Поглед в мрака

— Пратеник лично от принца — каза Грамо. — Явно някой е искал да говори с нея.

— Значи може още да е там — изтъкна Стенуолд. Дестрахис само поклати глава, но не каза нищо.

— Вас също ви викат — добави бръмбарородният посланик. — Когато ви е удобно.

— Принц Шах? — попита Стенуолд.

Грамо се разсмя от сърце.

— Принц Фелипе, имате предвид. Не, не е той. Друг от замъка моли за присъствието ви, навярно същият, който е повикал и приятелката ви. Но не е спешно. Когато сте готови.

— Готови сме сега — реши Дестрахис.

9.

— Значи вече имаме доверие на Талрик, така ли? — попита Ахеос. Изглеждаше по-добре, наистина по-добре, откакто молецородните лечители се бяха заели с него. Пътуването до Тарн явно си бе струвало усилията, макар че сега се задаваха нови неприятности.

— Ами… мисля, че му вярвам — каза Че.

— Мислиш, че му вярваш? — Ахеос изкриви лице. — Това никак не звучи категорично, Че.

Той протегна ръка и Че я хвана, като за пореден път се удиви на изящните му пръсти.

— Нали помниш Мина, Ахеос? — поде тя. — Помниш Кимене и окупацията.

— Помня ги, да.

— Разполагаме с нещо, което ще им помогне — изтъкна простичко тя. — Трябва да признаеш, че логиката на Талрик е желязна.

— Само ако информацията му е сигурна. И ако приемем, че не се опитва да те вкара в капан.

— За това не знам. — Тя сви рамене. — Но ако искаше да ни предаде в имперски ръце, досега да го е направил. Тук, например. Или по пътя насам дори — можеше да ме принуди да кацна в Хелерон, който е окупиран и е само на крачка от Тарн. Или да продължа към Аста, където гъмжи от имперски войници. Мисля, че Талрик е… че се чувства изгубен. Преди е имал цяла империя зад гърба си, а сега е сам и това е ново за него.

— Бедният Талрик — отбеляза отровно Ахеос.

— Но нали виждаш логиката, все пак? Ако Мина въстане, Империята ще разполага с по-малко войници, които да хвърли срещу Равнините. Ако Мина и онзи другият град се разбунтуват, а Стен успее да привлече Федерацията на наша страна… знам ли, току-виж сме успели да разклатим цялата западна Империя. А сигурно има и други места, които биха се опитали да отхвърлят хомота, ако знаят, че Империята няма достатъчно войници, които да прати срещу тях.

Ахеос затвори очи, потънал в размисъл.

— Мравкородните в Мейнис — каза той. — И Са. Да, има и други. — После отвори своите странни очи, без ирис и зеница, които винаги я караха да се чуди дали гледа към нея или не. — Разбирам логиката, Че, наистина я разбирам. И помня Мина. Навярно сме в дълг към минасците, освен всичко друго. Но просто… просто нямам доверие на Талрик и това е. И се тревожа за теб.

— А аз се тревожа за теб — призна тя. — Така де, оставям те тук, в техните ръце. Освен ако не греша, собствените ти хора нямаше да си мръднат и пръста, ако осородните бяха решили, че си пленник, а не гост.

Той се усмихна леко.

— Не е изключено нещата тук да са в процес на промяна. Не е изключено тарнианци най-сетне да са разбрали, че светът е голям и че малцината, които са си подали носа извън залите на града, могат да бъдат полезни, пък макар и не докрай достойни за доверието им.

— Сериозно? — попита тя с високо вдигнати вежди.

— Срещнах се с разни хора — обясни Ахеос. — Те не ме харесват, Че. И няма как, защото съм нарушил твърде много неписани закони. Не ме харесват, но имат нужда от мен. А положението тук не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Имам предвид окупацията. Забравяш, че ние сме лукави хора, по свой си начин.

Тя стисна устни.

— Е, щом ти си склонен да се довериш на тях, не виждам защо аз да не се доверя на Талрик.

— Че, това са различни неща, повярвай ми.

— Знам, но…

Усмивката му стана още по-горчива.

— Знам. Стенуолд би направил същото на твое място. Знам и какво означава Мина за него. За него Мина е първият му досег с Империята, неговото откровение. Знам. — Стисна по-силно ръката й. — И на теб ти се иска да му съобщиш как си помогнала за освобождението на Мина. Искаш той да се гордее с теб.

Последното твърдение я сряза надълбоко.

— Искам сама да се гордея със себе си — възнегодува тя. — Досега само вървя по стъпките на други хора, мотая се. Още нищо не съм направила. И сега искам да взема инициативата в свои ръце.

Че беше убедила хората от Древната съобщност да застанат рамо до рамо със Сарн, спомни си Ахеос. Пак тя беше донесла чертежите на щраколъка. Намерила беше съюзници в Соларно и в Тарн. Ала всичко това не й беше достатъчно, защото още се чувстваше в сянката на чичо си и на доведената си сестра Тиниса.

При мисълта за Тиниса го побиха тръпки, макар че не я беше видял да вдига меча си срещу него. Оттам логично се сети за другия основен играч в тази драма — комарородния, чиято помощница чрез несъзнателното съдействие на Тиниса му беше нанесла раната и едва не го беше убила. Още един въпрос, който да обсъди със скририте. Дори да не беше прикован към леглото, дори да можеше да тръгне с Че и Талрик към Мина, дългът пак би го заставил да остане тук.