Под черния флаг

Стигаме до пристанището, момче! Казвам „пристанище“, тъй като мисля, че не мога да назова с по-подходяща дума мястото, което имам пред вид. По време на отстранения живот, който водехме заедно, ти придоби само смътна представа за тези места. Ти никога не си ме придружавал до главното пристанище, наречено Бас-Тер12. Несъмнено си имал за това свои съображения, за които съм се въздържал да те питам. Не мисли, че дори за миг съм се съмнявал, когато те срещнахме с клетия Авиньон, че си паднал от небето или от опашката на някоя комета. По-скоро мисля, че си избягнал някаква опасност, която те е застрашавала от другата страна на водата, и че ако сега си извоювал свободата си, тогава не си бил напълно свободен. Но нека не се връщаме към миналото, освен за да ти кажа нещичко за хората, които ще срещнем.

Както говореше, той постави товара си на земята, настани се удобно и разпореди:

— Ще запалим огън и ще прекараме тук нощта. Утре сутринта ще преминем последния етап. Сложи да се пече месо в тенджерата, после ще запалим лулите и ако желаеш, ще продължа разказа си.

Казано, сторено. Като се нахраниха и като запалиха с главни от тлеещия огън своите лули, Ренжар продължи, докато нощта постепенно ги обгръщаше.

— Ти взе решение, аз те убедих, но знам, че не ти беше лесно. Имаш право да не се осланяш много на флибустерството. След като пожела да ми окажеш доверие, бих искал да го оправдая и да те запозная с добрите и лоши страни на нашия бъдещ живот. На първо място знай, че той ще протече в рамките на законността и че аз ще се постарая да взема всички мерки, за да се увериш в това. Остави ме сега да ти разкажа какво представляваха преди някои от хората, които ще се опитаме да последваме, какво можем да очакваме от тях и какво ни чака.

Той изтърси пепелта от лулата си в замиращия огън, като същевременно хвърли в него малко дърва. След няколко минути се издигнаха нови пламъци, които ярко очертаха младото и мъжествено лице на Жан. Ренжар продължи:

— Както между всички хора и сред флибустерите има добри и лоши. Групата на тези, които се наричат помежду си „братята от крайбрежието“, е много разнородна. От една страна те имат строги правила, които всеки от тях съблюдава, а в същото време смятат, че всичко им е позволено. Боят се от бога, но по-скоро от суеверие, отколкото от вяра. Както и да е, обаче никога не пропускат да го призовават. Когато щурмуват или нападат кораби, хвърляйки се в боя, извикват: „В името на отца и сина и светия дух. Амин!“ Някои призовават бога, за да им помогне при грабежите и убийствата. Ти впрочем го знаеш и точно това те плашеше. Още отсега ти казвам, че този, към когото ще се присъединим, е друг вид човек. Ако ни приеме, бъдещето ни е осигурено и ние сме спасени.

За всички братя от крайбрежието той е велик човек, но преди него е имало и мнозина други ценени и прославени техни вождове. Най-често те са известни под измислени имена — Пиер льо Гран от Диеп, Бартелеми, капитан Рок, Франсоа л’Олоноа, Мишел-баска, Морган, Монбар — наречен Унищожителя, или Грамон, когото ще видим, както и този, когото познавам засега измежду тях и при когото те водя — Лоран дьо Граф.

— Откъде го познаваш?

— Познавам го и толкоз! Важното е, че това познанство ми послужи пред него като отлична препоръка Флибустерите имат понякога твърде лошо име, но другояче не може да бъде. Впрочем Пиер, наречен Велики, беше истински войник, който начело на шепа хора нападна един кораб с петдесет и четири топа. Испанският капитанска когото съобщили за нападението, казал с пренебрежение, че никак не се интересува от за плахата на тази мушица, върнал се и продължил да играе на карти в своята кабина. Пиер Велики изпълзя до борда, насочи пищова си към гърдите на капитана и завладя кораба. Така вместо негодната лодка, готова всеки момент да потъне, Пиер се сдоби с този кораб. Плененият капитан се оказа вицеадмирал на испанските галеони. Освен това нападателите спечелиха голяма плячка, огромни богатства и самочувствието, че са се сражавали за своя крал.

— Ти все още ли се мъчиш да ме убеждаваш?