Полунощ в Ел Ей

Нямаше никакви съмнения на кого ще се обади.

И той прие обаждането й на секундата.

— Добре, Хари, сега имам нужда от тебе — каза Балард.

41.

Получи съобщението от Хана Стовал след двайсет минути. Балард потвърди и впери поглед в страничното огледало на колата. Изнизаха се още няколко минути, преди да види как сребристото „Ауди“ се появи по „Норт Ситръс“ и зави по „Мелроуз“. Зърна за миг жената зад волана, която носеше синя шапка на „Доджърс“.

Пак се вторачи в огледалото, чакаше. Така минаха още две минути. Нито една кола не дойде по „Ситръс“. Балард потегли и ускори по „Мелроуз“ с желанието да догони сребристото „Ауди“, но светофар на кръстовището с „Кахуенга“ й попречи. Добра се накрая до паркинга при „Павилиънс“ и мина по две алеи, докато открие колата на Стовал. И успя да види жена с шапка на „Доджърс“, която влезе в супермаркета, стиснала дръжките на натежала от товар платнена чанта.

Балард паркира и се забърза към входа. По правилата заради ковид едната врата трябваше да бъде само вход, другата встрани от нея — само изход. Тя влезе и намери кафенето на „Старбъкс“ до самия вход. Имаше опашка от четирима, жената с торбата беше последна. Балард огледа останалите, не забеляза нищо подозрително, застана отзад и прошепна:

— Хана, аз съм Рене.

Стовал се обърна да я погледне, Балард й показа значката си незабележимо за останалите и я прибра веднага.

— И сега какво? — попита Стовал.

— Хайде да си вземем кафе и да поговорим — предложи Балард.

— За какво да говорим? Уплашихте ме до полуда.

— Съжалявам. Но вече нищо не ви застрашава. Нека отложим обсъждането на плана, докато се настаним на някоя маса.

Скоро седяха встрани от бара.

— Сега ме слушайте — започна Балард. — Насам пътува друг от разследващите. Ще ви заведе в хотел, където можете да се настаните и да пренощувате. Ще ви охранява през цялото време. Да се надяваме, че всичко това ще приключи до сутринта.

— Онези мъже защо са ме набелязали? На никого нищо лошо не съм направила.

— Проучвахме особеностите им, но още не разполагаме с всички отговори. Значи ще научим останалото, когато ги заловим. А благодарение на вашата бдителност и сигнала за уличната лампа получихме най-добрия шанс да постигнем това.

— Трудно бих пропуснала повредата. Както вече ви казах, онази лампа свети в прозореца ми нощем.

— Е, провървяло ни е, че сте обърнали внимание. И докато чакаме моя колега, имате ли нещо против да ви задам въпроси за някои ваши навици?

Балард изреждаше въпроси от въпросника, който бе разпратила на другите жертви на Среднощните. Помнеше наизуст повечето и нямаше нужда да наднича във файла. Изясни скоро, че Стовал се различава от останалите, повече дори от Синди Карпентър, която живееше в Долчинката. Макар че къщата й се намираше сравнително близо до домовете на първите две жертви, изглежда, нямаше никакви пресечни точки между личните им светове освен предпочитанията към някои местни ресторанти. От началото на пандемията Стовал работеше у дома и рядко излизаше от къщата с изключение заради покупките на храна. Дори не се отбиваше в ресторанти, за да си вземе нещо за вкъщи, а поръчваше доставка. В началото на разследването обърнаха внимание на факта, че и първите две жертви бяха поръчвали с доставка вкъщи от време на време. Но те бяха ползвали услугите на различни фирми, чиито архиви показваха, че никога не са били обслужвани повторно от един и същ шофьор.

Едва когато стигнаха до въпросите за личния живот, Балард откри някакво подобие с другите жертви. Стовал не се бе омъжвала, но имала дълга връзка, която завършила зле. Накарали нейния приятел да излезе в неплатен отпуск и отношенията им се обтегнали, защото тя работела с отдалечен достъп от дома си като толкова много хора по света.

— По цял ден имах конферентни и телефонни разговори, а това все му напомняше какво е загубил — разказваше Стовал. — Започна да се настройва враждебно към мен, защото си запазих работата и осигурявах издръжката на домакинството. Карахме се през цялото време и скоро къщата стана прекалено тясна за двама ни. Имотът е мой и аз го помолих да се изнесе. Ужасно беше. Чувствам се ужасно и сега, като споделям.

— Съжалявам.

— Само ми се иска това вече да свърши.

— Ще се справите. Обещавам ви.

Балард се озърташе за Бош. Оглеждаше се и за всеки мъж, който би могъл да ги наблюдава. Вниманието й не се прикова в никого.

— Как се казва бившият ви приятел? — попита тя.

— Нима е нужно да знаете? — учуди се Стовал.

— Нуждая се от всеки факт, който мога да науча. Не е задължително всичко да послужи в разследването или да е важно.

— Аз обаче се съмнявам, че трябва да ви кажа неговото име. Най-после стигнахме до етап, когато можем да си разменяме съобщения, без да вмъкваме обиди в тях. Но всичко ще се обърне надолу с главата, ако потропате на вратата му, за да проверите не е ли един от Среднощните. Мога да ви уверя, че не е. Пък и сега дори не е в града.

— Къде е?

— В Канкун, струва ми се. Или другаде в Мексико.

— Как научихте?