Последна саможертва

ки един ще оспорва валидността на номинацията на Лиса. Но

изобщо не беше така – може би отчасти защото не всички при-

състващи в залата бяха от кралски произход. Както отбелязах

по-рано, в кралския двор бяха пристигнали морои от цял свят,

за да бъдат свидетели на събитията, които щяха да решат бъ-

дещето им. И доста от тях изучаваха с интерес това момиче

Драгомир, тази принцеса от умиращ род, за която се говоре-

ше, че върши чудеса. Не изричаха с жар името ѝ, но мнозина

бяха доста убедителни в аргументите си, че тя има право да

се кандидатира от името на семейството си. Част от мен подо-

зираше, че на някои от „обикновените“ ѝ поддръжници прос-

то им се нравеше идеята да се опълчат на кралските порядки.

Младата двойка морои, върху които се бе нахвърлила лейди

Бадика, не бяха единствените пренебрегвани и унижавани от

„по-високо стоящите“.

Но още по-изненадващо беше, че имаше неколцина пред-

ставители на кралски фамилии, които се изказаха в подкрепа

на Лиса. Те може и да бяха лоялни към семействата си, но не

всички бяха безсърдечни и егоистични интриганти. Мнозина

имаха чувство за справедливост и щом законът бе на страната

на Лиса, то тогава тя беше в правото си. Освен това много

от кралските особи просто я харесваха и уважаваха. Ариана

беше една от тези, които подкрепиха номинацията на Лиса,

въпреки че тя ѝ ставаше съперница. Но Ариана несъмнено

познаваше добре закона и осъзнаваше, че вратичката в него,

която позволяваше на Лиса да се кандидатира, ще се захлоп-

не, когато дойде ред на изборите. При все това тя отстояваше

мнението си, заради което ми стана още по-симпатична. Кога-

то станеше време за истинското гласуване, искрено се надявах

тя да спечели короната. Беше интелигентна и честна – точно

от такъв владетел се нуждаеха мороите.

Разбира се, Ариана не беше единствената, която познава-

ше закона. Останалите също се уловиха за вратичката и спо-

 196 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

реха, че няма смисъл да се номинира даден кандидат, когато

и без това няма да се стигне до гласуване за него. При други

обстоятелства бих се съгласила с тях. И така, дебатите про-

дължаваха с пълна сила, докато приятелите ми си стояха тихо

и кротко по местата, точно в окото на урагана. Най-после спо-

рът беше уреден по начин, по който трябваше да се уреждат

всички несъгласия: чрез гласуване. Тъй като Лиса продължа-

ваше да няма право на място в съвета, оставаха единадесет

членове, които трябваше да решат съдбата ѝ. Шестима от тях

одобриха кандидатурата ѝ и така тя стана официална. Може-

ше да участва в надпреварата. Подозирах, че някои от тези,

които гласуваха в нейна подкрепа, не искаха наистина тя да

се кандидатира за монарх, но уважението им към закона бе

надделяло.

Много морои хич не ги беше грижа за постановленията на

Кралския съвет. Дадоха съвсем ясно да се разбере, че въпро-

сът изобщо не е решен, доказвайки правотата на казаното от

Виктор: за известно време щеше да има суматоха и спорове,

които щяха да се изострят, ако Лиса преминеше успешно из-

питите и се стигнеше до същинското гласуване. Засега тълпа-

та се разпръсна с облекчение – не само защото искаха да избя-

гат от крясъците и бъркотията, но и защото нямаха търпение

да разпространят сензационната новина.

Лиса почти не продума, докато напускаше залата с прияте-

лите си. Докато минаваше покрай зяпачите, тя оставаше обра-

зец на царственост и хладнокръвие, сякаш вече бе обявена за

кралица. Но когато най-после се озова в стаята си с прияте-

лите си, всички онези заключени и стаени чувства изригнаха.

– Какво, по дяволите, си мислите всички вие? – изкрещя

тя. – Какво ми причинихте?

Освен Ейдриън, Кристиан и Еди, тук бяха и останалите заго-

ворници: Таша, Ейб и майка ми. Всички бяха толкова сащисани

от избухването на обикновено милата и сладка Лиса, че никой

не можа да продума. Лиса се възползва от объркването им.

– Вие ме предадохте и изиграхте! Запратихте ме право в

центъра на един политически кошмар! Да не би да мислите,

че искам всичко това? Наистина ли смятате, че искам да бъда

кралица?

 197 

р и ш е л м и й д

Естествено, Ейб се окопити пръв.

– Ти няма да бъдеш кралица – заговори с нетипичен за него

успокояващ тон. – Онези, които спореха за другата част на

закона, бяха прави: всъщност никой не може да гласува за теб.

Трябва да имаш семейство за това.

– Тогава какъв е смисълът? – възкликна Лиса. Беше бяс-

на. И имаше пълното право да бъде. Но това избухване, този

гняв... беше предизвикан от нещо много по-лошо от конкрет-

ната ситуация. Духът вземаше своето и я караше да се чувства

по-разстроена, отколкото би трябвало.

– Смисълът на всичко това е суматохата, която преди мал-

ко видя в залата – заговори Таша. – С всеки спор, всеки път,

когато някой изрови дебелите законодателни книги, ние пе-

челим време, за да спасим Роуз и да открием кой уби Татяна.

– Който го е сторил, сигурно се е интересувал от трона! –

възкликна Кристиан. Отпусна ръка върху рамото на любимата

си, но тя се отдръпна рязко. – Или за самия себе си, или за няко-

го, когото познава. Колкото по-дълго забавяме плановете им, с