Последна саможертва

- Зная, зная. Но ако има начин да и помогнеш, без да нарушиш обещанието си?

Соня се втренчи в Сидни. Дмитрий ме погледна въпросително. Аз свих рамене и също се вторачих в Сидни. Ако някой ме беше попитал кой най-добре би провел разпита на луда жена, която до преди няколко часа е била безсмъртно чудовище, Сидни Сейдж щеше да бъде последната, за която бих се сетила.

Соня се намръщи, цялото и внимание бе насочено към нашия алхимик.

- К-какво имаш предвид?

- Ами... какво точно беше обещанието ти? Да не казваш на никого, че Ерик Драгомир е имал любовница, която му е родила дете?

Соня кимна.

- И да не казваш кои са те?

Соня отново кимна.

Сидни я дари с най-топлата усмивка, която бях виждала да раздава.

- Обещала ли си да не казваш къде са те? - Соня кимна и усмивката на Сидни леко помръкна. Сетне очите и светнаха. -Обещала ли си да не водиш никого при тях?

Соня се поколеба, несъмнено обмисляйки думите и. Бавно поклати глава.

- Не.

- Значи... можеш да ни заведеш при тях. Но без да ни казваш точно къде са те. Така няма да нарушиш обещанието си.

- Може би - промълви Соня несигурно.

- Няма да нарушиш обещанието си - повтори Сидни. - А това наистина, наистина много ще помогне на Лиса.

Пристъпих напред.

- Ще помогне и на Михаил.

При споменаването на бившия и любим челюстта на Соня увисна.

- Михаил? Познаваш ли го?

- Той е мой приятел. Както и на Лиса. - Почти щях да кажа, че ако намерим липсващия Драгомир, тогава бихме могли да заведем Соня при Михаил. Но като си припомних терзанията на Дмитрий, че не е достоен за обич, реших засега да не прибягвам до тази тактика. Не знаех как би реагирала Соня на една среща с някогашния си любим. - И той иска да помогне на Лиса. Но не може. Никой от нас не може. Не разполагаме с достатъчно информация.

- Михаил... - Соня отново сведе поглед към ръцете си, а по страните и се търкулнаха сълзи.

- Ти няма да нарушиш обещанието си. - Сидни беше толкова убедителна, че с пълен успех можеше да владее духа. -Просто ни заведи. Това биха искали Михаил и Лиса. Това е най-правилното, което можеш да направиш.

Не зная кой аргумент беше най-убедителен за Соня. Може би споменаването на Михаил. Или идеята да „постъпи правилно“. Може би, също като Дмитрий, Соня искаше да изкупи греховете си като стригой и възприемаше това като евентуална възможност за опрощение. Вдигна глава и погледите ни се срещнаха.

- Ще ви заведа - прошепна тя.

- Предстои ни пътуване - обяви Сидни. - Пригответе се.

Двамата с Дмитрий все още стояхме един до друг, но гневът ни започна да се разсейва. Сидни щеше да се пръсне от гордост и всячески се стараеше да успокои Соня.

Дмитрий погледна надолу към мен с лека усмивка, която почти изчезна, когато осъзна колко сме близо един до друг. Макар че не бях съвсем сигурна. Лицето му не издаваше почти нищо. Колкото до мен, много добре осъзнавах близостта ни. Тялото и уханието му ми действаха опияняващо. По дяволите! Защо всяка схватка с него само усилваше привличането, което изпитвах? Усмивката му се върна, когато наклони глава към Сидни.

- Ти сгреши. Тя наистина е новият генерал.

Усмихнах се в отговор, надявайки се, че не е усетил реакцията на тялото ми от близостта ни.

- Може би. Но всичко е наред. Ти можеш да си полковникът.

Той повдигна вежди.

- О? Да не би да се понижаваш? Полковникът е веднага след генерала. Ти каква си тогава?

Пъхнах ръка в джоба си и размахах победоносно ключовете на хондата на Сидни. Бях ги свила, когато влязохме в къщата.

- Аз съм шофьорът - осведомих го.

ГЛАВА 21

В крайна сметка не аз бях шофьорът.

Нито „генерал“ Сидни, за голямо нейно възмущение, въпреки че Дмитрий набързо и обясни защо.

Всичко започна, когато Виктор откри, че колата му има „повреда в двигателя“. Не беше щастлив от факта, но не отправи обвинения. Все пак, според мен, всички - дори Соня и Робърт - може би се досещаха, че повредата не беше случайна. Това означаваше, че всички трябваше да се натъпчем в хондата, която не беше предназначена за толкова много пътници. Заради това Дмитрий измисли остроумен план за разпределението ни по седалките. Разбира се, една от тези „седалки“ се оказа просто мястото за багаж най-отзад. Не беше много тясно, но когато Сидни узна, че се предвижда това да бъде нейната седалка, обвини Дмитрий, че я обижда допълнително, след като и бе отнел ключовете за колата.