Полунощ

Недей, Елена! Не й казвай, че се срамуваш от нея, задето се е забъркала във всичко това! Тя и без това вече достатъчно се срамува от себе си!

— Той ме изненада — заяви Елена след кратко колебание. — Зная със сигурност, че е загрижен за теб. Дори си има галено име за теб: ти си неговото червено птиченце.

Бони подсмръкна.

— Винаги си казвала, че галените имена са глупави.

— Да, но аз имах предвид имена като — ох — ако те нарича „бонбонче“ или нещо подобно.

Бони вдигна глава.

— Макар че това би било подходящо за бебето! — Върху лицето й внезапно грейна усмивка като дъга след буря.

— О, да, нали е толкова сладка? Никога не съм виждала толкова щастливо бебе. Маргарет също имаше навик да те поглежда по същия начин с големите си очи. Адара — ако тя е Адара — би трябвало да има щастлив живот…

Стефан се облегна на таблата на леглото. Елена бе овладяла ситуацията.

Сега можеше да се посвети на тревогите си за пътешествието на Деймън. След миг се отърси от мислите си, за да установи, че Бони говореше за съкровището.

— И те продължиха да ме разпитват, а аз не можех да проумея защо, след като звездната сфера с историята беше в онази стая. Само че историята я нямаше — Деймън проверил. Шиничи тъкмо се канеше да ме хвърли през прозореца, когато Деймън ме спаси. Пазителите също ме питаха за историята.

— Странно — промълви Стефан и се наведе напред. — Бони, кажи ми как за пръв път почувства тази история; къде беше и всички обстоятелства.

— Ами, първо видях историята за едно малко момиче на име Марит, което отиде да си купи захарен бонбон — поде Бони. — Затова на следващия ден аз се опитах да направя същото. След това си легнах, но не можах да заспя. Така че взех отново звездната сфера и тя показа историята за съкровищата на китсуне. Историите следваха поред, така че тази трябва да е била след приказката за Марит и сладкарницата. И тогава внезапно се озовах извън тялото си и летях с Елена точно над колата на Аларик.

— Правила ли си нещо между преживяването на историята и лягането си в леглото? — попита Стефан.

Бони се замисли, стиснала малките си устни, които приличаха на розова пъпка.

— Предполагам, че съм угасила газената лампа. Всяка нощ намалявах пламъка на лампата, така че едва да мержелее.

— А увеличи ли го отново, когато не можа да заспиш и отново взе звездната сфера?

— Хм… не. Но звездните сфери не са книги! Не ти е нужно да гледаш, за да преживееш история.

— Нямах това предвид. Как намери звездната сфера в онази полутъмна стая. Само една звездна сфера ли имаше на пода близо до теб?

Бони свъси вежди.

— Ами… не. Имаше двайсет и шест звездни сфери. Две от тях бяха ужасни; изритах ги в ъгъла. Двайсет и пет бяха сапунки — толкова отегчително. Не разполагах с рафтове, където да ги сложа…

— Бони, искаш ли да знаеш какво аз си мисля, че се е случило?

Бони примигна и кимна.

— Мисля, че ти си прочела историята за децата, а след това си си легнала. И всъщност си заспала много бързо, въпреки че си сънувала, че си будна. Това, което си сънувала, е било предчувствие…

Бони изпъшка.

— Още едно от онези? Но тогава дори нямаше на кого да го разкажа!

— Точно така. Но си искала да разкажеш на някого и това желание те е довело — по-точно твоя дух — при Елена. Но Елена беше толкова разтревожена как да се свърже с Аларик, че е имала извънтелесно преживяване. Сигурен съм, че тя също е била заспала. — Стефан погледна към Елена. — Какво мислиш за това?

28

— Съвпада със случилото се с мен — кимна Елена бавно. — Отначало бях сама извън тялото си, но след това видях Бони до мен.

Приятелката й прехапа устни.

— Ами… първото, което аз видях, беше Елена и двете летяхме. Аз бях малко зад нея. Но, Стефан, защо смяташ, че съм заспала и съм сънувала цялата история? Защо да не е било истина?

— Защото мисля, че първото, което ти би направила, е да светнеш лампата — ако наистина си лежала будна. В противен случай, би могла да вземеш сфера със сапунка — толкова отегчително!

Лицето на Бони се проясни.

— Това обяснява защо никой не ми повярва, когато им казах точно къде е историята! Но защо не съм споделила с Елена за съкровището?

— Не зная. Но понякога, когато се събудиш — а аз вярвам, че си се събудила за извънтелесното си преживяване, — забравяш съня си, ако става нещо интересно. Но може да си го спомниш по-късно, ако нещо ти напомни за него.

Бони се замисли. Стефан мълчеше, убеден, че само тя би могла да си обясни загадката.

Най-сетне момичето кимна.

— Би могло да е станало така! Събудих се и първото, за което си помислих, беше сладкарницата. И след това въобще не се сетих за съня със съкровището, докато някой не ме попита за историите. И приказката просто изскочи в главата ми.

Елена прокара ръка по наситено синьо–зелената кадифена покривка за легло на една страна, за да стане зелена, а после на другата, за да прелее цветът в синьо.