По непознати пътеки

„По Ганг ухае и сияе,
дървета исполински там цъфтят
и хора хрисими, красиви
пред цвета лотосов коленичат.
В Лапландия има люде мръсни,
плоскоглави, широкоусти и дребни.
Край огъня те клечат и пекат
си риба и квакат и крещят.

Един шегобиец“

Значи този известен стих на Хайнрих Хайне добрият татко Пент беше носил години върху сърцето си и беше му приписвал чудодейна сила! Палавият кобалд56 на поета следователно се бе подвизавал даже тук горе, в Лапландия. Но кой можеше да е бил писачът на тези редове? Наистина ли някой лекар? Можеше ли един образован мъж да се забрави дотолкова, че да подсилва в предразсъдъците един суеверен лапландец? Въпреки първоначалното си развеселяване аз все пак се ядосах, поради което казах:

— Аттйе Пент, това не е saiwa tjalem, a kaiwes tjalok57, и който ти ги е написал, не е бил доктор.

— Хера, ама той помагаше!

— Аз ще ти прочета текста и тогава ти ще прецениш какво да мислиш за него.

Преведох му, доколкото добре ставаше, словата на лапландски, но при последните думи той скочи гневно и извика:

— Да ме подиграваш ли искаш? Тези думи ги няма тук!

— Те са тук!

— Това не е вярно, хера!

— Лъжец ли искаш да ме изкараш? — Той се замисли.

— Хера, ти винаги си бил сериозен и добър с нас, ама сега се майтапиш. Този saiwa tjalem ме е спасявал не от една и две беди, но думите, които ти сега ми казваш, са зли. Те ме оскърбяват, те не могат никого да спасят, те не могат също да ми върнат среброто!

— Тук ти много право говори. Аз ти прочетох съвсем точно какво е писано на хартията, не пропуснах нито дума и нито също прибавих някоя! Захвърли хартията, тя не може да ти послужи за нищо!

— Действително ли казваш истината? — попита той разколебан.

— Да.

— Хера, аз ще изпробвам хартията.

— Как се каниш да я подхванеш тая работа?

— Аз ще си я прибера пак. Ако заловим крадеца, то тя е добра, не го ли заловим обаче, то тя не чини нищо.

— Това изпитание не е достоверно, защото ти нали искаш да хванеш крадеца чрез мен, а не чрез тази хартия. Ако ти наистина искаш да направиш тази проверка, то трябва да тръгнеш сам.

Той се замисли и после каза:

— Ти имаш право и затова аз ще направя проверката другояче. Крадецът вече ще е скрил парите, когато го намерим, и няма да признае нищо. Тогава аз ще му дам това писание. Закриля ли го, значи то си е добро, намерим ли обаче парите, то значи е вярно онова, което ми прочете.

Това сега си беше наистина една чисто лапландска сметка, ала тъкмо защото работата звучеше така необикновено, аз се съгласих.

— Добре, нека бъде волята ти. Покажи ми следата на крадеца! Ние потеглихме, прониквайки все по-дълбоко в рядката гора. След може би четвърт час достигнахме една обрасла с недоразвита жълтуга и засипана от сняг скална халда. Тук видях снежните дири на двама мъже.

— Да ти покажа ли мястото, където си бил скрил среброто? — попитах Пент.

— Ще го намериш ли? — попита той учудено.

— Със сигурност!

Прегледах двете следи, плъзнах се после по едната и спрях пред една тясна цепнатина в скалата.

— Тук е било!

— Хера, ти наистина отгатна! — извика той. — В тази цепнатина бях скрил торбичките, насилвайки ги после със сняг.

— Погледни насам! Тук си бил клекнал, когато си разглеждал парите, а тук е спрял крадецът, когато те е ударил.

— Откъде го виждаш?

— По-късно ще ти обясня.

Докато непознатият е стоял в продължение на няколко мига зад Пент, дългите му ски бяха потънали по-дълбоко в снега и бяха оставили много ясни отпечатъци. Тогава видях всъщност, че по плъзгача на едната ска има един много добре забележим белег, причинен вероятно от силния удар по някой остър камък. Сметнах обаче за по-добре да не казвам засега на Пент нищо за този ценен разпознавателен знак.

— Ще го последваме ли? — попита той.

— Да.

Продължихме да се плъзгаме — навън от гората по голото възвишение и после от другата страна на веригата хълмове, надолу по една широка напречна долина, докато излязохме отново на откритата равнина. Тук следите бяха толкова леко отпечатани върху снега, че преследваният трябва да се е носил в най-бърз бяг. Ние направихме същото, плъзгайки се със скоростта на влак по матово проблясващата повърхнина.