По непознати пътеки

Следи имаше достатъчно — както от ботуши, така и от ски, и аз трябваше да бъда много внимателен. Най-напред описах един тесен и после един по-широк кръг около колибата и стадото, при което жените ме наблюдаваха с поклащане на глава. Не забелязах нищо. Едва при третия, още по-широк кръг се натъкнах на една единична следа, по едната страна на която съгледах известния белег. Веднага я последвах. Тя водеше към един тесен, отделен от гората дол, в който протичаше покрит с лед поток. След няма и пет минути спрях изненадан, защото бях открил най-голямата тайна на един лапландец, а именно tiorfwigardi65, един малък, стъкмен от еленови рога плет, който обграждаше езическо жертвено място. Средището образуваше един така наречен sait — намерен във водата камък с причудлива форма. Макар този камък сега навярно да не е истински почитан, то всяко едно tiorfwigardi си е все още свещено място, където има право да пристъпва всъщност само стопанинът на дома. Само че точно насам водеха следите на ратая. Аз предугадих, че имам пред себе си неговото скривалище. Кой ли можеше да предположи, че един лапландец ще скрие откраднато имущество на едно такова свято място!

Дирята вървеше до втория ъгъл на роговата ограда, откъдето извиваше обратно. Аз докарах моите ски точно в същото разположение и се намерих следователно тъкмо в положението, което ратаят е заел, когато е крил парите. Сега разгледах най-напред снега, лежащ в обсега на ръцете ми. Той беше непокътнат… и все пак не, тъй като долу имаше няколко снежни звездички, които не бяха отвяти там, а бяха съборени от механично докосване. Наведох се и погледнах през рогата — правилно, там висеше търсеното, но така добре скрито между навлизащите едни в други разклонения, че само с гола случайност изобщо не можеше да бъде открито. Това беше една голяма пунгия и когато я попипах, несъмнено почувствах двете кесии, които съдържаше.

Оставих я да виси и незабавно се върнах. Когато стигнах при двете жени, попитах за ратая и узнах, че той все още се намира в колибата. Не се наложи дълго да чакаме, докато ни бе разрешено да влезем.

Ратаят ме погледна подигравателно.

— Хера, аз му дадох моя saiwa tjalem и той го закриля — обясни ми татко Пент. — Този saiwa tjalem е добър!

— Тъй! — рекох аз сериозно. — И къде го държи той всъщност?

— Ей тук на врата му виси, ама той ще ми го върне, понеже го защити.

— А какво каза магическият барабан? — попитах съседа Стало.

— Той е невинен — отговори онзи. — Крадецът е дошъл от изток, каза барабанът. Той е едно kainolats-platnak66, което веднага е офейкало със среброто.

— Това сигурно ли е?

— Барабанът никога не се заблуждава. Той е като словото на някой storfar67, който говори от Библията!

— Не богохулствай, аттйе Стало! — назидах аз. — Речта на вашия барабан не е чак дотам ценна, колкото думата на една обикновена ска!

— Ти се шегуваш, хера, защото една ска никога не може да проговори.

— Тя говори по-сигурно и вярно от твоя барабан и закриля двете wuossah68 на татко Пент много по-добре, отколкото може да го стори неговият негоден saiwa tjalem!

— Моят saiwa tjalem си е добър — заяви Пент. — Ама я ти накарай някоя ска да проговори, де, хера!

— Добре, ти ще я чуеш да говори и после ще хвърлиш твоята хартия в огъня.

Аз излязох и внесох въпросната ска.

— Тази ска твое имущество ли е? — попитах ратая още веднъж. — Да — ухили се оня насмешливо.

— Виждате ли белега на плаза? Той е устата, с която тя говори. Той се е отпечатал в снега там, където Павек е окрал татко Пент, и се е впечатил по целия път дотук. Той ми каза, че Павек и никой друг е крадецът, и ми каза още на кое място той е скрил среброто.

— Ами я хайде го накарай сам да ни каже мястото, де! — изхили се ратаят.

— Това той веднага ще стори — отговорих. — Той най-напред ми каза, че ти си напъхал двете wuossah със среброто в твоята пунгия. Покажи ми я!

Сега той из един път страшно се смути.

— Аз я изгубих — отвърна колебливо.

— Това е лъжа, защото тази ска казва, че ти си я скрил тук наблизо. Последвайте ме! За времето, през което човек три пъти изрича „Attje mijen, jukko leh almesne“69, вие ще бъдете на мястото, където той е скрил пунгията със среброто!

— Хера, вярно ли? — извика Пент.

— Да!

— Наистина ли? Топава ти давам обет, че ще хвърля в огъня saiwa tjalem и никога вече няма да слушам магическия барабан!

— Хващам се за думата ти! Елате, но внимавайте обесникът да не ни избяга!

Закрачих напред и другите ме последваха. Когато стигнах мястото, където следата на ратая можеше ясно да се различи, посочих в снега.

— Наведете се и вижте колко ясно говори тази ска. Нейният език е по-достоверен от онзи на магическия барабан, само че вие си затваряте очите и ушите, за да не го видите и чуете!

Тръгнах напред. Пент и Стало ме последваха с ратая помежду си, а двете жени образуваха завършека. Така достигнахме роговата ограда, където Стало изпадна в известна възбуда.

— Насам ли ни водиш, хера? — извика той. — Не знаеш ли, че това място е забранено?