабо заселеното от Седемте кралства. Младият дракон е благоволил да изкара нашите войски по-големи, докато си е писал онази негова книга, за да изглежда завоеванието му още по-бляскаво, благоволил е да ни покаже как поливаме семето, което е посадил, и да накара враговете ни да си мислят, че сме по-силни, отколкото сме, но една принцеса трябва да знае истината. Храбростта е нищожен заместител на броя. Дорн не може да се надява да спечели война срещу Железния трон, не и сам. Но ти може би ни донесе точно това. Горда ли си? — Принцът не й остави време да отвърне. — Какво да правя сега с теб, Ариан?

„Прости ми“, искаше й се да отвърне, но думите му я раниха много дълбоко.

— Ами направи каквото си правил винаги. Нищо.

— Караш човек да му е трудно да преглътне гнева си.

— А ти престани да преглъщаш, за да не се задавиш. — Принцът не отвърна. — Кажи как научи за плановете ми.

— Аз съм принцът на Дорн. Много хора търсят благоволението ми.

„Някой е казал“.

— Знаел си и въпреки това си ни позволил да избягаме с Мирцела. Защо?

— Това беше грешката ми и се оказа тежка. Ти си моя дъщеря, Ариан. Момиченцето, което тичаше при мен, щом си ожули коляното. Трудно ми беше да повярвам, че ще заговорничиш срещу мен. Трябваше да науча истината.

— Вече я научи. Искам да знам кой е уведомил за мен.

— И аз щях да го искам на твое място.

— Ще ми кажеш ли?

— Не ми хрумва причина, заради която да го правя.

— Смяташ, че не мога сама да открия истината?

— Заповядай, можеш да опиташ. Дотогава ще трябва да не им се доверяваш на всички… а малко недоверие е нещо добро за една принцеса. — Принц Доран въздъхна. — Разочароваш ме, Ариан.

— Казал гарванът на враната. Ти ме разочароваш от години, татко. — Не беше мислила да е толкова груба с него, но думите се изсипаха сами. „Ето, вече го казах“.

— Знам. Твърде търпелив съм, слаб и предпазлив, твърде снизходителен към враговете ни. Точно сега обаче ми се струва, че малко от тази снизходителност ти е нужна. Би трябвало да ме молиш за прошка, вместо да се стремиш да ме предизвикваш повече.

— Моля за снизходителност само към приятелите ми.

— Колко благородно от твоя страна.

— Това, което направиха, го направиха от обич към мен. Не заслужават да умрат в Гастон Грей.

— В случая съм съгласен с теб. Освен Тъмната звезда твоите съзаклятници не бяха нещо повече от глупави деца. Все пак това не беше безвредна игра на кивас. Ти и приятелите ти си играхте на измяна. Можех да им взема главите.

— Можеше, но не си го направил. Дейн, Далт, Сантагар… не, ти не би посмял да превърнеш такива домове във врагове.

— Смея повече, отколкото можеш да си въобразиш… но нека това да го оставим засега. Сир Андрей бе изпратен в Норвос да служи три години на лейди майка ти. Гарин ще прекара следващите си две години в Тирош. От събратята му сираци получих пари и заложници. Лейди Силва не получи наказание от мен, но е на възраст за женене. Баща й я изпрати с кораб в Зелен камък, за да се венчае за лорд Естермонт. Колкото до Арис Оукхарт, той сам избра съдбата си и я посрещна храбро. Рицар на Кралската гвардия… какво му направи все пак?

— Чуках се с него, татко. Ти ми заповяда да забавлявам знатните ни гости, доколкото помня.

Той се изчерви.

— Само това ли беше необходимо?

— Казах му, че щом Мирцела стане кралица, ще ни даде позволение да се оженим. Искаше ме за своя жена.

— Сигурен съм, че си направила всичко, за да го спреш да посрами клетвите си.

Този път тя се изчерви. Съблазняването на сир Арис й беше отнело половин година. Макар да твърдеше, че е познавал други жени, преди да облече бялото, изобщо нямаше да го разбере от поведението му. Ласките му бяха непохватни, целувките — нервни, а първия път, когато легнаха, изхвърли семето си върху бедрото й и тя трябваше да го поведе в себе си с ръка. Нещо по-лошо, умираше от срам. Ако беше взимала по златен дракон всеки път, когато й прошепваше „не бива да го правим“, щеше да е по-богата от всеки Ланистър. „Дали нападна Арео Хота с надеждата, че ще ме спаси? — зачуди се Ариан. — Или го направи, за да се отърве от мен, да измие безчестието с кръвта на живота си?“

— Той ме обичаше — чу собствения си глас. — Умря заради мене.