Последна саможертва

това няма защо да ми се нахвърляш. Не аз спя с нея. Просто

ти казвам какво съм чул. Както ти казах, ако смяташ да обви-

няваш някого, най-добре е да започнеш с Амброуз.

Лиса побърза да се намеси, за да попречи на Ейдриън да

каже нещо.

– Колко жени? Знаеш ли с кого още е имал връзка?

– Още три други. – Блейк започна да ги изброява. – Марта

Дроздов и Мирабел Конта. Почакай, това прави две. С Даниела

стават три. Но всъщност с кралицата са четири. Да, четири.

Лиса не обърна внимание на трагичните математически спо-

собности на Блейк, макар че това потвърждаваше предишните

думи на Ейдриън, че е пълен идиот. Марта Дроздов беше сравни-

телно известна кралска особа, която на стари години бе решила

да обикаля света. Според изчисленията на Лиса тя отсъстваше

от Щатите през по-голямата част от годината, да не говорим за

двора. Не изглеждаше достатъчно заинтересована, за да убие Та-

тяна. Колкото до Мирабел Конта... тя се беше прочула по друг

начин. Знаеше, че е преспала с половината мъже в кралския двор, женени или свободни. Лиса не я познаваше добре, но Мирабел

не изглеждаше прекалено заинтересована от конкретен мъж.

– Това, че спи с други жени, не е достатъчен мотив, за да

убие кралицата – изтъкна Лиса.

– Не – съгласи се Блейк. – Както казах, очевидно е, че Ха-

тауей го е извършила. – Замълча за миг. – Жалко. Тя е готина.

Боже, какво тяло има само! Както и да е, ако Амброуз я е

убил, го е направил от ревност към мен, защото Татяна ме

харесваше повече. А не заради всички онези жени, с които си

имаше вземане-даване.

– А защо Амброуз не е убил теб? – попита Кристиан. –

Това би било по-логично.

Блейк не успя да отговори, защото Ейдриън се върна на те-

мата, която обсъждаха преди малко. Очите му блестяха гневно.

– Майка ми не спи с никого. Тя дори не спи с баща ми.

– Хей, аз съм ги виждал – заяви невъзмутимо Блейк. – На-

право щяха да се изядат. Споменах ли колко знойно парче е

твоята...

 264 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Престани – изрече Лиса предупредително. – Това не ни

помага.

Ейдриън стисна юмруци.

– Нищо от това не ни помага! – Явно нещата не се развива-

ха по начина, по който се е надявал, когато е решил да доведе

Лиса и Кристиан. – И няма да стоя тук и да слушам всички

тези дивотии. – Ейдриън пресуши чашата си, скочи от стола

и се насочи към изхода. Хвърли някакви банкноти, преди да

излезе през вратата.

– Бедното момче – поклати глава Блейк. Отново бе добил

арогантен вид. – Преживя толкова много с леля си, с майка си,

а и гаджето му е убийца. Това още веднъж потвърждава пра-

вилото, че на жените не може да се вярва. – Смигна на Лиса. –

Разбира се, присъстващите правят изключение.

Лиса се чувстваше не по-малко отвратена от Ейдриън, а

един бърз поглед към Кристиан я увери, че и той изпитва съ-

щото. Време беше да си тръгват, преди някой наистина да ха-

лоса Блейк.

– Е, радвам се, че си поговорихме, но сега трябва да тръгваме.

Блейк я изгледа умолително.

– Но ти току-що дойде! Надявах се, че ще останеш малко

по-дълго, за да се опознаем. – Беше съвсем ясно какво има

предвид. – О, и Крескин, разбира се.

Този път Кристиан не си направи труда да го поправи.

Просто улови ръката на Лиса.

– Да вървим.

– Да – кимна Лиса.

Блейк сви рамене и махна, за да си поръча още едно питие.

– Е, когато пожелаете наистина да експериментирате и

опознаете един нов свят, елате при мен.

Кристиан и Лиса се запътиха към вратата.

– Наистина се надявам, че онова последното се отнасяше за

теб, а не за мен – промърмори Кристиан.

– Това не е светът, който желая да опозная – намръщи се

Лиса. Двамата излязоха навън и тя се огледа, в случай че Ей-

дриън още се мотаеше наоколо. Нямаше и следа от него. Беше

си отишъл и тя не го обвиняваше. – Вече разбирам защо Ам-

броуз и Ейдриън не го харесват. Той е такъв...

 265 

р и ш е л м и й д

– Задник? – подсказа ѝ услужливо Кристиан. Двамата се

насочиха към нейната сграда.

– Предполагам.

– Достатъчно, за да извърши убийство?

– Честно? Не. – Лиса въздъхна. – Донякъде съм съгласна с

Амброуз... Не мисля, че Блейк е достатъчно умен, за да пла-

нира и извърши убийство. Или че действително има мотив.

Не мога да кажа дали хората лъжат или не, съдейки по аурите

им, но неговата не разкрива нещо особено безчестно. Ти се

шегуваше, но ако някой е способен да извърши убийство от

ревност, защо просто двамата съперници да не се убият един

друг? Много по-лесно е.

– И двамата са имали достъп до Татяна – напомни ѝ Кристиан.

– Знам. Но ако в случая мотивът е любов и секс... по-веро-

ятно да е някой, който е ревнувал от кралицата. Жена.

Помежду им се възцари продължително мълчание, никой

нямаше желание да изкаже мислите си на глас. Накрая Крис-

тиан наруши тишината.

– Като например Даниела Ивашков?

Лиса поклати глава.

– Не ми се вярва. Не ми прилича на убийца.

– Убийците никога не приличат на такива. Затова им се

разминава.

– Да не би да изучаваш криминология или нещо подобно?

– Не. – Двамата бяха стигнали до входа на сградата, в ко-

ято живееше Лиса, и Кристиан ѝ отвори вратата. – Просто

излагам някои факти. Знаем, че майката на Ейдриън никога

не е харесвала Татяна по лични причини. А сега научихме, че