Покани ме да вляза

Влакът от другата страна пристигна. И го зарязаха. Оскар полежа малко, чувстваше се кух. После над него се появи лице. Лелка. Тя му протегна ръка.

— Видях, миличък. Трябва да се оплачеш в полицията, това си беше…

Полицията!

— … опит за убийство. Дай да ти помогна, аз…

Оскар се изправи, без да обръща внимание на ръката й. Докато се мъкнеше към вратите и нагоре по стъпалата, той още чуваше гласа й зад гърба си:

— Добре ли си…

* * *

Ченгетата.

Лаке се сепна, щом влезе в двора и видя полицейската кола горе на възвишението. До нея стояха двама полицаи, единият записваше нещо в бележника си. Заподозря, че и те търсят същото, но не са много информирани. Полицаите не забелязаха как се бе поколебал, затова продължи към първия вход.

Никое от имената на таблото не му говореше нищо, но нали знаеше: горе вдясно. До вратата за мазето се търкаляше бутилка спирт за горене. Той се спря, загледа я, сякаш тя можеше да му даде някаква насока как да действа.

Спирт за горене. Виргиния изгоря.

И дотук. Усещаше само ледена ярост, продължи нагоре по стълбите. Чувстваше промяна: сега разумът му беше трезв, но тялото не се подчиняваше. Краката му се хлъзгаха, но стъпалата и му се наложи да се хване за парапета, за да се катери по стълбите, а през това време мислено подреждаше нещата:

Влизам. Намирам го. Забивам му нещо остро в сърцето. После изчаквам ченгетата.

Спря се пред вратата без табелка, без име.

И как, по дяволите, влизам?

Той протегна ръка и просто тъй натисна дръжката. А вратата се отвори към някакво празно жилище. Никакви мебели, килими, картини. Никакви дрехи. Той облиза устни.

Духнал е. Тогава няма какво да…

На пода в коридора видя други две бутилки технически спирт. Опита се да проумее какво може да значи това. Че съществото пие… не. Че…

Означава, че някой скоро е бил тук. Иначе онази бутилка нямаше да е още долу.

Да.

Той влезе, спря се в коридора и се ослуша. Нищо не чу. Направи кръгче из апартамента, видя одеяла на прозорците в стаите, разбра. Беше на правилното място.

Накрая се спря пред вратата на банята. Натисна дръжката. Заключено. Тази ключалка обаче не можеше да му се опре, само се нуждаеше от отвертка или нещо от този род.

Отново се концентрира. Трябваше да действа сега, не да мисли. Замислеше ли се, можеше да се разколебае, а не беше време за колебания. Така че: действай.

Заиздърпва кухненските чекмеджета. Намери нож. Отиде до банята. Пъхна острието във винта на ключалката и завъртя обратно на часовниковата стрелка. Ключалката се отвори, той бутна вратата. Вътре беше тъмно като в рог. Потърси ключа за лампата, намери го. Светна.

Боже! Това е…

Кухненският нож падна от ръката на Лаке. Ваната пред краката му бе наполовина пълна с кръв. На пода се въргаляха няколко големи пластмасови туби, по прозрачните им стени се виждаха червени ивици. Ножът иззвънтя върху плочките.

Езикът му залепна за небцето, когато се наведе, за да… за какво? За да… провери… да пипне. Даже по-примитивно: магията на такива количества кръв… да потопи ръка в кръвта, да…

умие ръцете си в кръв.

Докосна с пръсти неподвижната тъмна повърхност, потопи ги. Пръстите му сякаш бяха отрязани, изчезнаха. Той със зяпнала уста продължи в дълбочина, докато ръката му се натъкна…

Изкрещя, дръпна се назад.

Извади рязко ръката си от ваната, наоколо се разлетяха капки кръв, пръснаха по тавана, по стените. Той инстинктивно притисна с ръка устата си. Осъзна какво прави, когато усети нещо сладникаво, лепкаво. Плю, избърса си ръката в панталона, затули устата си с другата, чистата ръка.

Някой има там… вътре.

Да. Под пръстите си бе усетил корем. Корем, който изпружинира под ръката му, преди да я отдръпне. За да прогони отвращението, затърси с очи по пода, откри кухненския нож, пак го взе в ръка, стисна дръжката му.

Какво, по дяволите…

Ако беше трезвен, сигурно щеше да се махне оттук. Да се махне от това тъмно езеро, което можеше да крие какво ли не под своята отново неподвижна, гладка като огледало повърхност. Разфасовано тяло например.

Коремът може би е… може би е корем…

Но алкохолът потискаше страха и като видя тънкия синджир, който се спускаше в това тъмно нещо, той протегна ръка и го издърпа.

Там долу каналът се отвори, тръбите забълбукаха, а на повърхността се образува малък водовъртеж. Той коленичи пред ваната, облиза устни. Усети с езика кисел вкус, изплю се на пода.

Нивото бавно спадаше. Покрай горния ръб на ваната остана ясно очертана ивица от по-тъмно червено.

Сигурно отдавна е тук.

След някоя и друга минута над повърхността от едната страна се подаде нос. От противоположната — пръсти на крака, след тях горните половини на ходила. Водовъртежът се засили, падаше се между краката.