Полунощ

Мат тъкмо се извръщаше, когато Елена каза:

— Добре, можеш да гледаш. Беше в предния й джоб. Не искахме да те претърсваме — добави към Мисао, която изглеждаше така, сякаш щеше всеки миг да припадне. — Но този ключ — откъде, в името на небесата, се сдобихте с тези ключове?

Лека руменина плъзна по страните на Мисао.

— Небеса е много точно казано. Останали са само два специални ключа — и те принадлежат на мен и на Шиничи. Аз измислих как да ги откраднем от Небесния дворец. Това беше… много отдавна.

В този момент откъм шосето се чу шум от двигател на кола — поршето на Стефан. В последвалата мъртвешка тишина видяха колата на Стефан, която зави по алеята.

— Никой няма да слиза долу — рече кратко. — Никой няма да го кани вътре.

Мередит я стрелна многозначително с поглед.

— Досега Шиничи би могъл да се превърне в къртица и да прокопае тунел. А той вече беше поканен вътре.

— Аз съм виновна, че не ви предупредих — но както и да е, ако това е Шиничи и по някакъв начин е наранил Стефан, ще види той какво ще го сполети, когато аз съм ядосана. Думите Криле на разрушението току-що изскочиха в главата ми и нещо вътре в мен ме подтиква да ги изрека.

В стаята сякаш нахлу леден повей.

Никой не посрещна Стефан, но след малко всички чуха тичащите му стъпки. Стефан се появи на прага, нахлу в стаята и се озова пред редица хора, които го гледаха подозрително.

— Какво става тук, по дяволите? — поиска да узнае, после се втренчи в Мисао, държана от двете страни от Мередит и Мат. — Мисао…

Елена направи две крачки към него — притегли го в обятията си и го целуна страстно. В първия миг той се възпротиви, но малко по малко се предаде, въпреки че стаята бе пълна със зрители.

Когато най-после го пусна, Елена се облегна задъхана на любимия си. Останалите се бяха изчервили от срам. Но Стефан, макар също да бе с пламнало лице, я държеше здраво.

— Съжалявам — прошепна Елена. — Но ти вече два пъти си „дойде у дома“. Първо беше Шиничи и ние го заключихме в зимника. После се появи тя. Не знаех как да се уверя, че Шиничи не е избягал по някакъв начин…

— Сега сигурна ли си?

— О, да. Познавам те. Ти винаги си готов да ме пуснеш в себе си.

Мат осъзна, че тя трепери, и бързо се изправи, за да седне и да си отдъхне на спокойствие поне за минута или две.

Спокойствието му обаче не продължи дори минута.

— Искам си моята звездна сфера! — извика Мисао. — Трябва да я напълня със Сила или ще продължа да слабея — и тогава вие ще сте ме убили.

— Да продължиш да слабееш? Да не би течността да се изпарява от сферата или нещо подобно? — учуди се Мередит. Мат си мислеше за онова, което бе видял в квартала си, преди полицаите от Риджмънд да го арестуват.

— Ти си събрала Сила, с която да я напълниш, така ли? — попита с благ тон. — Може би Сила от вчера?

— Силата се събира от мига, в който вие взехте моята звездна сфера. Но тя не се преля в… мен. В моята звездна сфера. Тя ми принадлежи, но още не е моя.

— Може би като Силата, получена, когато си накарала Коул Рийс да изяде живо морското си свинче? Задето си накарала децата да изгорят собствените си домове? — Гласът на Мат бе мрачен и сериозен.

— Какво значение има? — тросна му се Мисао враждебно. — Тя е моя. Това бяха мои идеи, не ваши. Не можете да ме държите далеч…

— Мередит, дръж ме по-далеч от нея. Познавам онова хлапе Коул, откакто се е родило. Винаги ще ме преследват кошмари…

Мисао живна като увяхващо растение, полято с вода.

— Ще имаш кошмари, ще имаш кошмари — прошепна.

Настъпи тишина.

— Ти си едно противно и зло малко същество — процеди Мередит бавно и безизразно, сякаш мислеше за бойното си копие. — Това ли е твоята храна? Лоши спомени, кошмари, страх от бъдещето?

Мисао явно бе в безизходица, не знаеше какво да прави. Не усети уловката. Беше все едно да попиташ един постоянно гладен тийнейджър: „Какво ще кажеш за една пица и кола? Искаш ли?“. Мисао дори не осъзнаваше, че желанията й са грешни, така че дори не можеше да излъже.

— Ти беше права преди малко — заговори Стефан решително. — Твоята звездна сфера е у нас. Единственият начин да ти я дадем, е, ако направиш нещо за нас. Ние и без това можем да те контролираме, защото тя е у нас…

— Странен начин на мислене. Старомоден и отживял — изръмжа Мисао.

Отново настъпи тишина. Мат усети как стомахът му се свива.

Всички те досега се придържаха към „старомоден и отживял“ начин на мислене. Да се доберат до звездната сфера на Шиничи, като принудят Мисао да им каже къде е. Крайната им цел беше да контролират Шиничи, използвайки неговата звездна сфера.

— Вие не разбирате — изхленчи Мисао жалостиво, но в същото време и гневно. — Моят брат ще ми помогне да напълня отново звездната си сфера. Но това, което причинихме на този град — това беше заповед, а не само забавление.

— Не можеш да ме излъжеш — промърмори Елена, но Стефан вдигна стреснато глава.

— Заповед? Чия заповед?