Пир за врани

— Лорд Тивин ще каже, че е твърде много.

— Станис казва, че не е достатъчно. Колкото повече даваш на един крал, толкова повече иска. Вървим по мост от лед, с пропаст от двете страни. Достатъчно трудно е да задоволиш един крал. Да задоволиш двама едва ли е възможно.

— Да, но… ако Ланистърите се наложат и лорд Тивин реши, че сме изменили на краля, като сме помогнали на Станис, това може да означава край на Нощния страж. Той има зад себе си Тирел, с цялата сила на Планински рай. И разби лорд Станис на Черна вода. — Сам можеше да припадне, като види кръв, но знаеше как се печелят войни. Баща му се беше погрижил за това.

— Черна вода беше една битка. Роб спечели всичките си битки, но въпреки това загуби главата си. Ако Станис успее да вдигне Севера…

„Опитва се сам да се убеди, но не може“, осъзна Сам. Гарваните се бяха разлетели от Черен замък, като буря от черни криле, да призоват владетелите на Севера да застанат на страната на Станис Баратеон и да присъединят силите си към неговата. Лично беше пускал повечето. Досега се беше върнала само една птица, пратената до Кархолд. Отвсякъде другаде мълчанието беше оглушително. Дори Станис да успееше някак да спечели на своя страна северняците, Сам не виждаше как може да се надява, че ще се противопостави на обединените сили на Скалата на Кастърли, Планински рай и Близнаците. И все пак без Севера каузата му със сигурност беше обречена. „Обречена също като на Нощния страж, ако лорд Тивин ни зачеркне като предатели“.

— Ланистърите също имат северняци. Лорд Болтън и копелето му.

— Станис има Карстарки. Ако успее да спечели Бели пристан…

— Ако — натърти Сам. — Ако не… милорд, дори един хартиен щит е по-добър от никакъв.

Джон хвърли писмото на масата.

— Предполагам. — Въздъхна, взе перо и драсна най-отдолу подписа си. — Подай ми восъка. — Сам нагря пръчка черен восък над горящата свещ, капна малко на късчето пергамент и изчака Джон да натисне печата на лорд-командира върху мокрото петно. — Занеси го на Майстер Емон, като си тръгнеш — нареди той, — и му кажи да го прати по птица в Кралски чертог.

— Ще му кажа. — Сам се поколеба. — Милорд, може ли да попитам… видях Джили. Почти се беше разплакала.

— Вал я прати отново да моли за Манс.

— О! — Вал беше сестрата на жената, която Краля отвъд Вала бе взел за своя кралица. „Принцесата дивачка“ я наричаха Станис и хората му. Сестра й Дала беше умряла по време на битката, макар да не беше я докоснал меч; беше издъхнала, докато раждаше сина на Манс Райдър. Самият Райдър скоро щеше да я последва в гроба, ако слуховете, които беше чул Сам, се окажеха верни. — Какво й казахте?

— Че ще говоря със Станис, макар да се съмнявам, че думите ми ще го разубедят. Първата грижа на един крал е да защитава владенията, а Манс ги нападаше. Негово величество едва ли ще забрави това. Баща ми често казваше, че Станис Баратеон е справедлив мъж. Никой не е казвал обаче, че е милостив. — Джон се намръщи. — По-скоро сам бих взел главата на Манс. Той е бил някога мъж на Нощния страж. По право животът му ни принадлежи.

— Пип казва, че лейди Мелисандра смятала да го даде на пламъците, да извлече някаква магия.

— Пип да се научи да си държи езика зад зъбите. И аз съм го чувал това от други. Кралска кръв, да събуди дракон. Къде смята да намери Мелисандра спящ дракон, за това никой не е наясно. Глупости. Кръвта на Манс не е по-кралска от моята. Нито е носил корона някога, нито е сядал на трон. Той е разбойник и нищо повече. Никаква сила няма в разбойническа кръв.

Гарванът вдигна глава от пода и изграчи:

— Крръв!

Джон не го и погледна.

— Отпращам Джили.

— О. — Сам поклати глава. — Е, това е… това е добре, милорд. — Щеше да е най-добре за нея да замине някъде на топло и сигурно, далече от Вала и битките.

— Нея и момчето. Ще трябва да намерим друга дойка за млечния му брат.

— Козе мляко ще свърши работа, докато намерите. По-добро е за бебе от кравето. — Беше го прочел някъде. Помръдна в стола си. — Милорд, докато преглеждах хрониките, се натъкнах на друго момче командир. Четиристотин години преди Завоеванието. Озрик Старк бил десетгодишен, когато го избрали, но служил четирийсет години. Стават четирима, милорд. Вие съвсем не сте най-младият избиран. Петият сте по младост дотук.

— И всичките четирима по-млади са били синове, братя или копелета на Краля на Севера. Кажи ми нещо полезно. Кажи ми за нашия враг.