Последна саможертва

ва към предната част на вана. Като се вгледа през предното

стъкло, Лиса видя останалите шестима кандидати. Тъй като

изпитът в гората можеше да се проведе с ограничен брой,

групата бе разделена на две. Останалите от кандидатите щяха

да държат същия изпит утре и несъмнено бяха любопитни да

разберат кои от съперниците им са издържали днешния.

Лиса бе привикнала на ред и благоприличие, когато се дви-

жеше сред кралските особи, затова сега бе поразена да види

нетърпението и полудата, които ги бяха обхванали. Разбира

се, „обикновените“ морои, пристигнали в двора, също се бяха

смесили с тълпата, бутаха се, надничаха с изпънати вратове

над главите на останалите, за да разберат какво се бе случило.

 253 

р и ш е л м и й д

От тълпата се разнасяха викове с имената на кандидатите и аз

почти се изненадах, че не пееха песни и не развяваха знамена.

Лиса и спътниците ѝ слязоха от вана и бяха посрещнати с

бурни приветствия. Бе съвсем очевидно кой е издържал из-

пита и кой се е провалил. Това още повече взриви тълпата.

Лиса стоеше като прикована към земята, взирайки се в прос-

транството и чувствайки се изгубена. Беше едно да обсъжда

плюсовете от участието си в надпреварата за кралския трон с

приятелите си, а съвсем различно изведнъж да се озове насред

цялата суматоха, съпътстваща изборите.

Вниманието ѝ бе съсредоточено върху няколко неща: мо-

ята безопасност, да открие убиеца и да издържи изпитите.

Сега, озовала се сред това разбунено множество, тя осъзна,

че изборите са по-важни от нея, по-важни от всичко, което си

бе представяла. За присъстващите те не бяха шега. Не бяха

тактически ход, за да се заобиколи законът и да се спечели

време. Фигуративно казано, животът им зависеше от техния

изход. Всичките тези морои и дампири живееха в различни

страни и се подчиняваха на съответните закони, но освен това

се подчиняваха и на това правителство, което ръководеше

съдбите им от кралския двор. Управлението му се простира-

ше из целия свят и оказваше влияние върху живота на всеки

дампир или морой, избрал да остане в нашето общество. Да,

ние имахме право на глас, но кралят или кралицата определя-

ха бъдещето ни.

Пазителите, отговарящи за реда, най-сетне дадоха знак на

членовете на семействата, че могат да минат през тълпата

и да отидат при излъчените от тях кандидати. Лиса нямаше

такива близки. И Джанин и Еди – въпреки предишните им

уверения – бяха получили временни назначения, които не им

позволяваха да бъдат непрекъснато с Лиса, а тя нямаше се-

мейство, което да я посрещне. Изоставена сама, се почувства

замаяна сред целия този хаос, все още стъписана от мига на

прозрение. В нея се бореха противоречиви емоции. Това, че

мамеше всички, я караше да се чувства недостойна, искаше

ѝ се още сега да обяви, че се отказва от номинацията. В съ-

щото време внезапно изпита желание да се покаже достойна

за изборите. Искаше да държи главата си високо изправена и

 254 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

да преодолее всички изпити с гордост, въпреки че се явяваше

на тях със скрити подбуди.

Една силна ръка най-сетне сграбчи нейната. Кристиан.

– Хайде, да се махаме оттук. – Той я задърпа, докато си

проправяше път през зяпачите. – Хей – подвикна на двама от

пазителите, застанали в края на множеството. – Ще помогнете

ли, за да проправим път на принцесата?

За пръв път го виждах да се държи като кралска особа, с

авторитет и достойнство, присъщи на ранга му. За мен той

беше заядливият и циничен Кристиан. Според правилата на

обществото на мороите, сега, след като бе навършил осемна-

десет години, към него официално трябваше да се обръщат

с „лорд Озера“. Бях го забравила. Но не и двамата пазите-

ли. Те се спуснаха към Лиса и помогнаха на Кристиан да

проправи път в тълпата. Лицата край нея бяха размазани, а

шумът се бе превърнал в приглушено бучене. При все това

от време на време нещо достигаше до нея. Скандирането на

името ѝ. Викове за завръщането на дракона, който бе символ

на рода Драгомир. Това е реално, не спираше да си повтаря

тя. Това е реално.

Пазителите я преведоха умело през масите и я поведоха

през земите на кралския двор към нейната сграда. Разделиха

се с нея чак след като се увериха, че е в безопасност, и тя лю-

безно им благодари за помощта. Когато двамата с Кристиан се

озоваха най-после в стаята ѝ, Лиса се отпусна на леглото, все

още замаяна от преживяното.

– О, Господи! – промълви. – Това беше лудост.

Кристиан се усмихна.

– Коя част? Групата по възторженото посрещане? Или са-

мият изпит? Изглеждаш така, сякаш току-що... ами, не съм си-

гурен какво си направила току-що.

Лиса се огледа набързо. Докато пътуваха обратно към крал-

ския двор, ѝ бяха дали кърпи, но дрехите ѝ все още бяха влажни

и измачкани. Обувките и дънките ѝ бяха целите оплескани с кал

и дори не ѝ се мислеше в какво състояние е косата ѝ.

– Да, ние...

Думите заседнаха на езика ѝ и не защото внезапно бе ре-

шила да не му разказва.

 255 

р и ш е л м и й д

– Не мога да го кажа – прошепна. – Наистина действа. Ма-

гията не ми позволява.

– Каква магия? – учуди се той.

Лиса нави ръкава си и повдигна превръзката, за да му по-