Пир за врани

Сам не помнеше как е напуснал оръжейната. Когато се опомни, залиташе през кал и преспи стар сняг към покоите на майстер Емон. „Мога да се скрия — каза си. — Мога да се скрия в мазетата при книгите. Мога да живя долу с мишката и да се промъкннм нощем да си открадна храна“. Безумни мисли, толкова безплодни, колкото бяха отчаяни. Мазетата бяха първото място, където щяха да го потърсят. Последното място, където щяха да го потърсят, беше отвъд Вала, но това беше още по-безумно. „Диваците що ме хванат и ще ме убиват бавно. Могат да ме изгорят жив, както червената жена иска да изгори Манс Райдър“.

Намери майстер Емон в гарванарника, даде му писмото на Джон и му описа дълго и много убедително страховете си.

— Той не разбира. — Имаше чувството, че ще повърне. — Ако си сложа верига, милорд б-баща ми, т-той, той…

Моят баща повдигна същите възражения, когато избрах живот на служба — отвърна старецът. — Този, който ме изпрати в Цитаделата, беше неговият баща. Крал Дерон имаше четирима сина, а трима от тях имаха свои. „Твърде много дракони са също толкова опасни, колкото и твърде малко“, чух да казва Негово величество на милорд баща ми в деня, в който ме пратиха. — Емон вдигна нашарената си със старчески петна ръка към веригата си и я разклати на тънкия си врат. — Веригата е тежка, Сам, но милорд дядо ми беше прав. Както и твоят лорд Сняг.

— Сняг — измърмори един гарван. — Сняг — повтори друг. И всички подхванаха: — Сняг, сняг, сняг, сняг, сняг.

Сам ги беше научил на тази дума. Разбра, че тук помощ няма да намери. Майстер Емон беше в капана също като него. „Той ще умре в морето — помисли си с отчаяние. — Прекалено стар е, за да преживее такова пътуване. Малкият син на Джили също може да умре, не е толкова едър и силен като момчето на Дала. Джон да не е решил да ни убие всички?“

Волю-неволю призори оседла кобилата, която беше яздил от Рогов хълм, и я поведе към задния двор до източния път. Дисагите му се бяха издули от сирене, наденици и твърдо сварени яйца, беше взел и половин осолен бут — беше му го дал Хоб Трипръстия.

— Ти си човек, който цени готвенето, Убиец — каза готвачът. — Повече хора ни трябват от твоя сой. — Бутът щеше да свърши работа, несъмнено. Източен страж беше на дълга и студена езда оттук, а в сянката на Вала нямаше нито селца, нито ханове.

Часът преди съмване беше тъмен и тих. Черен замък изглеждаше някак странно стихнал. В задния двор го очакваха две двуколки, с Джак Бълвър Черния и дузина стари щурмоваци, яки като гароните, които яздеха. Кедж Бялото око изруга, когато здравото му око зърна Сам.

— Не му обръщай внимание, Сам — каза Черния Джак. — Загуби бас: каза, че ще трябва да те измъкваме с врясъци изпод някой креват.

Майстер Емон беше твърде немощен, за да язди, затова му бяха приготвили двуколка: долницата беше постлана с дебели кожи, а отгоре бяха стегнали кожен навес да пази от дъжд и сняг. Джили и детето й щяха да се возят с него. Втората двуколка щеше да кара дрехите и вещите им, с един сандък с редки стари книги, за които Емон бе решил, че може да липсват на Цитаделата. Сам беше изкарал половината нощ в търсенето им, макар да намери едва четвъртина от тях. „И по-добре, иначе щеше да ни трябва трета двуколка“.

Майстерът се появи, овързан в меча кожа, три пъти по-голяма от него. Щом Клидас го поведе към двуколката, изведнъж духна силен вятър и старецът се олюля. Сам притича от другата страна и му подложи рамо. „Още един такъв повей може да го издуха над Вала“.

— Дръжте се за рамото ми, майстер. Не е далече. Слепецът кимна. Вятърът избута качулките им.

— В Староград винаги е топло. Има един хан, на острова в Медовината, посещавах го често като млад новак. Приятно ще е пак да седна там и да отпивам от ябълковата.

Докато нагласят майстера в двуколката, Джили се появи с повитото дете. Очите под качулката й бяха зачервени от плач. В същия момент се появи и Джон, с Ед Скръбния.

— Лорд Сняг — извика майстер Емон, — оставих ви една книга в покоите си. „Нефритеният компендиум“. Написана е от волантинския авантюрист Колокво Вотар, който е пътувал на изток и е посетил всички земи на Нефритовото море. Има един пасаж, който може да ви се стори интересен. Казах на Клидас да ви го отбележи.

— Непременно ще го прочета — отвърна Джон.

От носа на майстер Емон потече бял сопол. Той го избърса с ръка.

— Знанието е оръжие, Джон. Въоръжи се добре, преди да тръгнеш на битка.

— Да. — Беше завалял лек сняг, големите меки снежинки лениво се сипеха от небето. Джон се обърна към Джак Бълвър Черния. — Гледайте да карате колкото може по-бързо, но не поемайте глупави рискове. Грижете се и за стареца, и за кърмачето. Да са на топло и добре нахранени.

— Вие направете същото, милорд — каза Джили. — Направете същото за другото дете. Намерете друга кърмачка, както казахте. Обещахте ми го. Момчето… момчето на Дала… малкият принц, искам да кажа… намерете му някоя добра жена, че да отрасне голямо и здраво.

— Имате думата ми — отвърна тържествено Джон Сняг.