Полунощ в Ел Ей

— Такова е и моето желание. Ще ви се обадя пак след малко.

Балард отвори снимките на значката и картата и ги изпрати на Стовал. Почака няколко минути и набра номера.

— Ало?

— Хана… може ли да ви наричам така?

— Както искате, просто ми обяснете всичко.

— Добре, но няма да подслаждам горчивия хап, така да се каже, защото искам да ми помогнете. Има двама мъже, които си набелязват жени в района на Холивуд. Нахълтват в домовете им нощем и ги изнасилват. Според нас повреждат уличните лампи пред къщата на жертвата ден-два преди нападението.

Последва дълго мълчание с тежко дишане.

— Хана, добре ли сте?

Нищо.

— Хана?

Най-после чу и думи.

— За Среднощните ли говорите?

— Да, Хана.

— И защо не сте дошли тук още сега? Защо съм сама?

— Защото е възможно да ви следят. Ако им покажем, че знаем, ще пропуснем шанса да ги заловим и да сложим край на тези злини.

— Като примамка ли ме използвате? Що за мръсотия?!

— Не, Хана. Не сте примамка. Имаме план как да ви опазим невредима. Това също е причина да ви потърся по телефона, вместо направо да дойда. Имаме план. Искам да го споделя с вас, но трябва да запазите хладнокръвие. Няма защо да се поддавате на паника. Не нападат денем. Те…

— Казахте, че може да ме следят.

— Но няма да нахлуят в дома ви по светло. Твърде опасно е за тях, а повредата на лампата пред дома ви показва, че ще влязат вечерта. Разбирате ли?

Нямаше отговор.

— Хана, разбрахте ли какво ви казах?

— Да. Какво искате да правя?

— Чудесно, Хана. Запазете спокойствие. След час всичко това ще бъде зад гърба ви и ще бъдете в пълна безопасност.

— Обещавате ли?

— Да, обещавам. А сега ето какво искам от вас. Прибирате колата си в гаража, нали?

— Да.

— Кажете ми марката, модела и цвета й.

— „Ауди А6“, сребриста.

— А къде пазарувате за домакинските си нужди?

— Не ми е ясно защо ме питате.

— Проявете търпение, Хана. Къде правите покупките си?

— Обикновено в „Павилиънс“ на „Вайн“. По-точно на кръстовището на „Мелроуз“ и „Вайн“.

Балард не познаваше този магазин, но нямаше как да не забележи, че не съвпада с местата, където често пазаруваха досегашните три жертви на Среднощните.

— Вътре има ли някакво заведение?

— Има „Старбъкс“.

— Така, от вас искам да отидете с колата си в „Павилиънс“. Ако имате някаква платнена торба за многократна употреба, носете я, за да изглежда, че отивате там за дребни покупки. Но първо влезте в „Старбъкс“. Ще се срещнем вътре.

— Трябва да се махна от дома си ли?

— Хана, за вас е най-безопасно да не прекарате нощта в къщата. И искам да ви изведа, без да проличи, че се случва нещо необичайно. Просто влизате в магазина за чаша кафе и нещо за вечеря. Съгласна ли сте?

— Какво друго да правя. А после?

— Ще се срещнем, ще обсъдим допълнително какво е нужно и ще ви поверя на грижите на друг детектив, който ще ви охранява на безопасно място, докато всичко приключи.

— Кога да тръгна?

— Колкото може по-скоро. Карайте към „Мелроуз“, завийте надясно и продължете към магазина. Ще минете покрай мен и така ще установя дали ви следят. След това ще дойда при вас в „Старбъкс“. Можете ли да направите това, Хана?

— Да, вече ви казах.

— Добре. Сложете в торбата четка за зъби и още каквото ви е необходимо за нощувка. Но не я препълвайте. Не бива да привлича внимание.

— Само че ще се нуждая от своя лаптоп. И утре имам работа за вършене.

— Не е проблем да си вземете лаптопа. Опитайте да го сложите така, сякаш носите още сгънати торби.

— Разбрах.

— С какъв цвят е маската ви?

— Черна.

— Подхожда. Носете я.

Балард се сети, че трябва да обърне наопаки своята черна маска със съкращението ПУЛА на нея.

— Още нещо, Хана.

Тя огледа дрехите си. Идваше направо от Актън, затова носеше джинси и бяла фланела, която взе назаем от Сингъл.

— Имате ли сини джинси и бяла блуза, които да облечете?

— Ами… имам такива джинси. И знам, че всяка жена има бяла блуза, но аз съм изключение.

Балард се озърна към задната седалка с нахвърляни якета и други дрехи.

— А горнище с качулка? Червено или сиво?

— А, сиво имам. Даже го виждам в момента. Но защо ме питате за дрехи?

— Защото ще се престоря на вас. Носете сивото горнище, когато отидете в „Старбъкс“.

— Ще го нося.

— Кажете ми цвета и дължината на косата си.

— За бога… Къса кестенява коса.

— Някакви шапки?

— Бейзболна шапка на „Доджърс“.

— Превъзходно. Сложете я на главата си и преди да тръгнете, обадете ми се на този номер или изпратете съобщение, за да съм подготвена.

— Ще ви изпратя текстово съобщение.

Балард се безпокоеше, че Хана ще направи нещо, което ще привлече вниманието на дебнещите наоколо, ако ги имаше. Но беше твърде късно за такива тревоги.

И вече беше време да си осигури подкрепление. Чувстваше се твърде отчуждена от управлението, за да потърси помощ там. Бездруго си вършеше работата, без да е в структурите му, и вероятно осигуряваше още доводи срещу себе си за предстоящото изслушване пред Съвета по правата. Не можеше да не си напомни, че тъкмо прекият й началник се старае да я уволни, а нейната партньорка по случая със Среднощните изобщо не се държеше като такава. Лайза Мур вече показа колко е ненадеждна, мързелива и отмъстителна.