Полунощ

На свой ред Стефан, със светкавична бързина, се озова до младата прислужница и подхвана лейди Улма под мишниците.

— Аз не съм вълшебница — додаде Елена. — Стефан, кажи им, че не съм.

Стефан послушно се наведе към ухото на високата жена.

— Елена е най-могъщата вълшебница, която съм срещал — прошепна. — Тя притежава Сила, която дори аз не разбирам.

— Ахх! — възкликна Елена в безмълвен смут.

— Знаеш ли как ще я нарека? — продължи лейди Улма. Лицето й, макар и да не бе красиво по общоприетите стандарти, беше поразително с аристократичната си комбинация от римски нос и високи скули.

— Не. — Елена се усмихна, сетне извика: — Не! Моля те! Не я обричай на живот от очаквания и ужас. Не изкушавай някой да я нарани, докато е още дете. О, лейди Улма!

— Но, мой скъпи ангел спасител…

Но Елена реши да установи контрол над ситуацията. Веднъж поела нещата в свои ръце, трудно някой би могъл да я спре.

— Лейди Улма — заговори с ясен глас, — прости ми, задето се бъркам в делата ти. Но Бони ми каза… — Спря и се поколеба.

— За нещастията на силни и изпълнени с надежда млади момичета, в по-голямата си част бедни или робини, които са приели имената на трите най-смели и благородни млади жени, стъпвали някога по Земята — довърши лейди Улма вместо нея.

— Нещо подобно — смънка Елена и се изчерви.

— Никой не се е нарекъл Деймън — вметна весело младата бавачка, без никаква зъл умисъл. — Нито момчета, нито момичета.

На Стефан му се прииска да я разцелува.

— О, Лакшми. — Елена прегърна игривата и неопитна тийнейджърка. — Не забелязах, че това си ти. Чакай да те огледам по-отблизо. — Отдалечи се от момичето на една ръка разстояние. — Знаеш ли, че си пораснала поне два сантиметра и половина, откакто те видях за последен път?

Лакшми засия.

Елена се извърна отново към лейди Улма.

— Да, наистина се боя за детето. Защо не я наречеш Улма?

Аристократичната дама притвори за миг очи.

— Защото, моя скъпа Елена, Хелена, Алиена, Алиана, Лейни, Ела… не бих желала никой да носи името „Улма“, камо ли собствената ми дъщеря.

— Защо не я наречете Адара? — попита Лакшми внезапно. — Винаги съм си мислела, че е много хубаво име, още когато бях дете.

Настъпи тишина — почти шокираща тишина.

— Адара е много хубаво име — промълви Елена накрая.

— И никак не е опасно — добави Бони.

— Не би я спряло да започне революция, ако поиска — присъедини се Стефан.

Последва пауза. Всички погледнаха към Деймън, който се взираше с безизразно изражение през прозореца. Всички бяха застинали в очакване.

Най-накрая той се извърна.

— О, отлично — рече безучастно. Явно нямаше представа — а и никакъв интерес — към това, за което говореха.

— О, стига, Деймън. — Очите на Бони още бяха подпухнали, но тя говореше с безгрижен тон. — Присъедини се и ти към нас! Така лейди Улма ще е сигурна. — Мили Боже, каза си Стефан, това е най-доброто и опрощаващо момиче в цялата вселена.

— Тогава се присъединявам — рече Деймън равнодушно.

— Прости ни — заяви Елена сковано. — Напоследък всички преживяхме доста трудности.

Лейди Улма я разбра.

— Разбира се, че преживяхте — изрече тя с усмивка на някой, познал и по-тежки страдания. — Бони ни разказа за разрушаването на града ви. Много съжалявам. Сега се нуждаете от храна и почивка. Ще заповядам да ви съпроводят до стаите ви.

— Трябваше да ти представя Стефан, но бях толкова разтревожена, че пропуснах да го сторя — засуети се Елена. — Стефан, това е лейди Улма, която беше много добра с нас. Лейди Улма — ами, ти знаеш кой е той. — Повдигна се на пръсти и целуна продължително Стефан. Достатъчно продължително, че накрая Стефан се освободи нежно от прегръдката й. Беше почти изплашен от тази проява на лошо възпитание. Елена наистина беше много ядосана на Деймън. И ако не му простеше, сцените щяха да стават все по-разгорещени — и ако не се лъжеше, Елена бе почти готова да призове Крилете на разрушението.

Той дори не си помисляше да помоли Деймън да прости на когото и да било.

След като момичетата прекараха известно време да си шепнат в захлас за бебето, всички бяха съпроводени до разкошните им спални, всяка обзаведена с отличен вкус до най-малките подробности. Както обикновено, всички се събраха в една стая, която се оказа спалнята на Стефан.

На леглото имаше достатъчно място и за тримата. Деймън не присъстваше, но Стефан бе готов да заложи безсмъртния си живот, че ги слушаше.

— Добре — поде забързано Елена, след което заговори по-спокойно. Обясни на Бони всичко, което се бе случило от сдобиването със специалните ключове на Шиничи и Мисао до полета им до банята на лейди Улма.

— Да ти отнемат толкова огромна Сила само за един миг… — Бони бе свела глава и не бе трудно да се досетят кого имаше предвид. Вдигна глава. — Моля те, Елена. Не бъди толкова ядосана на Деймън. Зная, че е направил някои лоши неща — но той беше толкова нещастен…

— Това не е извинение — прекъсна я Елена. — И честно казано, аз…