Полунощ

Следващото смайващо нещо секнало буйната ярост, която Стефан усещаше, че пулсира в аурата на Елена беше, че тя всъщност печелеше борбата, въпреки факта, че той бе многократно по-силен от нея. Част от това се дължеше на кърпата, която заплашваше да се свлече всеки миг. Друга част — на това, че Елена бе усвоила необичаен стил на борба с по-силни противници — поне с онези, които имаха някаква съвест. Тя съзнателно се хвърляше напред в схватката, стигайки до положение, когато не можеше да бъде спряна, без да бъде наранена, но при все това не се отказваше. Накрая той трябваше да избере или да й причини болка, или да отстъпи.

В този момент Елена застина неподвижно. После извърна глава, за да погледне зад него.

Стефан също погледна назад и сякаш през него премина електрически ток.

Бони стоеше точно зад тях, вперила поглед в Деймън, устните й бяха разтворени от мъка, в широко отворените й кафяви очи блестяха сълзи, които се стичаха по страните й.

Стефан мигновено я пусна, дори още преди да зърне умоляващия поглед на Елена. Той разбра: настроението й и динамиката на ситуацията внезапно се бяха преобърнали наопаки.

Елена нагласи кърпата си и се обърна към Бони, но приятелката й вече се отдалечаваше тичешком надолу по коридора. По-дългите крачки на Елена й позволиха да настигне след миг Бони. Улови по-дребното момиче и я спря, не толкова с физическа сила, колкото със сестрински магнетизъм.

— Не се тревожи за онази змия. — Гласът на Елена достигна съвсем ясно до тях, каквото очевидно и бе намерението й. — Той е… — Тук Елена се впусна в доста цветисти ругатни.

Стефан ги чуваше съвсем отчетливо и забеляза, че не след дълго преминаха в успокоителни звуци, когато Елена зави към вратата на банята.

Стефан стрелна косо брат си. Нямаше нищо против, в този миг да се сбие с него; самият той трепереше от гняв заради Бони. Но Деймън не му обърна никакво внимание, все едно беше част от тапетите по стените, взирайки се в нищото с изражение на ледена ярост.

В този миг Стефан чу лек звук откъм дъното на коридора, което беше доста далеч. Ала вампирските му сетива го предупредиха, че персоната пред него определено беше жена с положение и власт, вероятно домакинята им. Той пристъпи напред, така че тя да бъде поздравена поне от някой с дрехи.

Обаче в последния миг Елена и Бони се появиха пред него, облечени в роби — по-скоро рокли — едновременно семпли и елегантни, истински творения на гений. Тоалетът на Елена бе неофициално одеяние в тъмносиньо, а вече започващата й да съхне коса се стелеше като разтопено злато по раменете й. Бони бе облечена в по-къса и светла дреха: от бледовиолетова материя с проблясващи сребристи нишки. И двата тоалета, внезапно осъзна Стефан, щяха да изглеждат добре и на непресекващата слънчева светлина, както и в затворено помещение без прозорци, осветявано от газени лампи.

Той си спомни историите, които Елена му бе разказвала за дизайнерските рокли, създадени от лейди Улма за нея, и сега се убеди, че каквато и да бе домакинята му, тя определено е истински гений във висшата мода.

В този миг Елена се затича, изящните й златни сандали проблеснаха, а сребристите пантофи на Бони я последваха. Стефан също хукна, страхувайки се от неочаквана опасност. Всички стигнаха едновременно в дъното на коридора. Стефан видя, че жената, застанала там, беше облечена в още по-великолепни одеяния от тези на момичетата. Роклята й бе от тъмночервена коприна, тежка огърлица с диаманти и рубини висеше на шията й, на ръката й проблясваше пръстен, но не носеше гривни.

Момичетата се сведоха в дълбоки, елегантни поклони. Стефан също направи галантен поклон.

Лейди Улма протегна двете си ръце към Елена, която изглеждаше почти обезумяла от нещо, което Стефан не разбираше. Елена пое протегнатите ръце, дишаше бързо и накъсано.

— Лейди Улма, толкова си слаба…

Тогава се чу гукане на бебе. Лицето на Елена грейна, усмихна се на лейди Улма и издиша забързано. Млада прислужница — изглеждаше по-млада дори от Бони — сложи нежно в ръцете на лейди Улма малко вързопче от дантела и най-фина батиста. Елена и Бони преглътнаха сълзите си, докато свеждаха сияещите си лица над детето, издавайки гальовни, безсмислени звуци. Стефан ги разбираше — момичетата познаваха лейди Улма, откакто беше изтерзана и пребита почти до смърт робиня, отчаяно опитваща се да запази детето си.

— Но как…? — запелтечи Елена. — Видяхме те само преди няколко дни, а това бебе е на няколко месеца…

— Няколко дни? Толкова ли ви се стори? — попита лейди Улма. — За нас бяха много месеци. Но магията все още действа, Елена! Твоята магия остана! Раждането беше лесно — много лесно! А и доктор Мегар ме увери, че ти си ме спасила, преди тя да пострада от насилието и мъченията, които съм преживяла. Вече се опитва да говори! Всичко се дължи на теб, Елена, на твоето вълшебство!

Лейди Улма понечи да коленичи в краката на Елена. Но не се наведе и няколко сантиметра, защото Елена улови ръцете й и извика:

— Лейди Улма, не!