Полунощ

Внезапно сякаш бе пометена от силна емоционална вихрушка. Тя беше една ученичка, която дори не бе завършила гимназия — и това беше отчасти заради този, който в момента я целуваше.

О, помисли за това, което научаваш по време на това пътуване! Неща, които никой друг във вселената не знае, изпрати й Деймън телепатичното си послание. А сега обърни внимание на това, което правиш!

И Елена обърна внимание, ала не защото Деймън й каза, а защото нямаше друг избор. Очите й се притвориха. Осъзна, че единственият начин да успокои този водовъртеж, бе да стане част от него, без да му се отдава, нито да насилва Деймън да го стори, а като посрещне страстта, бушуваща в подводното течение с това, което изпълваше сърцето й. В мига, в който го направи, подводната стихия се превърна във вятър, който я подхвана, и тя полетя, вместо да потъне. Не, беше по-хубаво от летене, по-хубаво от танц, това бе сбъднат блян, за който сърцето й винаги бе копняло. Извисено, омиротворено място, където никой не можеше да ги достигне, за да ги нарани или обезпокои.

И тогава, когато тя бе най-уязвима, болката се завърна отново, вряза се в гърдите й, малко вляво. Този път душата на Деймън дотолкова се бе сляла с нейната, че и той я почувства от самото начало, и Елена чу съвсем ясно фразата в съзнанието на Деймън: Пронизването с кол е също толкова ефективно върху човешките същества, колкото и върху вампирите, както и внезапния му страх, че това навярно бе предчувствие.

Стефан спеше дълбоко в малката, поклащаща се носилка, прегърнал Бони. Двамата бяха обвити от искряща Сила. Елена, която се бе уловила здраво за стълбата, сега се прехвърли ловко вътре. Отпусна ръка върху рамото на Стефан и той се събуди.

— Какво е това? Нещо с нея не е наред ли? — попита тя, докато третият въпрос жужеше в главата й: „Знае ли?“

Но когато Стефан вдигна зелените си очи към нея, в тях се четеше само тревога. Явно не бе нахлувал в мислите й. Беше изцяло съсредоточен върху Бони. Слава Богу, че той е толкова благороден, каза си Елена за хиляден път.

— Опитвам се да я стопля — каза Стефан. — След като излезе от транса, трепереше неистово. После спря да трепери, но тогава взех ръката й и тя бе по-студена от всякога. Сега съм я обвил с черупка от топлина. Предполагам, че малко съм задрямал. Откри ли нещо? — додаде.

Открих устните на Деймън, помисли си обезумяло Елена, но се насили да пропъди спомена.

— Търсехме Сребърното езеро на смъртта — отвърна тя. — Но видяхме само белота. Снегът и мъглата сякаш бяха безбрежни.

Стефан кимна. Сетне внимателно раздели два пласта въздух и плъзна ръка под тях, за да докосне бузата на Бони.

— Стопля се — рече с усмивка.

Мина доста време, преди Стефан да реши, че Бони се е стоплила достатъчно. Тогава отстрани „топлинната черупка“ около нея и я положи върху едната пейка, докато двамата с Елена се настаниха на другата. Най-сетне Бони въздъхна, примигна и отвори очи.

— Задрямала съм — оповести, очевидно съзнаваща, че е минало известно време.

— Не точно — рече Елена. Гласът й бе нежен и успокояващ. Да видим, как би постъпила Мередит? — Ти беше в транс, Бони. Спомняш ли си нещо от това?

— За съкровището ли? — попита приятелката й.

— За това, за какво е предназначено съкровището — вметна Стефан тихо.

— Не… не…

— Ти каза, че това е Последната полунощ — заяви Елена. Доколкото си спомняше, Мередит беше доста пряма. — Но ние мислим, че говореше за Фелс Чърч — додаде припряно, като видя ужаса, надигнал се в очите на Бони.

— Последната полунощ, а след това няма утро — промълви Бони. — Мисля… чух някой да казва тези думи. Но нищо повече.

Беше плашлива като диво жребче. Елена й напомни за разликата в хода на времето между двата свята, ала това изглежда не я успокои. Накрая Елена просто седна до нея и я прегърна.

Главата й се въртеше от мислите за Деймън. Той й бе простил. Това беше добре, макар че му бе нужно известно време за това. Ала истинското послание беше, че той е готов да я споделя. Или поне е готов да признае, че би желал да спечели благоволението й. И ако добре го познаваше, ако тя някога се съгласи — О, Боже, той можеше да убие Стефан. Отново. В крайна сметка тъкмо това бе направил, когато Катрин е имала същите чувства.

Елена никога не би могла да мисли за него, без да изпита копнеж. Никога не би могла да мисли за него, без да мисли за Стефан. Нямаше представа какво да прави.

Бе загазила яко.

29

— Хей! — извика Деймън отвън. — Някой видя ли това?

Само Елена го бе видяла. Стефан и Бони бяха със затворени очи; Бони беше увита в одеяла и сгушена до Елена. Бяха спуснали всички завеси на носилката, с изключение на една.