Полунощ

Изправи се. Имаше късмет, че е жив. Никога не бе сънувал това щастие: да има Елена до себе си. Щеше да се приспособи към новите източници на храна и нямаше да го каже на Елена, за да не се притеснява, реши той.

Само два часа по-късно Стефан се върна в пансиона. Леко накуцваше. Мат, който го срещна пред тежката входна врата, забеляза накуцването му.

— Добре ли си? По-добре да влезеш вътре и да ти сложим лед.

— Само леко схващане — отвърна лаконично Стефан. — Не съм свикнал на движение. Нямах много възможност за това там в… сещаш се. — Извърна се настрани и се изчерви. Както и Мат, който се вледени, а после се разгорещи, изпълнен с ярост към виновниците за сегашното му състояние. Вампирите са много жилави и издръжливи, но той имаше чувството — не, знаеше, — че Стефан едва не бе умрял в затворническата си килия. Само един ден под ключ бе убедил Мат, че самият той никога не желаеше отново да бъде затварян.

Последва Стефан в кухнята, където Елена, Мередит и госпожа Флауърс пиеха — какво друго? — ароматен чай.

Мат изпита краткотрайна болка, когато Елена мигом забеляза накуцването на Стефан, стана и отиде при него, а Стефан я прегърна силно и прокара пръсти през косата й, за да я успокои. В същото време Мат не можа да се сдържи да не се запита дали тази великолепна златна коса не е станала малко по-светла? По-скоро сребристо–златиста, както в началото, когато Елена бе започнала да се среща със Стефан и беше на път да се превърне във вампир? Стефан определено я оглеждаше отблизо, докато внимателно прокарваше пръсти през блестящия водопад.

— Имаше ли късмет? — попита Елена с напрежение в гласа.

Стефан поклати уморено глава.

— Обикалях нагоре–надолу улиците и щом попаднех на някое… младо момиче, което се криви или се върти неестествено, или пък върши други неща, които се споменават във вестниците, се опитвах да му въздействам. Е, може би нямаше смисъл да си правя труд с въртящите се момичета. Не успявах да уловя погледите им. Но крайният резултат е единайсет на нула.

Елена се извърна развълнувано към Мередит.

— Какво да правим?

Госпожа Флауърс бе заета да преглежда снопчетата билки, които висяха над печката.

— Нуждаеш се от чаша хубав чай.

— И почивка — заяви Мередит и го потупа леко по ръката. — Искаш ли да ти донеса нещо?

— Ами… хрумна ми една идея… Да гадая на кристал. Но ми е нужна звездната сфера на Мисао, за да видя дали ще се получи. Не се тревожи — побърза да добави, — няма да използвам нито частица от Силата вътре; просто ще погледна на повърхността.

— Аз ще я донеса — предложи Елена и се надигна от скута му. Мат трепна леко и погледна към госпожа Флауърс. Елена отиде до вратата на зимника и се спря. Нищо не помръдваше, а хазайката на пансиона само наблюдаваше кротко. Стефан се надигна, за да й помогне, все още накуцвайки. Тогава Мат и Мередит също се изправиха.

— Госпожо Флауърс, сигурна ли сте, че трябва да държим звездната сфера в същия сейф? — попита Мередит.

— Мама казва, че постъпваме правилно — отвърна госпожа Флауърс спокойно.

След това всичко се случи много бързо.

Все едно го бяха репетирали, Мередит натисна точното място, за да отвори вратата на зимника. Елена падна на ръце и колене. По-бързо, отколкото си представяше, че би могъл да го направи, Мат се хвърли към Стефан, навел едното си рамо. Госпожа Флауърс дърпаше като обезумяла клонките изсушени билки от въженцето над печката.

И тогава Мат удари Стефан с цялата сила на тялото си, Стефан се препъна в Елена, а главата му се люшна надолу, без да среща съпротива. Мередит го връхлетя отстрани и го блъсна, така че да полети напред във въздуха. Веднага щом Стефан прелетя през прага и продължи да пада надолу по стълбите, Елена се изправи и затръшна вратата, Мередит се облегна на нея, а Мат изкрещя:

— Как ще задържите едно китсуне?

— Това може да помогне — рече госпожа Флауърс задъхано, докато пъхаше дъхавите билки в процепа под вратата.

— И желязо! — извика Елена и заедно с Мередит и Мат изтичаха в кабинета, където пред камината имаше голяма, тристранна желязна решетка. С дружни усилия я замъкнаха в кухнята и я изправиха пред вратата на зимника. Чак тогава дойде първият удар откъм вътрешната страна, но желязото беше тежко, а вторият удар по вратата беше по-слаб.

— Какво правите? Да не би всички да сте полудели? — отекна жалостиво гласът на Стефан. Докато групата лепеше трескаво амулети по вратата, от другата страна се разнесе проклятие и се изяви истинският Шиничи:

Ще съжалявате, дяволите да ви вземат! Мисао не е добре. Не спира да плаче. Ще я възмездите с кръвта си, но преди това ще се запознаете с някои от моите приятели! Тогава ще разберете какво е истинска болка!

Елена вдигна глава, все едно чуваше нещо. Мат видя, че се намръщи.