Последна саможертва

бях съвсем изненадана от яростната му реакция. Беше му

 249 

р и ш е л м и й д

много трудно да убеди останалите, че е променен. Лицето му

малко омекна. – Зная, че е трудно да се повярва, но тя наисти-

на е напълно променена.

– Тогава аз ще остана с нея – предложих.

– Не, не – поклати глава Дмитрий. – Сидни е права за едно.

Соня може да е объркана. По-добре е там да е някой, който

наистина разбира какво се е случило.

Понечих да възразя, че аз съм единствената, която Соня

познава, но реших, че е по-добре да остана при братята. В

момента може и да изглеждаха безобидни, но не им вярвах.

Очевидно Дмитрий също. Той пристъпи към мен, наведе се и

заговори само на сантиметър от ухото ми.

– Не ги изпускай от поглед – промърмори. – В момента

Робърт е напълно изтощен, но може да се съвземе много по-

скоро, отколкото смятаме.

– Зная.

Той понечи да се извърне, сетне ме погледна отново. Запо-

ведническата му физиономия омекна и лицето му доби зами-

слено, почти благоговейно изражение.

– Роуз?

– Да?

– Така... ли беше, когато Лиса ме промени?

– Повече или по-малко.

– Не съм осъзнавал... беше... – Запъна се, търсейки под-

ходящите думи. Толкова нетипично за Дмитрий. – Начинът,

по който светлината изпълни стаята, начинът, по който тя се

промени. Да видиш как животът се заражда от смъртта... това

беше...

– Красиво? – подсказах му.

Той кимна.

– Живот като този... не може, не, не бива да се пропилява.

– Да – съгласих се. – Не бива.

В този миг видях, че нещо в него се раздвижи. Беше малко,

също както на онази алея, но знаех, че още едно парче от трав-

мата, че е бил стригой, се бе отчупило.

Той не каза нищо повече и аз го изпратих с поглед, докато

излизаше от стаята. Тъй като нямаше какво друго да прави,

Сидни седна на пода с кръстосани крака и книга в скута. Кни-

 250 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

гата остана затворена, явно мислите ѝ бяха някъде другаде.

Междувременно Виктор се настани в едно кресло и се облегна

назад. Той не изглеждаше толкова зле като Робърт, но умората

бе набраздила лицата и на двамата братя. Добре. Колкото по-

дълго бяха извън строя, толкова по-добре. Донесох един стол

от кухнята, така че да седя и да наблюдавам стаята. Всичко

беше спокойно.

Чувствах се като детегледачка и в известен смисъл бях.

Беше дълъг ден, а нощта скоро потопи в мрак прозорците.

Това ме обезпокои. Нищо чудно Соня да имаше другарчета,

които можеха да се отбият. Фактът, че Донован я познаваше,

означаваше, че не е съвсем отхвърлена от общността им. Това

ме караше да съм още по-бдителна, ала в същото време умо-

рата почти ме надвиваше. Братята вече спяха. Сидни, навярно

в опит да се върне към човешкото разписание, намери одеяло

и възглавница и си устрои импровизирано легло на пода.

А аз? Аз бях по средата между вампирското и човешко-

то разписание. Имах чувството, че и с Дмитрий беше така.

Всъщност ние следвахме разписанието прави каквото тряб-

ва, според което дългият сън бе изключен.

Жужене на задоволство и удивление внезапно отекна през

връзката. Не усетих опасност или заплаха, но любопитството

ме накара да проверя какво става с Лиса. Дори и да бях в съз-

нанието ѝ, знаех, че тялото ми ще остане нащрек, а и исках да

разбера как бе свършил изпитът на Лиса.

Страхотно, разбира се. Тя се бе върнала в двора изморена,

но горда от себе си. Не беше единствената. Останалата част

от спътниците ѝ имаха подобни изражения, с изключение на

Ава Дроздов. Тя бе единствената, която не бе издържала, и

бе използвала мобилния телефон, за да повика помощ. Лиса

бе изненадана, че Ава се е провалила. По-скоро бе очаквала

Маркъс Лазар да не издържи. Но не, възрастният мъж бе ус-

пял някак си да се справи, което означаваше, че продължава

в надпреварата за трона. Докато пътуваха към двора, Ава от-

казваше да срещне нечий поглед и се взираше упорито през

прозореца на вана. Тя щеше да остане член на Кралския съвет,

ала борбата ѝ за трона бе приключила.

На Лиса ѝ беше мъчно за нея, но нищо не можеше да се на-

 251 

р и ш е л м и й д

прави. Изпитите бяха това – начин да се излъчат най-добрите

кандидати. А и Лиса си имаше свои проблеми. Да остане будна

през деня, противоречеше изцяло на вампирското разписание.

Сега жадуваше единствено да се върне в двора, да се добере

до стаята си и да спи с часове. Искаше малко спокойствие.

Вместо това я посрещна възторжена тълпа.

 252 

Г л а в а 1 9

Колите спряха в сравнително уединена част на кралския

двор и да се озове на място, гъмжащо от нетърпеливи

морои, си беше шок за Лиса. Пазителите се движеха

сред тълпата като призраци, както по време на сесията с но-

минациите, опитвайки се да въдворят ред, доколкото изобщо

бе възможно. Множеството продължаваше да се тълпи, зап-

речвайки пътя, докато вановете се опитваха да стигнат до га-

ражите, а любопитни лица се взираха през прозорците им в

опит да зърнат кралските кандидати.

Лиса се бе втренчила слисано в тълпата, почти изплашена

да излезе, а Ариана ѝ се усмихна успокояващо.

– Това е нормално. Всички искат да разберат кой е издър-

жал и кой не е. Особено те искат да узнаят. – Наклони гла-