Полунощ

— Това е моят Стефан! — зарадва се тя и без капка свян изтича надолу, прекоси преддверието и се хвърли в прегръдките му. Той сякаш се стресна, но успя да я задържи и спре вихрения й устрем, преди двамата да се строполят върху верандата.

— Какво става? — попита, докато тялото му леко потрепваше, сякаш готово за схватка. — Цялата къща вони на китсуне!

— Всичко е наред — успокои го Елена. — Ела да видиш. — Поведе го нагоре по стълбите към стаята му. — Затворихме го в зимника — додаде.

Стефан изглеждаше объркан.

— Кого сте затворили в зимника?

— А вратата е барикадирана с желязо — похвали се Мат тържествуващо. — И цялата е с билки и амулети. Както и да е, Мередит се сдоби с ключа му.

— Неговият ключ? Ти говориш за… Шиничи? — Стефан се извърна към Мередит с широко отворени зелени очи. — Докато ме нямаше?

— Беше по-скоро инцидент. Ръката ми се озова в джоба му, когато той полетя във въздуха. Извадих късмет и измъкнах специалния ключ — предполагам, че това едва ли ти прилича на обикновен ключ.

Стефан се втренчи смаяно в блестящия предмет.

— Истински е. Елена го знае. Мередит, ти си невероятна!

— Да, истински е — потвърди Елена. — Спомням си формата — доста е сложна, нали? — Взе го от дланта на приятелката си.

— Какво смяташ да пра…

— Може би ще го пробвам — усмихна се Елена дяволито. Отиде до вратата на стаята, затвори я, каза: „В кабинета на долния етаж“, пъхна крилатия ключ в ключалката, отвори вратата, прекрачи прага и я затвори. Преди някой да проговори, вече се бе върнала с ръжена от камината в кабинета. Вдигна го високо с триумфиращо изражение.

— Действа! — извика Стефан.

— Това е изумително — промълви Мат.

Стефан бе силно развълнуван.

— Не осъзнавате ли какво означава това? — избъбри възбудено. — Означава, че ние можем да използваме този ключ. Можем да отидем навсякъде, където пожелаем, без да ни е нужна Силата. Дори в Тъмното измерение! Но първо — докато той все още е тук — трябва да направим нещо за Шиничи.

— Ти не си в състояние да направиш каквото и да било, скъпи Стефан — поклати глава госпожа Флауърс. — Съжалявам, но истината е, че ние имахме голям, голям късмет. Просто за миг изненадахме онова зло и лукаво китсуне. Но сега вече е нащрек.

— Аз все пак трябва да опитам — настоя Стефан тихо. — Всеки един от вас е бил измъчван или е трябвало да се бори с него — независимо дали с юмруци, или с ума си — додаде, като се поклони леко на госпожа Флауърс. — Аз страдах заради него, но досега не съм имал възможност да се бия с него. Трябва да опитам.

— Ще дойда с теб — заяви Мат също толкова тихо.

— Всички ще се бием заедно — присъедини се Елена. — Нали така, Мередит?

Приятелката й кимна бавно и взе ръжена от камината в стаята на Стефан.

— Да. Може да е жестоко или нечестно, като удар под пояса, но — ще бъдем заедно.

— Бих казала, че е по-честно, отколкото да го оставим да живее и да причинява болка на хората. Както и да е, ние ще се погрижим за него… заедно — рече Елена твърдо. — И то веднага!

Мат понечи да се изправи, но замръзна по средата на движението си. Втренчи се ужасено в двете момичета. Едновременно, с грацията на лъвици, излезли на лов, или балетни танцьорки, те обградиха Стефан и в пълен синхрон замахнаха с ръжените; Елена го халоса по главата, а Мередит го удари право в слабините. Стефан се олюля от удара в главата, но само промълви: „Оу!“, когато Мередит го удари. Мат избута Елена настрани, после се извърна с изключителна ловкост и точност, все едно беше на футболното игрище, за да отстрани и Мередит от пътя му.

Ала този самозванец очевидно реши да не се съпротивлява. Формата на Стефан изчезна. Пред тях се изправи Мисао, със зелени листа, преплетени в черната й коса с пурпурни краища. За ужас на Мат лицето й беше изпито и бледо. Очевидно беше много болна, но нелишена от дързост. Ала тази вечер в гласа й нямаше подигравателни нотки.

— Какво сте направили с моята звездна сфера? И с моя брат? — попита вяло.

— Брат ти е надеждно заключен — осведоми я машинално Мат. Въпреки всички престъпления, които Мисао бе извършила, изпитваше жалост към нея. Тя явно бе отчаяна и болна.

— Зная това. Трябва да ви кажа, че моят брат ще убие всички ви — и не за забавление, а от гняв. — Сега Мисао изглеждаше нещастна и изплашена. — Никога не сте го виждали истински ядосан.

— И вие никога не сте виждали Стефан ядосан — върна й го Елена. — Поне не когато е в пълната си Сила.

Мисао само поклати глава. Едно изсушено листо полетя от главата й.

— Вие не разбирате!

— Съмнявам се, че разбираме каквото и да било. Мередит, претърси ли това момиче?

— Не, но със сигурност едва ли носи в себе си другия…

— Мат, вземи си една книга и чети — нареди Елена с твърд тон на Мат. — Ще ти кажа, когато свършим.

На Мат не му се щеше да се обърне с гръб към едно китсуне, макар и болно. Но когато госпожа Флауърс му кимна леко, се подчини. Ала дори и с гръб, продължаваше да чува шумовете, които свидетелстваха, че Мисао е хваната здраво и внимателно претърсена. Отначало звуците бяха отрицателни мърморения.

— Аха… аха… аха… ха… опа! — Чу се издрънчаване на метал върху пода.