Полунощ

Елена погледна надолу към глезена си и с ужас видя гигантска ларва, която, изглежда, бе изпълзяла от зимника. Или поне ларва бе първото, с което й хрумна да го сравни — може би беше гол охлюв без глава. Беше полупрозрачна, черна, дълга около трийсет сантиметра, но според нея, доста дебела, за да я обхване с ръка. Изглежда, се придвижваше по два начина: единият по познатия начин като гъсеница, а другият, като просто се залепваше към останалите ларви, които се пръскаха над главата на Елена като отвратителен фонтан.

Елена погледна нагоре и съжали. По-добре да не го бе правила.

Над тях се извиваше кобра, изпълзяла от зимника в кухнята. Беше кобра, съставена от черни полупрозрачни ларви, залепени една за друга. От време на време някоя се изхлузваше и падаше сред групата. Следваше вик.

Ако Бони беше с тях, щеше да пищи, докато винените чаши в бюфета не се пръснат, помисли си Елена обезумяло. Мередит се опитваше да нападне кобрата с копието, като в същото време тършуваше в джоба на джинсите си, за да извади самозалепващите се листчета.

— Аз ще ги извадя — рече задъхано Елена и пъхна ръка в джоба на Мередит. Пръстите й напипаха малкото снопче с листчета и тя ги измъкна триумфално.

Точно в този миг първата лъскава ларва падна върху голата й кожа. Искаше да изпищи от болка, когато малките й крачета или зъби, или малки пипала — с каквото и да се бе закрепила гадината към нея — изгаряха и жилеха кожата й. Девойката извади едно тънко листче от снопчето, което не беше самозалепващо се листче, но пак беше амулет върху прозирна хартия, и го залепи върху отвратителното нещо, приличащо на ларва.

Нищо не се случи.

Сега Мередит забиваше копието в средата на кобрата. Елена видя друга от тварите да пада почти върху обърнатото й нагоре лице и успя да се извърне, така че вместо това улучи яката й. Тя опита с друго листче от снопчето и когато то просто отлетя — ларвите изглеждаха лепкави, но не бяха, — тя нададе животински вик и откъсна с две ръце противните гадини, впили се в нея. Те паднаха, но по кожата й останаха червени белези, а тениската й се скъса на рамото.

— Амулетите не действат! — изкрещя тя на Мередит.

Мередит бе застанала под люлеещата се качулата глава на ларвата кобра, и забиваше ли, забиваше копието, опитвайки се да достигне центъра.

— И без това амулетите няма да стигнат! — разнесе се приглушеният й глас. — Тези ларви са прекалено много. По-добре бягай!

— Всички да се махат оттук! — изкрещя в същия миг Стефан. — Там има нещо твърдо!

— Точно това се опитвам да достигна! — проехтя отговорът на Мередит.

— Къде е Мисао? — викна като обезумял Мат.

Последния път, когато Елена я бе видяла, тя се бе гмурнала в гърчещата се маса от разделения на сегменти мрак.

— Няма я! — изкрещя му в отговор Елена. — Къде е госпожа Флауърс?

— В кухнята — отвърна й глас зад нея. Елена се извърна и видя възрастната жена да дърпа с две ръце снопчетата билки, висящи над печката.

— Добре! — викна Стефан. — Всички да отстъпят няколко крачки назад. Ще разгърна Силата. Направете го — веднага!

Гласът му изплющя като камшик. Всички отстъпиха назад, дори Мередит, която пронизваше змията с копието си.

Стефан сключи ръка около нищото, около късче пространство, и то се превърна в искряща, вихреща се, ярка енергия. Запрати я право към кобрата, съставена от ларви.

Последва експлозия и внезапно рукна дъжд от ларви. Елена стисна здраво зъби, за да не се разпищи. Овалните полупрозрачни тела на ларвите покапаха по пода на кухнята като презрели или обрулени сливи. Когато Елена се осмели да погледне отново, видя върху тавана черно петно.

Под него се усмихваше Шиничи.

Мередит, бърза като светкавица, се опита да го прониже с копието. Ала Шиничи беше по-бърз, отскочи и избягна следващия и по-следващия й удар.

— Такива сте, вие, хората — заговори Шиничи. — Все едни и същи. Глупави до един. Когато Полунощ най-после ви настигне, ще разберете колко сте глупави. — Изрече „Полунощ“ все едно казваше „Апокалипсис“.

— Ние бяхме достатъчно умни, за да разберем, че не си Стефан — заяви Мат зад гърба на Шиничи.

Шиничи завъртя очи.

— И ме затворихте в малка стая с дървен таван. Забравихте ли, че китсуне господстват над всички растения и дървета? Сега стените са пълни с малахи като ларви. Целите гъмжат от тях. — Очите му блеснаха и Елена видя как погледна назад, към отворената врата на зимника.

Завладя я все по-нарастващ ужас. В същото време Стефан изкрещя:

— Махайте се оттук! Излезте от къщата! Вървете на безопасно място!

Елена и Мередит се втренчиха една в друга, за миг сковани от страх. Бяха от различни отбори, но изглежда, не можеха да се разделят. Тогава Мередит се окопити и отиде в задната част на кухнята, за да помогне на госпожа Флауърс. Мат вече беше там.

Накрая и краката на Елена се отлепиха от пода и се задвижиха бързо. Стефан я сграбчи и двамата се втурнаха към предната врата. Някъде отдалеч тя чу вика на Шиничи:

— Донесете ми костите им!