Полунощ

— Аз… не… зная! — изкрещя Мисао. — Шиничи получава заповедите. След това ми казва какво да направя. Но който и да е той, сега би трябвало да е щастлив. Този град е почти разрушен. Той трябва да ми помогне сега. — Изгледа кръвнишки групата, но на свой ред те също впериха погледите си в нея.

— Да я затворим в зимника при Шиничи — изтърси Мат, преди да се осъзнае. — Имам чувството, че тази нощ май всички ще спим в склада.

25

— Ще спим в склада и ще облепим стените с амулетите от самозалепващи се листчета — додаде Мередит мрачно. — Ако ни стигнат. Имам още един пакет, но едва ли ще покрият стените на цяла стая.

— Добре — кимна Елена. — У кого е ключът на Шиничи?

Мат вдигна ръка.

— В моя…

— Не ми казвай! — възпря го Елена. — У мен е ключът на Мисао. Не бива да ги губим. Стефан и аз сме единият отбор; вие — другият.

Изведоха Мисао, като я подкрепяха от двете страни, от стаята на Стефан и надолу по стълбите. Мисао не се опита да избяга, не се бори с тях, нито им проговори. Това още повече изпълни Мат е подозрения към нея. Видя, че Елена и Стефан се споглеждат, и бе сигурен, че и те се чувстват по същия начин.

Но какво друго можеха да сторят с нея? Нямаше друг начин, човешки или дори нечовешки, за да я обезвредят за неопределено време. Звездната й сфера беше у тях и според книгите се предполагаше, че чрез нея могат да я контролират, но тя беше права — изглежда, това бе старомоден и остарял метод, защото не сработи. Те се опитаха, докато Стефан и Мередит я държаха здраво, а Мат донесе звездната сфера от тайното място, където я държеше — в една кутия за обувки върху горния рафт в гардероба му.

Докато държаха почти празната сфера, двамата е Елена се опитаха да накарат Мисао да им каже къде е звездната сфера на брат й, обсипваха я с въпроси, но напразно. Не се получи.

— Може би, когато в нея има толкова малко течност, правилата не важат — заключи накрая Елена. Ала това бе малко утешение. За всички.

Докато водеха Мисао към кухнята, Мат си мислеше, че планът на двете китсуне беше много глупав: два пъти да се престорят на Стефан. Да го направят още веднъж, след като знаеха, че противниците им са нащрек, ето това бе глупаво. А Мисао не изглеждаше толкова глупава.

Мат имаше лошо предчувствие.

Елена също имаше много лошо предчувствие за това, което правеха. Когато огледа лицата на останалите, видя, че и те го споделят. Но никой не можа да измисли по-добър план. Не можеха да убият Мисао. Не бяха убийци, способни да убият хладнокръвно едно болно, несъпротивляващо се момиче.

Не беше трудно да се досети, че Шиничи има много остър слух и вече ги е чул да ходят върху скърцащите дървени дъски на пода в кухнята. Освен това предполагаше, че той знае — чрез духовната им връзка, просто логически или по някакъв друг начин, — че Мисао е точно над него. Нямаше да изгубят нищо, ако викат през затворената врата.

— Шиничи, сестра ти е при нас! Ако си я искаш обратно, кротувай и не ни предизвиквай да я хвърлим надолу по стълбите.

Отговорът откъм зимника бе тишина. Елена предпочете да приеме, че мълчанието е знак на покорство. Поне Шиничи не ги засипваше със заплахи.

— Добре — прошепна Елена. Беше застанала точно зад Мисао. — Когато преброя до три, ще я бутнем колкото може по-силно.

— Почакай! — разнесе се нещастният шепот на Мат. — Ти каза, че няма да я хвърлим надолу по стълбите.

— Животът никога не е честен, не е справедлив — отсече Елена сурово. — Да не би да мислиш, че той не ни е подготвил някоя изненада?

— Но…

— Стига, Мат — обади се Мередит тихо. Тя държеше копието в бойна готовност в лявата си ръка, а с дясната се бе приготвила да бутне панела, за да отвори вратата към зимника. — Всички готови ли са?

Всички кимнаха. Елена изпита жал към Мат и Стефан, които бяха най-честните и чувствителни от тях.

— Едно — прошепна тихо, — две, три.

На три Мередит натисна скрития механизъм върху стената. Това, което последва, сякаш ставаше на забавен кадър.

На „две“ вече бе започнала да избутва Мисао към вратата. На „три“ и останалите се присъединиха към нея.

Но вратата все едно се отваряше цяла вечност. И преди тази вечност да свърши, всичко се обърка.

Зеленината около главата на Мисао разпростря клони във всички посоки. Една вейка изскочи внезапно и се уви около китката на Елена. Тя чу как Мат нададе вик на ярост и разбра, че друг клон се е докопал до него.

— Бутайте! — изкрещя Мередит и Елена видя насоченото към нея копие. Мередит разсичаше зеленината, свързана с Мисао. Лозата, врязала се в китката на Елена, падна на пода.

Всички угризения дали да хвърлят Мисао надолу по стълбите, тутакси се изпариха. Елена се присъедини към приятелите си, като се опитваше да я бутне през отвора. Но долу в зимника нещо не беше наред. Като начало те бутаха Мисао към катраненочерен мрак… и някакво движение.

Зимникът беше пълен с… нещо. С някакви неща.