По непознати пътеки

— Значи един честен мъж не бива да припарва до това място, но един крадец може да крие тук грабежа? Ех, съседе Стало, ти наистина не си добър християнин, ти си един закоравял езичник! Виж, тук дирята от ските престава, а тук… тук виси пунгията. Виж дали е онази на ратая ти!

Въздействието на тези думи и свързаните с тях движения изобщо не могат да се опишат. Аз се бях навел да взема пунгията и сега я държах нависоко.

— Тя е, неговата кесия е! — извика Стало.

Неговите жероня пригласиха, а татко Пент помоли с копнеещо протегнати ръце:

— Хера, отвори я да видим дали двете wuossah са вътре!

— Те са вътре. Ето, отвори я сам!

Той посегна жадно, отстрани връвта и измъкна двете торбички с парите.

— Трябва да ги преброя! — викна, прикляквайки. Съседът Стало и двете фусти веднага клекнаха до страната му. Те естествено бяха любопитни да узнаят колко е бил скрил старият Пент. Никой не наблюдаваше ратая, който потайно се измъкна. Аз го оставих да действа — нека си бяга. Неговото наказание и бездруго щеше да се състои само в прогонването му. Но го последвах бавно, за да бдя да не извърши някоя нова поразия. Той побърза да улови един елен, метна му един pakke70, запрегна го в една стара шейна и седна в нея, след като набързо бе събрал малко провизии. От откриването на торбичката едва ли бяха минали и три минути, когато оня вече отпраши. Аз бях стигнал само до края на младата горичка, откъдето можех да го наблюдавам. Сега чух зад себе си ликуващия вик на татко Пент:

— Tjuote-kwektelokke nala! (Сто и дванайсет!) Точно са! Цялото ми сребро е налице! Хера! Къде е хера?

— Тук! — извиках аз. Те дотърчаха.

— Хера, ти си прав! — викна той. — Аз ще хвърля моя saiwa tjalem в огъня!

— И също магическия барабан вече няма да питаш?

— Нивгаж! Ето ти, хера, две пари от сто и дванайсетте! Аз бутнах усмихнато назад ръката му с двата талера.

— Задръж си ги! Няма да ги взема!

— Ох, хера, колко си добър! Хайде да побързаме към къщи! Аз трябва да разправя на майка Снйера колко съм щастлив! Ама къде е ратаят?

— Там!

Посочих към шейната, представляваща вече само една точка върху далечния сняг.

— Избягал! — извикаха всички.

— Оставете го! — помолих аз. — Нека си потърси в някой далечен край друг господар. Но ти си прав, ние трябва да побързаме, защото майка Снйера изобщо не знае къде се намираме.

Само че сбогуването не се състоя все пак толкова бързо, тъй като трябваше да направим една малка закуска и да ударим по juckastaka71. Едва когато това стана и приключението беше изчерпателно обсъдено, ние поехме със ските по обратния път.

Който е здрав в коленете, за него ски-бягането не е трудно, а татко Пент сега летеше значително по-леко. За два часа достигнахме колибата, чиито обитатели вече бяха започнали да се безпокоят.

Когато седнахме на мечо месо край огъня, той разказа целия случай. Последицата от неговото изложение беше едно бурно хвалебствие, проявено към мен от всички страни. Чичо Сете и младият Нете ми подадоха благодарствено ръка; какке Кайра и Анда ми кимнаха с хрисимо радушие; а пък красивата Маря ми се усмихна така лоено-чародейно, че лицето й замяза на белена шунка, пристигаща направо от соса. Ами добрата стара майка Снйера…? О, горко! Тя се обърна към своя съпруг със сладък тон:

— Attje, to mon etsap! (Татко, аз го обичам!) — А после се обърна към мен: — Tjalmit tappo, to mon kalkap tjulestet! (Затвори си очите, аз ще те целуна!)

Тя се хвърли към мен с такава бързина, сякаш искаше да ме „karket“72 наместо „tjulest“73, и тази единствена „tjulastak“74, която отнесох от Лапландия вкъщи, имаше съвсем същата каденца75 и същата хидродинамична мощ на шише-грейка, когато му източваш водата. Признавам, че и друго нещо затворих освен само очите.

Татко Пент зяпаше с подхилкване. Сетне бръкна в един от големите си джобове и измъкна талисмана, който си беше прибрал от ратая, преди да се отправим към оградата от рога. Той наистина го хвърли в огъня и се врече:

— Хера, ето че правя каквото ти бях обещал. Ти ми доказа, че този saiwa tjalem не е свещен текст. Нека огънят го изяде. Ти обаче остани при нас, докато ти харесва, защото ние те обикнахме, а ти си толкова умен и любезен, все едно си наш брат… Mon kalkap wuortnot! (Аз ще го потвърдя с клетва!)

Огънят погълна редовете на неизвестния „шегобиец“. Духът на Хайне сигурно ще прости, дето татко Пент вече няма да носи този стих като saiwa tjalem върху сърцето си…

КАФЪРСКИЯ ГРОБ

1. НА ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ