Последна саможертва

предстоеше, както и за някои аспекти в традициите на морои-

те. Беше очевидно, че също като мен, всички в залата искаха

час по-скоро да се премине към основното събитие: номина-

циите. Той явно също го осъзнаваше, затова претупа набързо

формалностите. Накрая стигна до основното.

– Ако реши, всяко семейство има право да издигне един

кандидат за короната, който ще трябва да премине през всич-

ки изпити, които са държали всички монарси досега, откакто

свят светува. – Помислих си, че това „откакто свят светува“

си беше доста дръзко и навярно необосновано преувеличение,

но както и да е. – Единствената фамилия, която не може да

участва, е Ивашков, тъй като не е позволено да се избират

 190 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

последователно двама монарси от един и същи род. За канди-

датурата се изискват три номинации от морои с кралска кръв

и нужната възраст. – След това обясни какво ще се случи, ако

от едно семейство има номиниран повече от един кандидат,

но дори аз знаех, че шансовете това да стане са на практика

нулеви. Всяка кралска фамилия искаше да се представи най-

добре и заради това членовете ѝ трябваше да бъдат сплотени

и да подкрепят един кандидат.

Доволен, че всички са разбрали, Нейтан кимна и посочи с

величествен жест към аудиторията.

– Нека номинациите започнат.

За миг нищо не се случи. Това ми напомни за времето, ко-

гато в училище учителят казваше нещо от рода на: „Кой иска

пръв да прочете реферата си?“ Всички чакаха някой друг да

започне и най-после това наистина стана.

Изправи се един мъж, когото не познавах.

– Аз номинирам принцеса Ариана Шелски.

Ариана, като принцеса, седеше сред членовете на съвета и

очакваше избора. Тя кимна изискано към мъжа. Втори мъж,

вероятно също от нейната фамилия, се изправи и оповести

втората номинация. Третата и последната номинация дойде от

друг представител на рода Шелски – много неочаквана персо-

на. Беше братът на Ариана, който постоянно обикаляше света

и почти никога не присъстваше в двора, и освен това негов

пазител беше моята майка. Джанин Хатауей също трябваше

да е в залата, осъзнах аз. Лиса трябваше да се огледа и да я

открие, но приятелката ми беше насочила цялото си внимание

към процедурата. След всичко, през което бях преминала, вне-

запно изпитах отчаян копнеж да зърна майка си.

– Принцеса Ариана Шелски е регистрирана за кандидат –

заяви Нейтан след обявяването на трите номинации. Надраска

със замах нещо върху листа пред него. – Продължаваме.

От този момент нататък номинациите последваха една след

друга. Повечето кандидати бяха принцове и принцеси, а оста-

налите бяха уважавани – с висок ранг – членове на кралски

фамилии. Кандидатът на фамилията Озера, Роналд, не беше

член на Кралския съвет, нито беше някой, когото познавах.

– Той не е един от „идеалните“ кандидати на леля Таша –

 191 

р и ш е л м и й д

промърмори Кристиан в ухото на Лиса. – Но тя признава, че

не е глупак.

Не знаех много за номинираните кандидати. Двама, също

като Ариана Шелски, ми направиха добро впечатление. Но

други двама бяха ужасни. Десетият кандидат беше Руфъс Та-

рус, братовчед на Даниела. Тя беше от фамилията Тарус и се

бе омъжила в семейството на Ивашков, а сега изглеждаше

възхитена, че неин братовчед е номиниран.

– Не го харесвам – намръщи се Ейдриън. – Той винаги ми

казва да направя нещо полезно с живота си.

Нейтан записа името на Руфъс и след това нави листа като

свитък. Въпреки привидното спазване на древните традиции,

подозирах, че секретарят в дъното на залата записва всичко

на лаптопа си.

– Е – поде Нейтан, – с това приключи...

– Аз номинирам принцеса Василиса Драгомир.

Главата на Лиса подскочи наляво и през очите ѝ видях по-

зната фигура. Таша Озера. Тя се бе изправила и изговаряше

думите високо и уверено, като се оглеждаше наоколо с леде-

ните си сини очи, сякаш предизвикваше някой да ѝ възрази.

Залата замря. Никакъв шепот, никакво местене на столо-

ве. Само пълна и всеобхватна тишина. Съдейки по лицата им,

номинираният кандидат от семейство Озера бе вторият най-

шашнат в залата от изявлението на Таша. Първият, разбира

се, беше самата Лиса.

На Нейтан му беше нужна минута, за да си възвърне дар

словото.

– Това не е...

До Лиса Кристиан внезапно се изправи.

– И аз подкрепям номинацията.

И преди Кристиан да седне, Ейдриън скочи на крака.

– Аз също подкрепям номинацията.

Всички погледи в залата бяха приковани в Лиса и нейните

приятели, а после като един се извърнаха към Нейтан Иваш-

ков. Той явно отново бе изгубил гласа си.

– Това – успя да изрече накрая – не е законна номинация. За

съжаление според процедурните правила на сегашния Крал-

ски съвет, родът Драгомир няма право да издига кандидат.

 192 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Таша, която никога не се боеше да говори пред публика или

да поема невъзможни рискове, скочи отново на крака. Виж-

дах, че няма търпение да се изяви. Много я биваше в държа-

нето на речи и предизвикване на системата.

– Няма изискване номинираният за монарх да е член на съ-

вета, нито пък е нужен кворум.

– В това няма смисъл – възрази Нейтан. Разнесе се одобри-

телно мърморене.

– Провери в закона, Нейт... искам да кажа, лорд Ивашков.