Читаем Полет 800 полностью

— Добре… да се върнем на ярката светлина.

— Внимателно наблюдавах червено-оранжевата светлина, която продължаваше да се издига в небето…

— Извинявайте. Какво беше първото ви впечатление?

— Първото, второто и последното ми впечатление беше, че това е противовъздушна ракета.

— Защо? Защо не падаща звезда? Мълния? Фойерверк?

— Беше противовъздушна ракета.

— Повечето хора са казали, че първото им впечатление било за фойерверк.

— Не само че беше ракета, но беше и самонасочваща се. Движеше се по едва забележим зигзаг, като че ли коригираше курса си, после намали скоростта за половин секунда и отчетливо зави на изток — към мен, — след това сякаш изчезна, навярно зад облак или беше изхабила горивото си и беше станала балистична, а може целта й да я е скрила от погледа ми.

Целта. Един боинг 747 на ТУЕ, обозначен като полет 800 за Париж, с двеста и трийсет души на борда, се беше превърнал в цел.

И двамата замълчахме и през това време обмислих думите на капитан Томас Спрък. И както сме научени да правим, анализирах цялостното му поведение, искрения му вид и интелигентността му. Капитан Спрък получи високи оценки по всички точки на свидетелска благонадеждност. Само че добрите очевидци понякога се прецакват накрая — като един адски интелигентен мъж, който започна като отличен свидетел в случай с изчезнал човек, но след показанията си изложи своята теория, че изчезналият бил отвлечен от извънземни. Надлежно го бях отбелязал в доклада си със звездичка, пояснявайки, че не съм напълно убеден.

Очевидците също започват да се объркват при разпит, затова попитах капитан Спрък:

— Кажете ми пак на какво разстояние от вас беше обектът.

— Както казах, предполагам, но не съм сигурен, че идваше отвъд хоризонта, който в спокойно море е зрителна линия с дължина около десет километра — търпеливо отговори той. — Но може да е идвал от по-далеч естествено.

— Значи не сте видели изходната точка на… да речем, изстрелване?

— Не.

— Как би изглеждала тя? Искам да кажа, колко светлина би се отделила?

— Много. Щях да видя сиянието, осветяващо тъмния хоризонт, даже ракетата да е била изстреляна на двайсет-трийсет километра от мен.

— Обаче не сте го видели?

— Честно казано, не знам какво първо привлече вниманието ми — проблясъкът от изстрелването или червено-оранжевата светлина, издигаща се от хоризонта.

— Чухте ли нещо?

— Не. Изстрелването на ракета не е чак толкова шумно, особено от разстояние, когато вятърът духа към изходната точка.

— Ясно. И на каква височина беше обектът, когато го забелязахте като издигаща се светлина?

— Не мога да определя, освен ако не знам разстоянието. Височината е резултат от разстоянието и ъгъла от хоризонта. Елементарна тригонометрия.

— Ясно. — Тук бях малко извън стихията си, обаче методите за водене на разпит си оставаха същите. — Предположете тогава.

Той се замисли за миг.

— Между четиристотин и петдесет и шестстотин метра над водата. Това първоначално впечатление се затвърди, докато наблюдавах издигането й, и тогава имах възможност да получа представа за скоростта и траекторията й. Издигаше се по права линия, а не по дъга, с дребни зигзаговидни корекции на курса, после прихвана целта и зави.

— Гледали ли сте анимационната възстановка на случилото се, която направиха в ЦРУ?

— Да. Имам копие.

— Хм, и аз трябва да си намеря. Както и да е, според анимацията парите в главния резервоар изведнъж са експлодирали поради късо съединение. Нали така? И светлината, която са видели всички очевидци, е била струя горящо гориво от пробития страничен резервоар, стичаща се от самолета, а не издигаща се светлина. С други думи, хората мислено са обърнали нещата. Чули взрива преди да го видят, погледнали нагоре и сбъркали струята горящо гориво с издигаща се ракета. Какво мислите?

Спрък ме погледна и вдигна палец.

— Натам е нагоре, нали така?

— Когато проверих за последен път — потвърдих. — Другата възможност, също представена в оная анимация, е самолетът да е продължил да се издига няколко хиляди метра и очевидците да са видели издигащия се самолет, който за хората на земята е приличал на издигаща се светлина от ракета. Какво мислите за това?

— Мисля, че правя разлика между ускоряваща и издигаща се светлина, оставяща диря бял дим, и горящ самолет в последните мигове преди да се взриви. Виждал съм и двете.

Хрумна ми смущаващата мисъл, че специален агент Мейфилд се е справила по-добре от мен с разпита на капитан Спрък.

— Общо взето същите показания ли дадохте на госпожа Мейфилд?

— Да.

— Тя точни въпроси ли ви задаваше?

Изражението му показваше, че смята въпроса ми за глупав, обаче отговори любезно.

— Да. Повече от час обсъждахме последователността на събитията. Тя каза, че пак ще ме потърси, и ме помоли да обмисля видяното и да й се обадя, ако си спомня нещо.

— И спомнихте ли си нещо?

Перейти на страницу:

Похожие книги