Полунощ

— Дори не се опитвай да пускаш психическите си сонди, за да търсиш Деймън. Той замина — подвикна тя на Шиничи. — И ако се опиташ да го откриеш, ще ти изпържа мозъка!

Откъм зимника думите й бяха посрещнати с враждебно мълчание.

— Мили боже, какво ли ще е следващото? — промърмори госпожа Флауърс.

Елена само кимна на останалите да я последват и всички се качиха до най-горния етаж на къщата — стаята на Стефан — и зашепнаха.

— Ти как разбра?

— С телепатия ли?

— Отначало не се усетих — призна си Мат, — но Елена се държеше така, все едно звездната сфера е в зимника. Стефан знае, че не е там. Предполагам — додаде и потрепна виновно, — че аз съм го поканил.

— Разбрах веднага щом започна да опипва косата ми — каза Елена и потръпна. — Стефан и Д… искам да кажа, Стефан знае, че обичам да я докосва съвсем леко, и то само по краищата. А не да я мачка така. Спомняте ли си всички онези песнички на Шиничи за златната коса? Той е луд. Както и да е, усетих го по излъчването на съзнанието му.

Мат се почувства засрамен. Всички негови съмнения, че Елена може да се превръща във вампир… а това беше отговорът, каза си младежът.

— Аз забелязах пръстена му от лапис лазули — обади се Мередит. — Когато по-рано Стефан излезе, забелязах, че е на дясната му ръка. Когато се върна, беше на лявата.

Последва кратка пауза, докато всички се взираха в нея. Тя сви рамене.

— Предполагам, че е част от обучението ми да забелязвам и най-дребните неща.

— Много умно — промърмори Мат накрая. — Много умно. Той не би могъл да го премести на слънчевата светлина.

— А вие как разбрахте, госпожо Флауърс? — попита Елена. — Или се досетихте по нашето държание?

— Мили боже, не, вие сте много добри актьори. Но веднага щом той пристъпи прага на пансиона, мама ми се развика: „Какво правиш, пускаш китсуне в дома си?“ Така че разбрах пред какво сме изправени.

— Ние го надхитрихме! — грейна Елена. — Изненадахме и надвихме Шиничи! Направо не мога да повярвам!

— Повярвай — усмихна се Мередит кисело. — За миг приспахме бдителността му и го изненадахме. Но в момента той вече замисля отмъщението си.

Нещо друго тревожеше Мат. Обърна се към Елена.

— Мислех, че ти каза, че вие двамата с Шиничи притежавате ключове, с които по всяко време можете да отидете навсякъде, където пожелаете. Така че защо той просто да не е казал: „Отведи ме в пансиона, където се намира звездна сфера“?

— Онези ключове са различни от двете половини на лисичия ключ — отвърна Елена, като смръщи вежди. — Тези ключове са специални, нещо като шперцове, и Шиничи и Мисао все още ги притежават. Не зная защо Шиничи не е използвал неговия. Макар че това щеше да го издаде в мига, в който прекрачи прага на пансиона.

— Не и ако отиде направо в зимника и остане там през цялото време — изтъкна Мередит. — Нищо чудно тези специални ключове да анулират правилото „не могат да влизат, ако не са поканени“.

— Но мама пак щеше да ми каже — намеси се госпожа Флауърс. — Освен това върху вратата на зимника няма ключалки. Изобщо.

— Липсата на ключалки нямаше да има значение — заговори Елена. — Смятам, че той просто искаше да ни покаже колко е умен и как може да ни подлъже да му дадем звездната сфера на Мисао.

Преди някой да каже нещо, Мередит протегна дланта си, върху която блестеше специалният ключ. Ключът беше златен, инкрустиран с диаманти, и имаше много позната форма.

— Това е един от специалните ключове! — възкликна Елена. — Така си мислехме, че изглежда двойният лисичи ключ!

— Изхлузи се от джоба на джинсите му, докато прелиташе във въздуха — обясни Мередит с невинно изражение.

— Искаш да кажеш, когато го прекатури върху мен — уточни приятелката й. — Предполагам, че си го отмъкнала от джоба му.

— Значи точно сега Шиничи не разполага с ключ, с който да избяга! — развълнува се Мат.

— Няма ключ, за да си направи ключалки — съгласи се усмихнато Елена.

— Може пък да се позабавлява, като се превърне в къртица и си прокопае тунел, за да избяга от зимника — подметна Мередит студено. — Ако носи със себе си оборудването си за трансформация или там каквото му трябва — додаде тя и в тона й се прокрадна безпокойство. — Чудя се дали няма да е по-добре Мат да каже на още някого къде е скрил звездната сфера. Само така… за всеки случай.

Мат изведнъж се оказа заобиколен от угрижени лица и смръщени вежди. Но внезапно осъзна, че трябва да каже на някого, че е скрил звездната сфера в гардероба си. Групата — включително Стефан — го бе избрала той да я скрие, защото толкова геройски устоя, когато преди месец Шиничи използваше тялото на Деймън като своя марионетка, за да го изтезава. Тогава Мат бе доказал, че по-скоро ще умре в жестоки болки, отколкото да застраши живота на приятелите си. Но ако сега на Мат му бе писано да умре, звездната сфера на Мисао може би щеше да бъде завинаги изгубена за групата. А само Мат знаеше как днес бе на косъм да се претърколи надолу по стълбите заедно с Шиничи.

— Хей! Има ли някой вкъщи? Елена! — долетя вик отдолу.