Покани ме да вляза

Безпокоеше го единствено това, че тези хора можеше да стигнат някак и до Ели.

Хора…

Пускаха бележки в пощенската му кутия, заплашваха го.

Някой от пощата, който живееше в същия район, бе подшушнал на останалите съседи какъв вид пратки, какви филми получаваше.

След някой и друг месец го уволниха от училището. Нямаше начин такъв да работи с деца. Напусна без разправии, макар че вероятно можеше да оспори решението чрез профсъюза. Нали не беше правил нищо в училището, не беше чак толкова глупав.

След това кампанията срещу него набра сила и една нощ някой хвърли запалителна смес през прозореца на хола му. Той изхвърча на двора само по долни гащи, стоеше и гледаше как животът му се изпепелява.

Разследването се проточи във времето, затова и не получи никакви пари от застрахователната компания. Със скромните спестявания си купи билет за влака и нае стая във Векшо. Там започна да се самоунищожава.

Пропи се, изпадна дотам, че се наливаше с каквото докопа. Лосион против акне, денатуриран спирт. Крадеше нужното за направа на домашно вино и го изпиваше, преди да е готово.

Стараеше се да не се задържа вкъщи, някак си му се искаше „хората“ да го виждат как умира ден след ден.

Пиян губеше задръжки, пускаше ръка на млади момчета, биеха го, прибираха го в полицията. Държаха го по три дни в ареста, където си изповръщаше червата. Пускаха го. Продължаваше да пие.

Една вечер седеше на някаква пейка до игрище в парка с бутилка недоферментирало вино в найлонова торбичка. Тогава се появи Ели и седна до него. Хокан беше толкова пиян, че едва ли не мигновено сложи ръка на бедрото й. Ели не я отмести, хвана главата му с две ръце, извъртя я към себе си и му каза:

— Ти идваш с мен.

Хокан изломоти нещо за финансовото си положение, не можеше да си позволи такава красота в момента, но в по-добри времена…

Ели избута ръката му от бедрото си, наведе се да вземе бутилката му, изля я и обясни:

— Не ме разбираш. Слушай! Спираш да пиеш. Идваш с мен. Ще ми помагаш. Нуждая се от теб. Аз също ще ти помогна.

Подаде му ръка, Хокан я хвана и си тръгнаха.

Той спря да пие и пристъпи към изпълнение на задълженията си.

Ели му даде пари да си купи дрехи и да наеме друг апартамент. Той изпълни всичко, без да се замисля дали тя е „лоша“, „добра“ или нещо друго. Беше красива, а и му върна достойнството. В редки мигове го даряваше и с… милувка.

Книгата изшумоля, когато пазачката обърна нова страница. Вероятно някое евтино романче. В Платоновата „Държава“ стражарите са най-образовани. Само че това е Швеция през 1981-ва, тук по-скоро се чете Ян Гиу.

Мъртвецът във водата, човекът, когото беше удавил. Неправилно, разбира се. Трябваше да послуша Ели и да го зарови. Но трупът му не можеше да отведе следата до нея. Ще сметнат за нещо странно отпечатъка на шията му, но най-вероятно ще решат, че кръвта е изтекла във водата. Дрехите му бяха…

Пуловерът!

Пуловерът на Ели, който Хокан бе намерил върху тялото, когато отиде да го премахне. Трябваше да го прибере вкъщи, да го изгори, каквото и да е.

А го беше заврял под якето му.

Как ли ще го изтълкуват? Детски пуловер, оцапан с кръв. Дали някой е виждал Ели с него? Някой, който би могъл да го разпознае? Ако евентуално излезе снимка във вестника? Някой, когото е срещала, някой…

Оскар. Момчето от блока.

Хокан се размърда неспокойно в леглото. Пазачката остави книгата си и го погледна.

— Без глупости.

* * *

Ели пресече улица Бьорнсон и влезе в двора между девететажните блокове, два гиганта над сгушените триетажни блокчета наоколо. Навън нямаше жива душа, но прозорците на гимнастическия салон светеха; тя се приплъзна по аварийната стълба и надникна вътре.

От малък касетофон гърмеше музика. Жени на средна възраст топуркаха в такт с нея, та чак подът се тресеше. Ели се настани на металната стълба, подпря брадичка на коленете си и се загледа.

Много от жените бяха с наднормено тегло, а масивните им бюстове се друсаха под блузите като весели топки за боулинг. Жените подскачаха и тропаха, вдигаха колене и телесата им се тресяха в изпънатите анцузи. Обикаляха в кръг, пляскаха с ръце, пак подскачаха. А музиката не спираше. Топла кръв, изпълнена с кислород, захранваше жадните мускули.

Само че жените бяха прекалено много.

Ели скочи от аварийната стълба, приземи се меко върху замръзналата земя, заобиколи гимнастическия салон и спря пред закрития басейн.

Големите матирани стъкла хвърляха светли четириъгълници светлина на снега. Над всеки от големите прозорци имаше по един нисък и продълговат от обикновено стъкло. Ели подскочи и увисна на стряхата, надникна вътре. Басейнът беше празен. Водната повърхност блестеше на неоновата светлина. По нея се носеха няколко топки.

Плуване. Плискане. Игри.