Покани ме да вляза

Тя се сепна, скова се за миг и се дръпна. Очите й добиха предишния си вид, светлините на града се запалиха отново.

— Какво направи?

— Извинявай… аз…

— Какво… Направи…

— Аз…

Оскар погледна кубчето в ръката си, отпусна пръсти. Беше го стискал толкова силно, че от ръбовете останаха тъмни белези по дланта му. Подаде й го.

— Искаш ли го? Подарявам ти го.

Тя поклати бавно глава:

— Не. Твое си е.

— Как… се казваш?

— Ели.

— Аз съм Оскар. Какво каза? Ели!

— … Да.

Тя изведнъж се обезпокои. Бързо местеше поглед, сякаш се мъчеше нещо да си спомни.

— Аз… ще се прибирам вече.

Оскар кимна. Тя го погледна право в очите за няколко секунди, после се обърна да си върви. Поколеба се накрай пързалката. После седна, плъзна се надолу и продължи към входа си. Оскар стискаше кубчето в ръка.

— Ще дойдеш ли утре?

Тя се спря, каза тихо: „Да“, без да се обърне, и продължи. Оскар я проследи с поглед. Тя подмина входната си врата и продължи към арката, която водеше навън от двора. Изчезна.

Той погледна кубчето в ръката си. Невероятно.

Завъртя един ред съвсем леко и целостта се наруши. После го върна обратно. Реши да си го запази така. За някое време.

* * *

Йоке Бенгтсон се кикотеше на връщане от киното, Егати забавния филм, „Екскурзия с водач“. Особено онези двамата, дето през целия филм се шматкаха да търсят „Кръчмата на Пепе“, жестоки образи. И когато единият прекара мъртвопияния си авер през митницата в инвалидна количка: invalido. Адски готино.

Май нямаше да е зле да отиде на такова пътешествие с някого от тайфата. Но с кого ли?

Карлсон е толкова скучен, че в негово присъствие часовниците спират, ще му призлее от него още на втория ден. Морган е невъзможен, когато се напие, а няма да пропусне, ако е чак толкова евтино. Лари става, ама е толкова кекав. Накрая сигурно и него ще трябва да тика в инвалидна количка. Invalido.

Не, Лаке е човекът.

Можеше да си прекарат наистина готина седмица там, на юг. От друга страна, Лаке е беден като църковна мишка, никога не би могъл да си го позволи. Налива се с бира и пуши всяка вечер. Да му прави компания — да, ама няма кинти за пътешествие до Канарските острови.

Ще трябва да се примири с положението; никой от тайфата в китайския не става за съвместно пътуване.

Може ли да тръгне сам?

Да, нали Стиг-Хелмер във филма точно това прави. Нищо, че е пълен загубеняк. После срещна Уле, намери си мадама и така нататък. Хич не беше зле. Бяха минали осем години, откак Мария го заряза, взе и кучето, та оттогава не бе познал друга в библейския смисъл.

А дали изобщо би го харесала някоя? Може би. Във всеки случай не изглежда чак толкова смотан като Лари. Е, алкохолът беше белязал и лицето, и тялото му, въпреки че донякъде се контролираше. Днес например не беше близнал и капка, макар да стана почти девет часът. Сега се прибира вкъщи и ще удари някой и друг джин с тоник, преди да отиде до китайския.

Наистина трябва да си помисли за пътешествие. Май ще стане като с всичко друго, което бе възнамерявал да направи или да започне през последните години: нищо. Но нали не е забранено да се мечтае.

Вървеше по алеята на парка между улица Холберг и блакебергското училище. Доста тъмно беше, уличните лампи бяха на трийсетина метра една от друга, а китайският ресторант светеше като фар горе на възвишението вляво.

Дали да не зареже тази вечер предпазливостта и да отиде направо в китайския… Не. Твърде скъпо е. Другите ще решат, че е спечелил от лотарията или нещо такова, ще го сметнат за някой гаден скръндза, дето не черпи. Най-добре първо да се прибере и да удари питиетата вкъщи.

Мина покрай обществената пералня; на комина й светеше самотно червено око, отвътре тътнеше приглушен шум.

Една нощ, когато се прибираше пиян до козирката, поради някаква халюцинация му се привидя как коминът се отлепя от покрива и се плъзва надолу по склона към него с бумтене и съскане.

Той се просна на алеята, закрил главата си с ръце в очакване на удара. Когато най-накрая се огледа, коминът се извисяваше на обичайното си място, висок и неподвижен.

Лампата до моста под улица Бьорнсон беше повредена, а пътят отдолу — свод от мрак. Ако беше пиян сега, най-вероятно щеше да се качи по стъпалата до моста и да продължи по улица Бьорнсон, макар този път да беше малко обиколен. Когато се напиеше, му се привиждаха какви ли не щуротии, затова винаги спеше на светната лампа. Сега обаче беше напълно трезвен.

Но и в момента предпочиташе да мине по стълбите. Пиянските глупости тревожеха вече дори трезвото му съзнание. Така че той се спря на алеята и обобщи наум положението: „Ставам параноичен“.

Обаче виж как стоят нещата, Йоке, чуй ме. Ако не се стегнеш и не преодолееш мижавото разстояние под моста, няма никога да отидеш и на Канарските острови.

Как така?