Полунощ

В този миг Елена си помисли нещо, което не искаше да каже на глас, а само на Стефан. Но двамата бяха толкова близо физически, че тя бе сигурна, че той ще улови мисълта й. Сейбър!, изпрати му тя посланието си. Не можем да го оставим на тези малахи!

Няма да го оставим, чу да отвръща в главата й гласът на Стефан. Показах му пътя до къщата на Мат и му казах да отидат там заедно с Талон и да защитават хората, които ще дойдат.

— О, Господи! — казваше в същото време Мат. — Сейбър! Той ми спаси живота — не мога да го оставя.

— Погрижил съм се за всичко — успокои го Стефан, а Елена го потупа по гърба. — След малко ще е в къщата ти, а ако отидеш някъде другаде, ще те открие.

Нежните потупвания на Елена се превърнаха в нежни побутвания.

— И да слушаш!

— В спалнята на Мат Хъникът във Фелс Чърч! — каза Мередит, пъхна ключа в ключалката и отвори вратата. Тя, госпожа Флауърс и Мат пристъпиха напред. Вратата се затвори.

Стефан се извърна към Елена.

— Аз ще съм пръв — заяви решително. — Но ще те държа. Няма да те пусна.

— Никога не ме пускай, никога не ме пускай — прошепна девойката, имитирайки заклинанието на Мисао: „Ще имаш кошмари.“ После й хрумна нещо. — Робските гривни!

— Какво? — не разбра Стефан. Сетне се сети: — О, спомням си, ти ми каза. Но как изглеждат те?

— Като най-обикновени гривни, но поне да ми отиват, ако може. — Елена тършуваше в дъното на склада, където бяха струпани мебелите, отваряше и затваряше чекмеджета. — Хайде, покажете се, гривни! Хайде! Предполага се, че в тази къща има всичко!

— А какво ще кажеш за онези неща, които носиш в косата си? — попита Стефан. Елена се извърна, а той й подхвърли торбичка, пълна с ластичета за коса.

— Ти си гений! Дори няма да ми убиват на китките. Има две бели, така че си пасват! — заяви Елена щастливо.

Двамата се подредиха пред вратата, като Стефан застана отляво на Елена, за да вижда какво има там, преди да пристъпят отвъд. Освен това стискаше здраво лявата ръка на момичето.

— Където е нашата приятелка Бони Маккълоу — рече Стефан, пъхна ключа в дръжката на вратата и я завъртя. После, след като даде ключа на Елена, отвори предпазливо вратата.

Елена не беше сигурна какво да очаква. Може би избухване на светкавица, докато пътуваха през измеренията. Нещо като спираловиден тунел или проблясващи метеори. Най-малко усещане за движение.

Вместо това я облъхна пара. Тя се просмука през тениската й и навлажни косата й.

И тогава чу шума.

— Елена! Елеееееееееееееееена! Ти си тук!

Елена разпозна гласа, но не можа да определи източника на парата.

Тогава съзря огромна вана, изработена от малахитови плочи, и едно изплашено момиче, което наглеждаше мангал с дървени въглища в основата на ваната, докато две други млади прислужнички с четки за търкане и пемзи бяха приклекнали до другата стена.

А във ваната беше Бони! Беше очевидно, че ваната беше много дълбока, защото Бони не стигаше до дъното, а изскачаше от водата като покрит с пяна игрив делфин.

— Ето къде си била! — ахна Елена. Отпусна се на колене върху дебелото и пухкаво синьо килимче. Бони направи зрелищен подскок и за миг Елена почувства малкото насапунисано и хлъзгаво тяло на приятелката си в ръцете си.

Тогава Бони потъна отново в пенестата вода и се засмя.

— А това е Стефан? Стефан е! Стефан, здравей! Здравееей!

Стефан погледна назад, сякаш се опитваше да прецени сапунената ситуация. Явно остана доволен, извърна се леко и махна.

— Ей, Бони? — попита той. Гласът му се заглушаваше от неспирното пляскане на водата. — Къде сме?

— Това е къщата на лейди Улма! Вие сте в безопасност — вие сте в безопасност! — Извърна малкото си, светнало от надежда лице, към Елена. — Къде е Мередит?

Елена поклати глава, замислена за всички неща за Мередит, които Бони все още не знаеше. Е, реши тя, сега не му е времето да ги споменава.

— Тя трябваше да остане, за да защитава Фелс Чърч.

— О! — Бони сведе поглед и лицето й се помрачи. — Положението още е лошо, така ли?

— Няма да повярваш. Наистина е… неописуемо. Мат, Мередит и госпожа Флауърс са там. Съжалявам.

— Но аз толкова се радвам да ви видя! О, Господи, но ти си ранена! — Бони гледаше малките рани от зъби по ръката на Елена и кръвта върху разкъсаната й тениска. — Ей сега ще изляза и — хей, не, ти влез вътре! Има много място; изобилие от гореща вода и… изобилие от дрехи! Лейди Улма дори създаде няколко модела специално за нас, по случай че „се върнахме“!

Елена се усмихна мило на прислужничките в банята и вече се събличаше скоростно. Ваната, която бе достатъчно голяма, за да побере шестима, които да плуват спокойно в нея, изглеждаше прекалено разкошна, за да я пренебрегне. А и беше съвсем в реда на нещата да си чист, когато поздравяваш домакинята си, реши тя.