По непознати пътеки

По този начин и в тази посока щяхме след два часа да стигнем до най-близкия съсед на Пент, когото вече на два пъти бяхме посещавали. Той също беше заможен, но домакинството му се състоеше само от него, жена му, тяхната дъщеря и един teutmar58, който някак си не бе събудил у мен голямо доверие. Стопанинът ми беше казал, че мъжът е дошъл от Норвегия и почти от година се намирал на работа при него. Който рискува да тръгне съвсем сам през дивите планини, обикновено не е имал достойна за похвала причина да напусне отечеството си. Ето защо неволно си помислих, че може той да е крадецът. Ако предположението ми беше вярно, то следваше да се очаква, че преди да стигне колибата на своя господар, той ще извие настрани, за да скрие парите. Но не стана така. Крадецът беше или много непредпазлив, или много нахален, понеже изобщо не смяташе за достоен труда да помисли за своята сигурност.

Така продължавахме пътя си мълчаливо, докато достигнахме колибата на съседа. Дъщерята, която бе отвън, му бе обърнала внимание на нашето идване, поради което той тръгна да ни посрещне.

— Tuina litja atna! (Мир на теб!) — поздрави го Пент.

— Tuina aj aj! (На теб също!) — отговори той.

След това те се прегърнаха, поместиха зимните маски и си потъркаха много радушно носовете. Аз като чужденец обаче се отървах само с едно ръкостискане. Двете жени бяха приветствани по същия начин и после Пент попита:

— Къде е teutnar Pawek59? He го виждам.

— Там, при животните, можеш да го видиш.

Действително видяхме фигурата на ратая при елените, заети с изравянето на лишеи от снега.

— Сложил ли е ските си? — осведомих се аз.

— Не, ей къде са облегнати на колибата.

Аз пристъпих по-близо да огледам ските и веднага забелязах на една от тях споменатия белег.

— Повикай го да дойде. Ние имаме да говорим с него — рекох. При едно пронизително изсвирване и един знак с ръка ратаят мудно пристигна.

— Puorest! (Добър ден!) — поздрави с най-невинната физиономия на света.

— Тези ски твоите ли са? — попитах.

— Да, хера — отговори той.

— Елате в колибата! Аз трябва да поговоря с този мъж. Ратаят веднага пропълзя без всяка съпротива пръв през входа и неговите господари го последваха любопитно. Собственикът на колибата се казваше Стало, сиреч Исполин, макар да ми стигаше само до рамото.

— Аттйе Стало — казах му аз, — твоят ратай много скоро ще си тръгне от теб.

— Накъде?

— Към kittek60.

Той подскочи изплашен.

— Какви ги говориш, хера?

— Че ще отиде в затвора.

— Защо?

— Защото е крадец.

— Хера, ти искаш да поругаеш мен и моя дом!

— Не. Защо ще искам да те оскърбявам? Та ти си нашият kweime61. Аз ядох и пих с теб, обикнах теб и домашните ти, грижа се само за твоето щастие и добруване, и затова ти казвам, че твоят ратай е крадец.

Ратаят не отговори и не се помръдна. Двете жени също бяха безмълвни, но Стало извика:

— Хера, докажи го!

— Веднага! Този мъж отдалечавал ли се е вчера от колибата ти?

— Да. Завчера аз го пратих през фйел до arpen Raima62, която се беше сдобила partnekuts63, и сега аз трябваше да му проводя като дар за първия зъб един елен.

— И той кога се върна?

— Много късно, днес по времето за доене.

— Аттйе Пент може да ти разкаже защо ратаят е загубил толкова време.

Пент започна да разказва злощастното си приключение. Ратаят слушаше много спокойно, ала другите изпаднаха в крайна възбуда. Когато свърши, Стало попита ратая:

— Какво ще кажеш за това?

— Аз не съм го извършил — отговори онзи напълно невъзмутимо.

— Лъжеш!

— Заклевам се, че това е бил някой друг. Аз изобщо не съм ходил към Ледените процепи.

— Но те са проследили дирите ти!

— Те се заблуждават! Търсете да видим дали ще намерите среброто у мен!

— Ще го сторим — отговори господарят му.

Неговото облекло и също колибата бяха най-внимателно претърсени, ала не бе открито нищо.

— Той къде е ходил, откак се върна? — поисках да знам аз.

— Само при стадото — отвърна Стало.

— По-надалеч не?

— Не. Не би ли напуснал за кратко колибата?

— Защо? — попитах.

— Искам да говоря с kunnus64.

Той знаеше, че татко Пент ме числи към истинските си приятели, и затова ми каза толкова откровено какво възнамерява да прави. Мнозина лапландци са привързани все още повече или по-малко към старите си езически обичаи, към които спада също питането на магическия барабан. Аз с най-голямо удоволствие бих присъствал на тази манипулация, ала трябваше естествено да се подчиня на волята на домакина. Жените също не биваше да присъстват; те напуснаха колибата и се отправиха към стадото. Те на драго сърце биха завързали приказка с мен, но аз предпочетох да си сложа ските и да обследвам околността на бивака, защото от само себе си се разбираше, че ратаят е скрил някъде парите.