По непознати пътеки

На тази заповед трябваше да се откликне с подчинение, макар аз да не можех да проумея защо отказва информация, за която ние чрез неговото спасяване все пак си бяхме извоювали едно предостатъчно основание. Той от своя страна пожела да знае как е протекъл мечият лов и какво обстоятелство му беше довело нашата помощ. Изслуша доклада ни и едва-що узнал, че дреболиите на мечката все още се намират във врялата вода на котела, то заповяда да се вземат nipeh39 и веднага да се започне апетитната гощавка.

Майка Снйера набоде отделните парчета карантия от бакъра и ги наслага в кожения си скут, чийто матов блясък даваше да се отгатне всичко, що беше в него изтривано, обърсвано и изчиствано. Там те бяха нарязани на части и цялото мъжко, женско и… кучешко съсловие получи сега разрешение да си взема каквото му е по угодата.

Що се отнася до мен, то аз имах щастието да бъда обслужен от красивата Маря40. Тя беше най-голямата дъщеря на Пент, броеше може би двайсет и три лета и, види се, по време на моя четиринайсетдневен престой в тяхната колиба вече много приятелски ме беше сключила в сърцето си. Тя ми стигаше таман до под мишницата, имаше два фунта лой в плитките си и трийсет квадратни цола смолисто мазило по страните; устните й се усмихваха с дванайсетсантиметрова широта; нослето й приличаше на лешник, а от постоянното заслепяване на снега очичките й бяха навикнали към примигването на земеровка41, което оказваше на моето неохраняемо сърце едно не баш с логаритми пресметнато въздействие.

Тя накъса най-хубавите късчета, които свари да отърве за мен от зъбите на кучетата, със своите дебелички, катраненорозови пръстица и ми ги напъха в направо „концентриращата се назад уста“. Родителите наблюдаваха с добродушие тази гостолюбива закачливост и аз успях да се измъкна от това общително тъпчене единствено като излязох за малко пред колибата, за да мога да стана отново господар на храносмилателните си органи.

Когато влязох отново, направи ми впечатление небесното усмихване, тронуващо по лицата с една топлота от седемдесет градуса по Реомюр42. Аз тутакси схванах своята непредпазливост, посегнах към шишенцето и го задържах срещу пламъците — беше празно, „бом бош“ би казал турчинът — „съвсем празно“. Достопочтените лапландци си бяха разтрили стомасите с моята тинктура отвътре.

Аз усетих голямо желание здравата да ги навикам, ала бях принуден да се разсмея, когато старият Пент поднесе извинението си:

— Хера, нали няма да се караш, а? Ние ядохме от мечката и по вкуса ни се видя, че тя е била болна. Ето защо взехме от твоя цяр, който лекува всички болести. За моята глава той вече не е нужен, понеже болката се махна и аз съм здрав!

Аз му подадох празното шише.

— Щом си взел лекарството, то вземи и шишето. Подарявам ти го!

С този дар причиних голяма радост, тъй като стъклото или шишето в домакинството на лапландеца е рядкост. По тая причина той заговори много щастливо:

— Harratjam43, ти си един много прочут и добър доктор и заедно с теб в моята колиба пристигна една голяма благодат. Когато дойде при нас, ти донесе три шишета spanska win44, което облекчи нашите сърца, ама цярът ти ни се услади още повече. Де само да имаше повече от него! Сега обаче аз съм уморен. Искаш ли да легнеш пак заедно с мен да поспиш? Когато се събудим, ти ще ме придружиш до фйел, защото аз имам да говоря с теб нещо важно.

Последните часове бяха за всички ни повече или по-малко уморителни и ето как предложението му беше дарено с живо одобрение. Отвореният димник беше пак затворен и скоро достойната за завиждане ситуация, от която ни беше откъснала мечката, бе отново възстановена.

Човек и особено пътникът скоро свиква на всичко и ето как аз си заспах най-блажено и не се събудих, докато очарователната Маря не придърпа дългите ми кожени ботуши, за да ги използва като столче при новото раздухване на огъня, макар че някак си случайно двата ми крака бяха пъхнати в тях. Аз търпеливо издържах натиска на дребната особа, докато свърши и с достойно за признание внимание бутна пак към тялото ми изпънатите колене. После се надигнах разположено до седнало положение, за да погледам как се приготвя сутрешната супа.

Като първа приправка естествено послужи бульонът, останал в котела от варенето на мечешките вътрешности. Към него бяха притурени парчета съсирена кръв, натрошено сирене от кошута, което е приблизително толкова вкусно, колкото би се усладила на човек старата рогова кутия на Детска латерничка, ако му скимне да я дъвчи, след това порция sick45, която издаваше присъствието си с една повече от натрапчива миризма, няколко шепи blabar46, малко сол, която можеше да се сложи само защото татко Пент беше богат човек, една малка доза брашно, което обаче наподобяваше сухи стърготини, и накрая още изчистените по не знам какъв начин черва на мечката, естествено нарязани и накъсани на парчета, чиято чистота изглеждаше да е от много съмнително естество.