Полет 800

— Ами… реших, че следствието ще продължи и ако имат нужда от мен, ще ме потърсят. Имаше страшно много други очевидци… и после започнаха да вадят частите от самолета и да ги сглобяват в Калвъртън… Мислех, че имат напредък… Агентите от ФБР разпитваха всички наоколо за подозрителни личности, хора, които са излизали в морето онази вечер, проверяваха миналото на жертвите… Следях всичко по новините… беше мащабно следствие… затова чаках. И продължавам да чакам.

— Следствието е приключено — осведомих го. — Повече никой няма да ви потърси.

— Научих от жена ви. А сега и от вас.

— Нищо подобно. Той кимна.

— През годините се изкушавах да се обадя на Наш или Грифит.

— Тед Наш е мъртъв.

Това го изненада, но Спрък не отговори. Прибавих:

— И ако бях на ваше място, нямаше да се обадя на Лайъм Грифит.

Той пак кимна. Изправих се.

— Излизам навън. Можете да си тръгнете или да дойдете с мен. Излязох на балкона и се опрях на парапета с гръб към вратата.

Винаги е полезно да дадеш на добронамерения свидетел кратка почивка и възможност да обмисли в какво се забърква. Това беше възможност и за мен да помисля в какво се забърквам.

7

Вятърът се беше усилил и температурата спадаше. Чух вратата зад мен да се отваря и без да се обръщам, попитах капитан Спрък:

— Смятате ли, че военните са сгафили нещо по време на ученията?

— Не.

— Навремето това беше една от по-убедителните теории. Той застана до мен.

— Абсолютно невъзможно е да се прикрие гаф от такава величина. Стотици моряци и пилоти би трябвало да са замесени в прикриването на случайно изстреляна или зле насочена ракета.

Не отговорих.

— Средният моряк говори много дори когато е трезвен. А когато е пиян, е готов да изпее на всеки в бара каква заповед е получил, какви са съставът и възможностите на флота и всичко друго, каквото знае.

— Добре тогава, да речем, че са били арабски терористи. Как ви звучи това?

— Щом изобщо не съм видял откъде излита ракетата, откъде да знам какви са по раса или религия хората, които са я изстреляли?

— Основателен въпрос. Ами групировка, която е искала да навреди на Съединените щати?

— Тогава ще кажа, че точно след боинга на ТУЕ е имало боинг на Ел Ал2, който закъснявал. Може би той е бил желаната цел.

— Нима? Не си спомням такова нещо.

— Пишеше го във вестниците. Поредната теория.

— Ясно. Имаме много теории.

— Искате ли да ви разкажа за експлозията? — попита капитан Спрък.

— Да. Обаче експлозията не ме интересува толкова, колкото издигащата се светлина. Ще ви задам следния въпрос. От случая са изтекли пет години. През това време вие сте чели и слушали много неща. Нали така? Нещо накара ли ви да преосмислите първоначалните си показания? Нали разбирате, например да си помислите, че сте допуснали грешка или че може да има друго обяснение за онова, което сте видели, а след като вече сте се чувствали обвързан с първоначалните си показания, не сте искали да се отречете от тях или да ги оттеглите, защото така ще изглеждате неособено интелигентен. Разбирате ли?

— Разбирам. Не съм упорит, нито егоист, господин Кори, но знам какво съм видял. Шестнайсет часа след случая госпожица Мейфилд седеше в дневната ми и ме разпитваше какво съм видял. По онова време не бях слушал никакви свидетелски показания — нищо, което да повлияе на впечатленията ми.

— Обаче по новините вече е имало съобщения за хора, които са видели издигаща се светлина.

— Да, но непосредствено след случая се обадих по мобифона си в тази база на бреговата охрана и описах всичко, каквото бях видял, включително издигащата се светлина. По онова време спокойно можех да съм единственият човек на планетата, който я беше видял.

— Основателен аргумент.

— Изтъкнах го пред агентите от ФБР, които все ме питаха дали впечатленията ми не са повлияни от репортажите по новините. Как може непосредственото ми съобщение до бреговата охрана да е било повлияно от по-късните репортажи, по дяволите? Обаждането ми е Регистрирано, макар че така и не ми позволиха да видя какво е записал дежурният.

„Сигурно е написал «шантава работа»“, помислих си, обаче след това обажданията и събитията го бяха накарали да го изтрие от дневника.

— Освен това, доколкото ми е известно, аз съм един от двамата очевидци — продължи капитан Спрък, — които са виждали противовъздушна ракета на живо, отблизо и лично.

Тоя свидетел беше съвършен. Може би прекалено съвършен?

— Кой друг е виждал истинска ракета отблизо? — попитах.

— Човекът е военен електронен специалист. Неговите публични изявления съвпадат с моите показания.

— Познавате ли го?

— Не, само съм чел изявленията му във вестниците. Беше вбесен от насоката на следствието и от факта, че не обръщат внимание на показанията му, затова се свързал с медиите.

— Как се казва?

— Жена ви сигурно си спомня. А можете и да проверите.

— Ясно.