Читаем Пир за врани полностью

Санса зяпна ръцете му. Мади Дебелата твърдеше, че Морд му бил отрязал три пръста — две кутрета и един безимен. Кутретата му наистина изглеждаха някак по-сковани от другите пръсти, но с тези ръкавици беше трудно да се разбере със сигурност. „Може да са само приказки. Откъде Мади може да знае?“

— Лорд Петир беше така добър да ми остави лютнята — каза слепият певец. — Лютнята… и езика ми… за да мога да пея. Лейди Лиза толкова обичаше песните ми…

— Изведете това същество оттук, че ще го убия лично — изръмжа лорд Нестор. — Само като го гледам, ми призлява.

— Да, милорд. — Морд сграбчи грубо Марилион за яката. — Да не си отворил уста повече. — Когато заговори, Санса с изумление видя, че зъбите му са от злато. Къде с влачене, къде с бутане, тъмничарят изведе певеца през вратите.

— Този човек трябва да умре — заяви сир Марвин Белмур. — Трябвало е да излети след лейди Лиза през Лунната врата.

— Без езика си — добави сир Албар Ройс. — Без този лъжлив, насмешлив и нагъл език.

— Твърд е добър бях с него, знам — с извинителен тон каза Петир Белиш. — Честно казано, изпитвам съжаление към него. Убил е от любов.

— От любов или омраза, трябва да умре — изръмжа Белмур.

— Скоро ще е — каза навъсено сир Нестор. — Никой не се задържа дълго в небесните килии. Синьото ще го призове.

— Може. Но дали Марилион ще се отзове, това не знам — отвърна Петир Белиш. Даде знак и стражите му разтвориха двукрилата врата в другия край на залата. — Ваши благородия, разбирам, че сигурно сте уморени след изкачването. За всички вас са приготвени стаи за пренощуване и ви очаква храна и вино в Долната зала. Озуел, придружи ги, моля те, и се погрижи да получат всичко, от което се нуждаят. — Обърна се към Нестор Ройс. — Милорд, бихте ли ме придружили за по чаша вино? Алайн, миличко, ела с нас да ни налееш…

В камината тлееше огън, а на масата ги очакваше гарафа с вино — арборско златно. Санса напълни чашата на лорд Нестор, докато Петир разравяше цепениците с дългия железен ръжен.

Лорд Нестор се разположи до огъня.

— Това няма да е краят — заговори той на Петир, все едно че Санса не съществуваше. — Братовчед ми възнамерява да разпита певеца лично.

— Бронзовия Йон не ми вярва. — Петир избута една цепеница.

— Смята да дойде тук със сила. С него ще е Симънд Темпълтън, не се съмнявам. И, боя се, лейди Уейнууд също.

— И лорд Белмур, лорд Хънтър Младия и Хортън Редфорт. Ще доведат също Силния Сам Камъка, Толетите, Шетите, Колдуотър, някои от Корбрей.

— Добре сте осведомен. Кои Корбрей? Едва ли лорд Лайънъл?

— Не. Брат му. По някаква причина сир Лин не ме харесва.

— Лин Корбрей е опасен човек — предпазливо вметна лорд Нестор. — Какво смятате да правите?

— Какво мога да направя, освен да ги посрещна, ако дойдат? — Петир отново разрови жарта и остави ръжена настрана.

— Братовчед ми възнамерява да ви отстрани като лорд-протектор.

— Ако е така, не мога да го спра. Поддържам гарнизон от двайсет души. Лорд Ройс и приятелите му могат да вдигнат двайсет хиляди. — Петир отиде до дървения сандък под прозореца. — Бронзовия Йон ще направи каквото реши. — Коленичи, отвори сандъка, извади навит на руло пергамент и го подаде на лорд Нестор. — Милорд. Това е знак за обичта, която милейди хранеше към вас.

Ройс разви пергамента.

— Това… това е неочаквано, милорд. — Санса се изуми, като видя сълзи в очите му.

— Неочаквано, но не и незаслужено. Милейди ви ценеше над всички свои знаменосци. Вие бяхте нейната скала, така ми казваше.

— Нейната скала. — Лорд Нестор се изчерви. — Така ли казваше?

— Често. А това — Петир посочи пергамента — е доказателството.

— Това… хубаво е да го чуя. Джон Арин ценеше службата ми, знам, но лейди Лиза… гледаше ме навъсено, когато идвах за дворцовия й съвет, и се боях, че… — Лорд Нестор намръщи чело. — Виждам, че носи печата на Арин, но подписът…

— Лиза беше убита, преди да успеят да й поднесат документа, за да го подпише, затова го подписах аз като лорд-протектор. Знам, че такова щеше да е нейното желание.

— Разбирам. — Лорд Нестор нави пергамента. — Вие сте… верен на дълга си, милорд. Да, и не ви липсва кураж. Някои ще нарекат този акт за дарение недопустим и ще обвинят вас, че сте го направили. Постът на Пазителя никога не е бил наследствен. Арините са вдигнали Портите още по времето, когато са носили короната на Сокола и са управлявали Долината като крале. Орлово гнездо е било лятното им седалище, но щом завалят снеговете, дворът е слизал долу. Някои ще кажат, че Портата е също толкова кралска като Орлово гнездо.

— В Долината не е имало крал от триста години — подчерта Петир Белиш.

— Защото са дошли драконите — съгласи се лорд Нестор. — Но и след това Портите са останали замък на Арин. Самият Джон Арин беше Пазител на Портите, докато баща му беше жив. След издигането си той удостои с тази чест своя брат Ронел, а след това братовчед си Денис.

— Лорд Робърт няма братя, само далечни братовчеди.

Перейти на страницу:

Похожие книги