Пир за врани

— Ако е така, сигурно е само един от многото. Ти и братовчедките ти искате война. Може би желанието ви ще се сбъдне. В момента към Слънчево копие се тътри друг рицар на Кралската гвардия. Сир Бейлон Суан ми носи главата на Планината. Знаменосците ми го задържат, за да ми спечелят време. Уил го забавиха с лов със соколи цели осем дни на Костения път, а лорд Ирънууд го угощаваше две седмици, когато слезе от планините. В момента е в Тор, където лейди Джордейн е уредила игри в негова чест. Стигне ли Призрачен хълм, ще намери там лейди Толанд, решена да надмине себе си. Рано или късно обаче сир Бейлон ще пристигне в Слънчево копие, а щом дойде, ще очаква да види принцеса Мирцела… и сир Арис, своя Заклет брат. Какво ще му кажем, Ариан? Да му кажа, че Оукхарт е загинал при ловна злополука или е паднал по хлъзгави стъпала? Или може би че е отишъл да поплува във Водните градини, подхлъзнал се е върху мрамора, ударил си е главата и се е удавил?

— Не — отвърна Ариан. — Кажи, че е загинал, бранейки своята малка принцеса. Кажи на сир Бейлон, че Тъмната звезда се е опитал да я убие и сир Арис е застанал между двамата и е спасил живота й. — Така трябваше да загиват белите рицари на Кралската гвардия, отдавайки живота си за онези, които са се заклели да бранят. — Сир Бейлон може да прояви подозрителност като теб, когато Ланистърите убиха сестра ти и децата й, но няма да има доказателство…

— …докато не поговори с Мирцела. Или това храбро дете също трябва да претърпи злополука? Ако е така, ще означава война. Никаква лъжа няма да спаси Дорн от гнева на кралицата, ако дъщеря й е загинала, докато е била под моя закрила.

„Трябвам му — осъзна Ариан. — Затова ме повика“.

— Мога да подуча Мирцела какво да каже, но защо да го правя?

Лицето на баща й се сгърчи от гняв.

— Предупреждавам те, Ариан, търпението ми се изчерпа.

— С мен? — „Напълно в стила му“. — Спрямо лорд Тивин и Ланистърите винаги си проявявал сдържаността на Белор Блажения, но за собствената си кръв — никога.

— Бъркаш търпението със сдържаността. Работил съм за падането на Тивин Ланистър от деня, в който ми казаха за Елия и децата й. Надеждата ми бе да го лиша от всичко, което му е най-скъпо, преди да го убия, но явно неговият син джудже ме лиши от това удоволствие. Намирам известна малка утеха в това, че е умрял с жестока смърт от ръцете на чудовището, което сам е създал. Но все едно. Лорд Тивин вие някъде долу в ада… където още хиляди скоро ще завият с него, ако твоята глупост доведе до война. — Баща й направи гримаса, сякаш самата дума беше болезнена за него. — Това ли искаш?

Принцесата отказа да се остави да я сплашат.

— Искам братовчедките ми да бъдат освободени. Искам възмездие за чичо си. Искам своите права.

— Твоите права?

— Дорн.

— Дорн ще го имаш, след като умра. Толкова ли си нетърпелива да се отървеш от мен?

— Би трябвало да ти отвърна със същия въпрос, татко. Години наред вече се опитваш да се отървеш от мен.

— Не е вярно.

— Нима? Да попитаме ли брат ми?

— Тристейн?

— Куентин.

— Какво по-точно?

— Къде е той?

— С войската на лорд Ирънууд в Костения път.

— Лъжеш добре, татко, ще ти го призная. Дори не примигна. Куентин е заминал за Лис.

— Откъде си останала с това впечатление?

— Един приятел ми каза. — И тя можеше да си има тайни.

— Приятелят ти е излъгал. Имаш думата ми, брат ти не е заминал за Лис. Заклевам се в слънцето и копието и в Седмината.

Ариан не можеше да я излъжат така лесно.

— Значи е Мир? Или Тирош? Знам, че е някъде отвъд Тясното море, събира наемници, за да ми отнеме рожденото право.

Лицето на баща й помръкна.

— Недоверието не ти прави чест, Ариан. Куентин трябваше да е този, който да заговорничи срещу мен. Изпратих го далече още като дете, твърде малък, за да разбира нуждите на Дорн. Андърс Ирънууд беше за него повече баща, отколкото бях аз, но брат ти все пак си остана предан и послушен.

— Защо не? Ти винаги си бил по-предразположен към него. Прилича на теб, мисли като теб и си решен да му дадеш Дорн, не си прави труда да го отричаш. Прочетох писмото ти. — Думите още горяха като пламък в паметта й. — „Един ден ще седиш на моето място и ще управляваш цял Дорн“, това му написа. Кажи ми, татко, кога реши да ме лишиш от наследството? В деня, в който се роди Куентин, или в деня, в който се родих аз? Какво направих, за да ме намразиш толкова? — Ядоса се, усетила бликналите в очите й сълзи.

— Никога не съм те мразил. — Гласът на принц Доран бе изтънял и изпълнен със скръб. — Ариан, не разбираш.

— Отричаш ли, че си писал тези думи?

— Не. Беше когато Куентин замина в Ирънууд. Наистина смятах той да ме наследи, да. За тебе имах други планове.

— О, да. И то какви планове. Джилс Росби. Слепият Бен Бийсбъри. Грандисон Сивата брада. Те бяха плановете ти.

Не му остави възможност да отвърне.

— Зная, че дългът ми е да осигуря наследник за Дорн, никога не съм забравяла това. Щях да се венчая, но партиите, които ми водеше, бяха чисто оскърбление. С всеки един ти плюеше на мен. Ако изобщо бе изпитвал някаква обич към мен, защо ще ме предлагаш на Уолдър Фрей?