Полунощ

— Смятах да забраня на Бони да потегля на тази експедиция — рече тя, една робиня, която не носеше никакви бижута, с изключение на диамантения медальон на Стефан, който висеше на фина верижка на врата й, и все още облечена в семплата следобедна рокля. — Но ако се налага да осъществим тази експедиция, по-добре да говоря с лейди Улма. Изглежда, че не разполагаме с много време.

— Не забравяй, че времето тук тече по-различно, отколкото на Земята. Но трябва да потеглим на сутринта — напомни й Бони.

— Тогава определено се налага да говоря с нея още сега.

Бони скочи развълнувано.

— Аз ще помогна!

— Почакай. — Стефан я възпря, отпускайки нежно ръка върху рамото й. — Трябва да го кажа. Мисля, че ти си чудо, Бони! — Знаеше, че очите му сияят по начин, издаващ, че едва сдържа вълнението си. Въпреки опасността — въпреки пазителите — въпреки всичко… най-голямата звездна сфера — пълна със Сила!

Прегърна буйно Бони, вдигна я на ръце от леглото и я завъртя във въздуха, преди да я пусне на пода.

— Ти и твоите предчувствия!

— Ооох… — промълви Бони замаяно, вперила поглед в него. — Деймън също бе развълнуван, когато му разказах за Входа на крепостта на Седемте съкровища.

— Знаеш ли защо, Бони? Защото всички са чували за тези Седем съкровища — но никой няма представа къде са те… докато ти не ги сънува. Знаеш ли точно къде се намират?

— Да, ако предчувствието ми е вярно. — Бони се изчерви от удоволствие. — И ти вярваш, че онази гигантска звездна сфера ще спаси Фелс Чърч?

— Залагам живота си за това!

— Йо–хо–хо! — възкликна Бони и размаха юмрук. — Да вървим!

— Както виждаш — казваше Елена, — това ще означава два пъти повече работа. Не виждам как ще можем да потеглим утре.

— Хайде, хайде, Елена. Както установихме преди единайсет месеца, когато си тръгна, всяка работа може да бъде свършена бързо, ако имаме достатъчно помощници. Сега аз съм законен работодател на всички онези жени, които тогава извикахме, за да ушием балните ви тоалети. — Докато говореше, лейди Улма сръчно и елегантно взимаше мерки на Елена — защо да правиш само едно нещо, когато можеш да вършиш две наведнъж? — Мерките ти са съвсем точно същите, както последния път, когато ги взимах. Сигурно водиш много здравословен живот, Елена.

Девойката се засмя.

— Не забравяй, че са минали само няколко дни.

— О, да! — засмя се също лейди Улма, а Лакшми, която седеше на един стол и се занимаваше с бебето, се примоли за последен път:

— Аз бих могла да дойда с вас — заяви тя сериозно и погледна настойчиво Елена. — Мога да върша най-различни полезни неща. Освен това съм издръжлива…

— Лакшми — прекъсна я нежно лейди Улма, но с властна нотка в гласа. — Вече удвоихме размера на гардероба на Елена и Стефан. Не би искала да заемеш мястото на Елена, нали?

— О, не, не — побърза да я увери младото момиче. — Е, добре, в такъв случай ще се погрижа за малката Адара, за да не ви създава грижи, докато наглеждате изработването на дрехите на Елена и Стефан.

— Благодаря ти, Лакшми — заяви от все сърце Елена. Забеляза, че Адара вече е официалното име на бебето.

— Е, не можем да отпуснем никоя от дрехите на Бони, за да ти стане, но можем да повикаме подкрепление, за да приготвим до утре сутринта всичко необходимо за двама ви със Стефан. В гардероба ви задължително трябва да има кожи, за да ви държат топло. Използваме кожите на животните, които ловим на север.

— Те не са мили, любвеобилни новородени — поясни Бони. — Те са зли и отвратителни създания, които се използват за тренировки, иначе може да изскочат от някое от долните измерения и да нападнат живеещите в северните райони. И когато накрая ги убият, ловците продават кожите им на лейди Улма.

— О, ами… добре — промърмори Елена, решила, че едва ли точно сега е уместно да държи реч в защита на правата на животните. Истината беше, че всъщност тя все още бе разтърсена от действията си — реакциите си — спрямо Деймън. Защо се бе държала по този начин? Дали беше един вид освобождаване на напрежението? Все още имаше желание да му удари шамар, задето бе отвел горката Бони, а след това я бе оставил сама. И… и… задето бе взел горката Бони — а нея не!

Деймън сигурно я мрази сега, помисли си тя и внезапно светът се завъртя пред очите й, все едно се намираше върху люлка. А Стефан — какво друго би могъл да си помисли той, освен че е една презряна жена, от онези, пред чиято ярост дори Адът бледнее? Как можеше той да е толкова мил, толкова грижовен, когато всеки умен мъж би разбрал, че тя е откачила от ревност?

Бони също не бе разбрала. Но Бони беше дете, а не жена. Въпреки че тя някак си бе израснала — в добротата, в разбирането си. Предпочиташе да не забелязва някои неща, също като Стефан. Но… нима зрелостта не се изразяваше тъкмо в това?

Дали Бони не беше много повече жена, отколкото самата Елена?

— Ще поръчам да ви донесат вечерята в стаите — казваше лейди Улма, докато бързо и умело взимаше мерките на Стефан. — Ще се наспите добре; търгите — и гардеробът ви — ще ви очакват в готовност утре сутринта. — Озари ги с усмивката си.